Подземната библиотека

В една тайна и отдавна забравена вратичка на подземието имаше библиотека,в която се съхраняваха много стари книги.В тях можеше да се открият много интересни неща.Но книгите бяха толкова много,разхвърляни и прашни,че рядко някой успяваше да намери това,което търси.Малко ученици знаеха за библиотеката,а още по-малко се осмеляваха да влязат в нея..

Отворих вратата, която проскърца оглушително като в долнопробен и нискобюджетен филм за Дракула.
Влязох в стаята и се озовах в нещо като библиотека, през която е минал ураган.Навсякъде имаше разпилени книги, покрити от тонове прах.По дяволите, нямаше ли кой да се погрижи за тях?
Стаята бе осветяване от факли.Коленичих край най-близката книга, която се намираше на пода.Вдигнах я и издухах прахта от нея.Появиха се букви, изписващи " Смъртта е занимание самотно".
Рей Бредбъри?! - възкликнах наум.Разтворих книгата и се зачетох.

Edit by: Анастасия ;;
Поправка на правопис.

На връщане с Алисън не си казахме нищо. Накрая аз я оставих на едно разклонение, с извинението че имам работа. Всъщност наистина имах работа - да пазя Лиса, но точно сега не ми беше до това. Запътих се към библиотеката. Когато стигнах там видях, че вратата беше открехната. Влязох като съвсем лекичко побутнах дървената врата и тя проскърца. Мъжът, който седеше на едно прашно кресло се стресна.
-Извинявам се. - прошепнах.

Вратата проскърца.Обърнах се внезапно.Имайки предвид вида на стаята, очевидно нямаше много посетители.Вътре влезе русокосо момиче, което се извини.
- Прието.Явно както и да се отвори тази врата, крайният резултат е с грацията на слон в стъкларски магазин, - отвърнах и оставих книгата.Превключих на автопилот.Учтив автопилот. - Аз съм Александър Корвинус, пазител.А вие сте?

Той остави книгата и се представи. И, о, боже, това беше Александър Корвинус. Току-що беше пристигнал от една Академия в Русия. И до колкото знаех и виждах, си беше доста готин. Окопитих се набързо.
-Аз съм Роза Беликова. Също пазител. - казах и допълних. - И ако може на "ти".
След това бутнах вратата и тя се затвори със скърцане. Влязох по - навътре в стаята и си издърпах една книга от полицата. Тя не беше прашна, тъй като я четях от няколко дни.
-Кога пристигна? - попитах Александър, докато разтварях книгата.

Edit by: Анастасия ;;
Поправка на правопис.

- Днес около обяд, - отвърнах.Станах и отавих "Смъртта е занимание самотно" на един рафт.Тази библиотека обезателно трябваше да се спретне.Обърнах се към Роза. - А ти от колко време си тук?

Пиши по-дълги мнения!
Edit by:Лиса Драгомир

Замислих се над въпроса му. След това наум преброих годините, които бях прекарала в Академията.
- Четири години учих, а в началото на тази се дипломирах-значи пет. - после се засмях. - Каква разлика само.
Затворих книгата. Очертаваше се интересен разговор. Всъщност това беше, защото той ми беше интересен. Все пак трябва да е с близки до моите интереси, щом идва тук. Доколкото момче и момиче можеха да имат близки интереси.
- Разгледа ли вече кампуса? Харесва ли ти?

Тя отвори и затвори някаква книга.Сетих се за една шега за блондинките, но реших да се държа учтиво.
- Всъщност все още не.Досега бях само до общежитията на пазителите.Запътих се по някакъв коридор, който ме отведе тук, в подземията.А ти си тук от пет години...би трябвало да знаеш кампуса наизуст, нали?
Какво ли правеше тук?

Случайно попаднал, хмм...
- Изучих го още първите две години. Всъщност мисля че точно толкова са нужни, за да разбереш кой коридор накъде води.
Отново се засмях, но този път почти незабележимо.
- Защо те прехвърлиха тук? Какво се случи в Русия? - попитах.
Предположих, че е нещо, за което е по-добре да не се говори, но какво да се прави - бях си такава. Обичах да бъркам в раните на хората. А, освен това, така или иначе щях да разбера, като се поровя в досието му. Предпочитах да го разбера от първоисточника.

Казах й това, което директорът в руската академия бе записал във всеки документ :
- Поради недостиг на пазители в "Свети Владимир".Това е и причината, поради която смятам, че вече пазиш някой морой?
Имаше дълга коса, нещо рядко срещано при жените пазители, и не можех да видя дали бе маркирана или не.Но ако бе, тогава трябваше да следва повереника/повереничката си по петите, вместо да стои тук.И все пак, ако не бе дефицитът им, можеше да ме прехвърлят където и да е другаде...

Кимнах. Добре, че поне не се бях проявила като гаднярка, която не се съобразява с никой.
- Пазителка съм на Лиса... Драгомир.
С дампирското си зрение забелязах, че се е вгледал във врата ми, доколкото се виждаше. Беше доста незабележимо, но веднага разбрах защо. Метнах леко косата си. Не мисля, че мълниите ми се показаха, но му показах, че съм разбрала какво точно го интересува. И, че няма да му го кажа. Поне не засега.
- И теб сигурно ще те залепят за някой съвсем скоро.

"Те са на първо място." изникна в главата ми.
- Да... - провлачих някак странно.Свободата ти си заминава отново, драги, казах си, но бързо след това си възвърнах физиономията на типичен пазител.Драгомир.Естествено, всеки знаеше за инцидента, случил се преди години със семейството й.
- Кой е, хм, шефът на пазителите тук? - попитах Роза.

- Майка ми... Ъъ, Джанин Беликова... - казах. - Но тя в момента е в командировка. Пази някакъв морой, който пък отишъл на някаква среща. - допълних.
"Те са на първо място" изникна в главата ми и после сама го довърших "А дъщеря й е на второ". Въздъхнах.
-Хайде да сменим темата. Поне за малко да забравим за Тях.

Засмях се обратнопропорционално на съдържанието на хумор в ситуацията.
- Ако забравим за тях, забравяме и за бъдещето на собствената си раса.
Не че обичах кой знае колко действията и пътищата ми да бъдат опредялени от един вампир, но нямах право на мнение, имайки предвид, че аз самият бях наполовина вампир.Пък и поне животът на дампирите имаше смисъл, за разлика от този на хората.
- Всъщност ти защо не търчиш като послушно кутре след Драгомир?

Този път не издържах и се разхилих. Изглеждах като тъпа блондинка.
-Лиса... разбрахме се къде трябва и къде не трябва да ходи тя. Оставила съм я да се разхожда с кралски особи, които аз не харесвам, докато аз обикалям и си правя кефа. Така и двете се чувстваме добре. А когато има нужда от мен за каквото и да било, телефона е насреща.
Помълчах малко. С Лиса едновременно си приличахме и се различавахме една от друга.
- Ти явно досега не си пазил никой, след като толкова лесно те преместиха тук?

п.п.: са ставам .. ако искаш утре ще довършим ..

Телефон?Ама тя как беше станала пазител на морой от западаща фамилия?!Премълчах отговора си по тази тема.
- Напротив, бях пазител на Амилия Ивашков. - тяхната фамилия поне не беше толкова застрашена, така че се съмнявах, че изобщо си има на идея за всичко, случващо се на всеки неин представител.
- А колкото до преместването - то винаги е лесно.
Беше просто процес, движение...събиране на багажа, сбогуване, попълване на документи, пътуване, представяне на документите.Какво толкова?

Послепис:ок

Лесно? Може би. Никога не ми се беше налагало да се местя. Никога не се беше налагало да изоставя Лиса. А щеше да ми е трудно.
- Трудно ли ти беше да си заминеш? Вероятно си прекарал много години там. - попитах.
Но защо, за бога, не сменях темата. Мороите бяха навсякъде около нас. А тази библиотека беше мястото, на което забравях за тях. Но защо не и сега. Може би събеседника ми ми влияеше или може би нещо се беше променило - в мен, в мястото.

Трудно - не, досадно - да.Все още ми беше ядосано заради преместването, но беше наложително.
- Прекарал съм там целия си живот.Знаех цяла Москва наизуст и, разбира се, бях свикнал с нея и всичките й недостатъци - студа, задръстванията...Времето в Монтана е доста по-топло, но ще се адаптирам.
Все пак това бе част от задълженията ми като пазител.На морой от коя кралска фамилия, все още не знаех, но "Свети Владимир" беше доста известна академия, където имаше много представители на кралските семейства.Всъщност нямаше да се учудя, ако имаше и някой Ивашков...

Edit by: Анастасия ;;
Поправка на правопис.

Спомних си първите дни тук в Монтана. Бях дошла от най-студените части на Щатите и ми беше доста трудно да свикна с жегата. Но все пак се адаптирах.
Изправих се от мястото си.
-Да се разходим. - предложих на Александър. - Все още не познаваш Академията, а мисля, че аз най-добре мога да ти я покажа.
Бях сигурна, къде точно трябва да го заведа първо, затова предложих разходката. А и точно сега не се чувствах съвсем у дома си тук и исках да се отърва от това чувство.

Изглеждаше леко разстроена, но аз се зарадвах, че смени темата.Не говорех за миналото си често.Всъщност, никога.
Издокарах нещо наподобяващо усмивка на лицето си и казах :
- Добре, капитане, ти водиш.Накъде?
Дори на пръв поглед академията ми се стори огромна, пък какво оставаше, ако тръгнех да я разглеждам?А и Роза каза, че са й отнели цели две години, само за да я разучи.
Тя тръгна пред мен, а аз я последвах, затваряйки вратата на библиотеката.Следващия път щях да донеса това-онова...