Стаята на Роза Беликова

Влязох в стаята си се метнах на леглото. Отново, бях съсипала новото ми познанство. Заради една тъпа целувка, бях провалила всичко.
- Глупачка! - изкрещях на себе си.
Мразех се, заради този характер. Защо трябваше да съм такава. От днес смятам да положа всички усилия, за да се променя.
Имах нужда от Лиса. Къде беше, точно когато ми трябваше. SMS-а щеше да помогне.

Spoiler:

Изпратих го и зарових глава в една възглавница.

Роза ме бутна в стаята и' и влезе след мен, като затвори вратата. Седнах на леглото и' и я погледнах въпросително.
- Какво стана?
Започна да ме гризе любопитството. Исках да разбера всичко. Наистина бях любопитна какво прави Роза, докато не е с мен.

Лиса започна да любопитства. Трябваше да и' разкажа всичко. Щеше да отнеме доста време. Е, тя си поема рисковете.
- Амии, запознах се с един дампир. Пазител е и тъкмо са го прехвърлили от Московската академия. Той е много готин и има страхотен характер. Прекарвахме си страхотно, развеждах го из академията и нямаше проблем, докато не го попитах колко мълнии има. После той избяга и аз го догоних.. Не исках да си развалям отношенията с него и първото, което ми дойде на ум е да го целуна. После той ми каза, че прибързваме и си тръгна.
Въздъхнах.
- После седях пред стаята му. Казах му, че не съм искала да се получи така, но всъщност тази целувка е била "единственото правилно нещо, което съм правила през шибания си живот". И после си тръгнах.
Изстрелях всичко и после ревнах. За да не ме види Лиса, зарових лице в завивките.

Роза ми разказа набързо всичко, а после зарови глава в завивките. Въздъхнах.
- Роза, Роза... - прегърнах я. - Наистина е постъпил гадно с теб. Но ти си прибързала. Виж, няма смисъл да се ядосваш и да плачеш за него. Харесваш го, нали?
Разбира се, че го харесваше, щом го е целунала. Ама и аз съм една...

Лиса започна да ме прегръща и да ме успокоява, както винаги. Аз се обърнах и я гушнах и после пак се разревах. Леле, наистина се мразя.
- Естествено... - промърморих през сълзи - че го... харесвам.
Лиса ме търпя около 10 минути и после аз реших, че е тъпо да продължавам да плача.
- Хей, Лис, какво да направя?

- Хей, Лис, какво да направя?
- Ъъ... смисъл? Не питаш правилния човек! - засмях се. Изобщо не ме биваше с момчетата, а и не бях флиртаджийка, нито пък си падах по романтиката. Но... естествено някои момчета бяха прекалено секси, за да им устоя и понякога започвах бесен флирт, не че ме биваше в това.
- Най-добре го остави. Ако се интересува от теб ще те потърси. Просто не се излагай, като влюбена хлапачка. Ясно?

Лиса определено беше права. А и той също беше прав. Бях прибързала и се държах като идиотка. Щом ме беше зарязал, значи не си е заслужавал. Усмивката отново се появи на лицето ми и реших напълно да изхвърля Александър от ума ми. Поне за сега.
- Как върви социалния ти живот? - внезапно смених темата заедно с настроението си. Днес щях да прекарам остатъка от деня си с Лиса.

Зачудих се какво да и' отговоря.
- Нищо! - отвърнах. Какво очакваше да чуе от мен? Аз бях скучна. - Както винаги... Скука е. Твоят живот поне е по-интересен от моя.
Естествено, водехме едни и същи разговори. Вече не издържах така.
- Роза, хайде да отидем някъде да се позабавляваме довечера. Искаш ли? Моля те, моля те, моля те! Ще изкарам всички морои и дампири от стаите им!

Водехме едни и същи разговори. Нямахме какво да си кажем. Знехме всичко една за друга.
- Сигурна ли си, че ще успееш да изкараш всички морои и дампири от стаите им. Защото, ако го направиш купона ни е сигурен. - ухилих се и се изпълних с въодушевление. Наистина отдавна не се беше случвало да купонясваме всички заедно. Щеше да бъде много забавно.

- Ще се постарая. - ухилих се до уши. Беше рядкост моя милост да предложи да купонясваме. Не се беше случвало от много време. - Ти ще се напиваш ли? - попитах изведнъж и усмивката и' изчезна. - Няма нужда да ме пазиш, наистина! Просто се забавлявай. Случва се рядко. - намигнах и'.

Уф, толкова се бях зарадвала, че воубще забравих, че трябва да пазя Лиса. Откакто се дипломирах не бях ходила на купони, защото никой не ги организираше. Сега трябваше да се грижа за Лиса и купоните нямаше да бъдат същите.
- Ако имаш против... - подех. - Виж, не трябва да го правя. Дори и да ми позволиш... - казах набързо и пак се спрях. Мълчах няколко секунди. - Ти можеш да се пазиш сама, нали? Казвай къще ще правим купона?

Въздъхнах.
- Да, мога, а и ти няма да си единствения дампир, ще има и още, не се притеснявай, ще се оправя.
Замислих се къде можем да го направим.
- Избирай. Стаята ти или в дискотеката? - попитах и се засмях. Не и в моята стая. - Ако искаш ще ти помогна да почистиш после. - направих кучешки очички и се разсмях.

- Хей, моята стая? - попитах Лиса. - Ама, ти добре ли си? - Направих ядосана физиономия и после се разхилих. - Искам да е някъде навън. Поляната в гората ще свърши идеална работа. Аз ще се погрижа за храната и пиенето, а ти за гостите и музиката. - казах на Лиса и и' смигнах. - А колкото до часа - за колко време, можеш да събереш всички там? - попитах и се метнах на леглото обзета от планове за вечерта.

Измъкнах от джоба телефона си и погледнах часа.
- О, боже! Трябва да побързаме, ако искаме да сме готови до единадесет! Не е толкова лесно да се подготви парти. - Реших да и' го припомня, нищо, че го знаеше по-добре от мен. - Ти избери дрехи за двете ни, аз след малко се захващам с поканените.

Дрехи? За парти? Е това вече ми беше като професия. Скочих от леглото си и затърчах към гардероба. Извадих една рокля, която бях купила за Лиса, но така и не и' я дадох. Сложих я старателно на леглото после избрах за себе си бели къси панталонки и черно бяла туника, която впрочем не бях виждала в гардероба си.
- Дрехите са избрани. - докладвах на Лиса.

Дрехите бяха супер!
- О, знаеш, че си падам по рокличките! Страхотна е! Заеми се и с грима, аз ще отида да събера народа. - засмях се. - Когато се върна, да си готова.
Излязох от стаята и започнах от стаите на мороите.

Минах през стаята си и взех каквото ми трябваше - тонколонките ми - шест на брой, като ги набутах в кашон, една кутия със пластмасови чаши и чинийки, които пазех от незнам кога, преоблякох се и отново запраших към поляната.

» Роза a.k.a. Ина ..
» Стаята при захранващите
» Стаята на Алисън
» Стаята на Дмитрий Блак
» Стаята на Лукас Нийл