Стаята на Адина Видославова

Стаята на Адина бе стандартна големина. Както повечето ученици тя не разполагаше с кой знае каква мебелировка, но за сметка на това бе цветна, както самата Адина. Момичето смяташе, че аурата ѝ и дъга от преплитащи се цветове и затова реши, че трябва стаята ѝ да я отразява.
Под затъмнения прозорец бе разположила леглото си. На отсрещната стена бе гаредобът, а срещу самия прозорец седеше бюрото. Не прекарваше кой знае колко време на него, затова и то бе "забутано" там. Четирите стени на стаята бяха изрисувани. На тази, на която бе опряно леглото имаше плаж, палми и едно огромно слънце. Над бюрото се извиваше дъгата в своите сияния и пухкави бели облаци, същински козунаци (sun) ;D. До гардероба имаше дърво с ябълки, а срещу него бе вратата на банята. Адина бе изобразила стената като къща с прозорци, двор и люлка. Заради това си хоби, директорката я бе привиквала много пъти. Измъкваше се, но винаги имаше някакво придружаващо я наказание. Покривката на леглото бе от различни цветни парцалчетата(както сама я наричаше), които я изпълваха с живот. Противно на строгата обстановка на Академията стаята на Адина бе цветния Рай, в който тя се чувстваше напълно спокойно.

Със сетни сили се довлякох до стаята си и се проснах на леглото. Беше дълъг и изморителен ден, а допълнителните тренировки не ми помогнаха много. А на даскала по "животните" не му ли стана ясно, че от мен ветеринар няма да излезе. Да спре да ме тормози с тая анатомията на бозайниците. Кретен.
Изхлузих обувките си, метнах чантата на пода и набързо си съблякох "униформата"- обичайните ми дрехи, тоест- туника, дънки и безбройните гривни. Правеха ми забележка, защото когато задрънчаваха ме издаваха, но, за Бога, все още съм в училище. Нека се донасладя на аксесоарите си докато мога. Измъкнах пижамата си от изпод възглавницата и я облякох за части от секундата. Шмугнах се под завивката и накрах мозъка си да спре да работи, за да се отдам на заслужена почивка.

Rise 'n shine, sweetheart! Помислих си и се протегнах. Хайде време е да се излюпя наново и денят да започне. Потърсих часовника си с ръка и установих, че съм закъсняла, ама днес ми беше толкова безразлично към света, че реших да не му обръщам кой знае какво внимание. Приготвих си дрехи и се запътих към банята. Погледнах се в огледалото и поклатих глава. Проклетата спирала се беше размазала и приличах на Булката на Франкенщайн. Както и да е, завъртях очи и изтрих грима от себе си. Взех си бърз душ, измих си зъбите, лицето и вече по-свежарската хвърлих поглед на огледалото. Малко гланц, четка през косата и съм готова. Влязох отново в стаята и се заех с обличането. Все пак надали пазителите, а и учителите щяха да са очаровани, че се разхождам из Академията само по бельо. Намъкнах дънкито, и както обикновено то ми заспа, сложих бежавата туника, балетните пантофки и вече наистина бях готова. Реших да мина през стола, за да си взема нещо за хапване и после да се разходя из двора. По-късно щях да си наваксам с тренировките.