Тунелите

Заглавие: Тунелите Сря Юни 16, 2010 4:25 pm

В подземието имаше тунели, които ако познаваш добре, можеш да използваш за всичко. Имаше тунели, които излизаха навсякъде из кампуса, а някои от тях излизаха дори извън него. В тях беше тъмно, но винаги топло, а и бяха много приятно мястоза криене.

Заглавие: Re: Тунелите Сря Юни 16, 2010 4:32 pm

След като се разделих с Лиса дойдох на едно от любимите си места. Скочих през един вход зад дампирските общежития. Тъмнината ме погълна, но аз бързо намерих фенерчето, което криех тук. Пуснах го и лъч светлина озари пътя ми напред. Все още не знаех къде точно ще ходя, но закрачих напред. Стъпките ми отекваха, но вече бях свикнала с този шум. Вървях съвсем необезпокоявана. Стигнах едно разклонение. Левия тунел водеше към директорския кабинет, а десния към езерото. Поех по него. Тук беше мокро и ехото пт стъпките ми беше придружено и от шляпане. Но после нечии други стъпки също се чуха. Обърнах се по посока на звука.

Заглавие: Re: Тунелите Сря Юни 16, 2010 4:55 pm

Вървях тихо и бавно, но все пак стъпките ми отекваха в тунелите. Тогава чух друг шум - някой друг вървеше из тъмните коридори. Замръзнах с ръка, сложена на студената влажна стена. Чуваше се шляпане зад завоя. Затичах се натам и се озовах пред един... дампир? Беше високо и слабо момиче с дълга руса коса - почти можех да я сбъркам с морой, но кожата и не беше толкова светла като моята.
- Какво правиш тук? - Попитах. Не беше особено учтиво, но ми се изплъзна от устата преди да съм го осмислила. Наистина недоумявах какво прави тук. За себе си знаех - цялата тази странна и непозната магия, която притежавах ми беше дошла твърде много и имах нужда да съм сама поне за малко. Досадните ми "братовчеди" не ме оставяха намира дори за минута, а имах чувството, че всеки миг ще експлодирам.

Заглавие: Re: Тунелите Сря Юни 16, 2010 5:09 pm

След звука от стъпки се чу и момически глас.
- Какво правиш тук? - попита момичето и чак тогава аз се обърнах.
-Разхождам се. - отвърнах и след това насочих фенерчето право в лицето на момичето. Беше морой и като че ли ми беше позната. Имаше чертите на ... Зеклос. Колебаех се, но реших да стрелям направо отколкото да проявявам неуважение. - Г-це Зеклос. - допълних. - А вие? Какво търсите в тази "тъмница"? - след това свалих фенерчето от лицето й.

Заглавие: Re: Тунелите Сря Юни 16, 2010 5:28 pm

Облегнах се на стената и скръстих ръце пред гърдите си. Не знаех дали е ученичка или пазител и не можех да преценя дали е уместно да и кажа, че не и влиза в работата. Накрая реших да излъжа.
- Същото. Разхождам се.
Тя знаеше, че съм Зеклос и в някои отношениея това беше добре, но ако мнението и за кралските фамилии беше като това на Кейтлин, нямаше да ми се отрази много добре.
- И името ми е Алисън.
Тя ми кимна.
- Аз съм Роза Беликова.
О! Роза! Знаех коя е, въпреки че не бях имала честта да се запозная с нея до сега. Май цялото училище знаеше коя е. Тя беше един от най-добрите новаци-пазители, обучаващи се тук. Или поне така бях чувала.
- Приятно ми е - рядко го казвах наистина искено, но този път случаят в действителност беше такъв.

Заглавие: Re: Тунелите Сря Юни 16, 2010 5:38 pm

Усмихнах се.
-И на мен ми е приятно, г-це Зе ... Алисън. - поправих се и след това двете се здрависахме. Обичайна процедура, която мразех. Поне нямаше да си загубя мислите, като знаех че до мен има морой от фамилия Зекос. Продължих да крача напред.
-Е идвате ли? - попитах. - Познавам тунелите както познавам себе си, затова ви препоръчвам да вървите с мен, за да не се изгубите.
Обърнах се и я осветих с фенерчето.
-Е ?

п.п.: аз ставам от компа, ама нз кога пак ще седна ...

Заглавие: Re: Тунелите Чет Юни 17, 2010 9:14 am

- Разбира се! - Определено можех да се доверя на дампир, но бях напълно сигурна, че нямаше да ми стане нищо дори и да съм сама. И аз познавах това място като петте си пръста.
Все пак тръгнах напред редом с нея, следейки светлината на фенерчето, което тя държеше. Обувките и на двете ни шляпаха по мократа земя. Няколко минути вървяхме в неловка тишина и накрая аз я наруших:
- Ти пазител ли си?
- Да - кимна ми тя.
- И имаш поверен морой? Кой?
- Лиса Драгомир.
И за нея знаех много без да я познавам, но не достатъчно.
- И как е тя?

Заглавие: Re: Тунелите Чет Юни 17, 2010 4:35 pm

- Добре е. Учи. - казах. Кратко и ясно, както винаги. Всъщност правех го, защото не обичах да изпадам в подробности относно личния живот на Лиса в момента. Изритах едно камъче и то цопна във водата. В далечината се виждаше светлината процеждаща се от една решетка. Приближавахме изход. Реших да продължа разговора, защото мълчанието ме убиваше.
- Ами ти. Намери ли си вече пазител? Как е семейството ти?

Заглавие: Re: Тунелите Чет Юни 17, 2010 6:57 pm

- Нямам пазител... Все още.
Май го казвах за втори път за два дена пред дампир.
Колкото до родителите ми - точно в този момент не знаех нищо за тях. С всичките проблеми, които стригоите създаваха, видните представители на моройските фамилии бяха длъжни непрекъснато да присъстват някъде. Без децата им да бъдат уведомявани. Така че нямах представа дали родителите ми са вкъщи, в Русия или някъде другаде. Знаех къде са Джеси и наглото му братче, но от тях малко дампири се интересуваха.
- Не знам - отговорих след дълъг резмисъл.
С всяка крачка приближавахме решетката, през която се прецеждаше изкуствената светлина на училищните лампи. Накрая стигнахме до нея, но там нямаше изход. Трябваше да изкъртим решетката ако искахме да излезем.
- Какво правим сега? Аз предлагам да завием натам - посочих един по-широк тунел в ляво от нас. В другия ме край блестеше мижава светлинка.

Заглавие: Re: Тунелите Съб Юни 19, 2010 12:57 pm

Осветих с фенерчето тунела, който Алисън ми посочи. От това което виждах, този тунел излижаве някъде при спортните салони.
-Да вървим. - казах на спътничката ми.
Двете отново закрачихме мълчаливо. Този тунел беше по-широк от предишния, а и нямаше вода. Единствено шума от крачките ни оттекваше в тунела. Ако някой идваше тук за първи път, би му се сторило зловещо. Но за мен вече не беше така. Никой не се престраши да наруши тишината.

Заглавие: Re: Тунелите Съб Юни 19, 2010 2:39 pm

Тръгнах по някаква стълба, която както се оказа, водеше до неосветен коридор с множество разклонения.Беше очевидно, че се бях озовал в подземията на академията.
Е, какво пък, казах си наум и тръгнах по този, който водеше право напред.Ставаше все по-тъмно и по-тъмно и дори за тренираните ми дампирски очи беше трудно да виждам.Не се чуваше никакъв шум, само тихите ми стъпки.
Изведнъж тунелът се разклони на две.След секундно минутно колебание, поех надясно.Направих няколко крачки и смътно забелязах, че на лявата стена имаше врата, изработена от дърво.

Заглавие: Re: Тунелите Съб Юни 19, 2010 2:46 pm

С Алисън вече доста се отдалечавахме от сградите. Преди няколко секунди бяхме минали под салона и се насочвахме към гората. Не бех убедена, че там е безопасно за една Зеклос, затова се обърнах.
-Нека се връщаме. Оттук вече се приближаваме много към гората, а сама, знаеш че напоследък тук не е безопасно. Предлагам да се върнем обратно и да продължим нанякъде другаде.
Алисън с неохота тръгна след мен, защото беше принудена, след като аз не изчаках отговора й и направо тръгнах обратно. Вървях възможно най-бързо и след минута вече бях сигурна, че сме по-защитени. Или по скоро тя. Аз не се нуждаех от защита.