Не исках да се получи, така. Целунах го, за да
не ме отблъсне, но той все повече се отдалечаваше от мен. Извърших
поредната глупост. Сега не знаех какво да правя. Да тръгна след него
като пълна глупачка или да оставя нещата в това състояние. Определено
не второто. Но и първото не беше толкова добра идея. И все пак не исках
да съм скарана точно с него. Той беше единствения в тази дупка, който
приличаше на мен. Дъжда се усилваше, само за да бъде в
унисон с настроението ми.
Той влезе в стаята си, а аз бесшумно се завлякох след него. Застанах пред вратата му, която беше няколко врати след моята и мислех. Чудех се какво да направя. Сигурно беше минал половин час или може би един. Изправих се заговорих срещу вратата.
- Виж, не исках да се получи така. Просто не исках да сме в лоши
отношения и това беше първото, което ми дойде на ум да направя. Ти си
единствения в тази Академия, който ме разбира, който прилича на мен.
Може би това не беше начина да ти го покажа. Може би прибързах. Но не
мисля, че това беше грешка. Тази целувка беше първата ми правилна
постъпка в шибания ми живот.
Казах си всичко, което ми беше на сърцето. След това се врътнах и закрачих към моята стая, като нарочно оставих калните си и мокри обувки пред вратата.