Скритата стая в подземието

В подземието имаше една дъбова стара врата,която скърцаше при отваряне и който припари до тази врата винаги си помисляше,че зад нея се крие нещо зловещо,но щом влезеше,разбираше,че е грешал.
Зад тази зловещо изглеждаща врата,се криеше една ретро всекидневна с телевизор и компютър.Тук всеки можеше да си отдъхне.

Скритата стая в подземието Tahiti-islandlivingrm-4

Скритата стая в подземието Tahiti-islandlivingrm-4

Знаех за тази стая,но не бях идвал тук никога.Тръгнах по коридорите на подземието и след малко се озовах пред вратата на стаята.Отворих вратата и влязох.Пристъпих няколко крачки и затворих вратата.Седнах на дивана,сложих ръце на облегалката и се огледх.Сигурно беше много удобен за спане.Усмихнах се самодовлно и се излегнах на диванчето.Наистина беше много меко...

След цял ден в леглото вече полудявах затворена между четирите стени. Възможно най - скоро след като се почувствах по - добре облякох черни дънки и червена блуза с дълбоко деколте. Сложих си черни сандалети и малко грим, за да не приличам на мъртвец и излязох...А сега накъде? Реших да разгледам долният етаж, затова се запътих по едни стълби надолу. Вървях, вървях....боже тези стълби нямаха ли край? Най - накрая свършиха и пред мен се показа дълъг коридор. Окей...това май не е долният етаж...тогава къде съм??? Както и да е...явно са някакви подземия..все ще изляза някъде. Тръгнах по коридора ...подминах няколко стаи, но когато подминаха третата от там се чу звук. Почуках леко на вратата и я открехнах. Показах глава и видях Конър.Беше се излегнал на едно диванче и очевидно досаждах.
- Опа...съжалявам... - казах извинително и прехапах устна.

Както си лежах чух шум и вратата се отвори.Там видях Анастасия.Тя се показа на вратата и ми се извини.Аз се усмихнах и и' казах да влезе.Изправих се и казах:
-Е...пак се виждаме!-усмихнах се широко и я поканих да седне до мен на дивана.Тя дойде и също ми се усмихна
-Знаеше ли за тази стая или попадна без да искаш...

Той ме покани да вляза и аз се настаних до него, скръствайки крака един върху друг.
- Всъщност се загубих...целта ми беше доста различна. - засмях се. - Мислех да обиколя първият етаж, но явно съм сбъркала стълбището...А ти какво правиш тук? - усмихнах се и се облегнах на облегалката на диванчето. Главата ми все още беше леко замаяна, но за нищо на света нямаше да се върна горе...

Тя обясни как се е озовала тук,като преди това седна до мен и кръстоса крака.Аз я изслушах.
-А ти какво правиш тук? -попита тя и се усмихнах.
-Ами...знаех за тази стая,само незнаех къде,но лесно я открих и влязох вътре,дивана ми се стори удобен,легнах си,ти дойде ии така-засмях се и я погледнах
-Е...как си,не сме се виждали от доста време,нещо ново?-попитах аз и се облегнах

- О, да. Има доста нови неща. А ти защо не дойде на купона, нали обеща. - намусих се леко. - За следващият купон явно трябва да те мъкна с белезници на ръцете. - цупенето бързо премина в лек смях. - Доста изпусна...запознах се с пазителката си, за която не знаех, на купона дойдоха и няколко стригои ии....с Кейтлин се напихме, но не мисля, че това е нещо ново. - продължих да се смея.

-Ами...защото забравих ,а и имах работа,а това за напиването сигурно е било интересно..-засмях се аз.Май когато бяхме на поляната пак беше пийнала и имаше махмурлук.
-Стригои ли...как ли са влезели,добре че не са ги хванали иначе е щяло да хвърчат глави-засмях се отново
-Дргуия път ще дойда!Обещавам!

- Ти и този път обеща, но не си спази обещанието! - казах отново със сериозен тон.
- А ние толкова ти се молихме...Сега трябва да сме ти сърдити..., но не мисля, че след това главоболие мога да се сърдя на някого. - засмях се за пореден път. - И каква по- важна работа от забранен купон?

» Стая от шоколадови бисквитки