Поляната с красиви водопади и беседка

Тази поляна беше много красива.

Поляната с красиви водопади и беседка 4-4

На поляната имаше пътека,която водеше към едно невероятно красиво езеро с водопади.

Поляната с красиви водопади и беседка Impossible-waterfalls

Поляната с красиви водопади и беседка Impossible-waterfalls

Не ми пукаше дали някой ще ме хване. Обичах да се разхоздам около академията когато нямах какво друго да правя, а сега беше точно такъв момент. Седна в беседката и започнах да се наслаждавам на красивата гледка. Чух шум зад мен и веднага се обърнах, зад мен беше Анастасия ...... Усмихнах се и я попитах:

- Да не ме следиш?

- Не,просто исках да се поразходя,измъкнах се от купона и тръгнах към страничния вход,но ме хвана един пазител и се наложи да ползвам внушение и в момента ми е леко замаяна главата ии исках малко да ми мине световъртежа. Ами ти какво правиш толкова близо до академията? - замислих се аз, но усетих, че повече ми се зави свят,затова седнах на беседката,срешу нея.

След последния ми провал за осамотяване и печалбата на омраза от другите на които се натъкнах,реших да пробвам да остана сам още веднъж.Бях чувал,че тук е много красиво и приятно.Дано да няма никого.Вървях по пътеките около водопада.Наистина беше прекрасно.О не...натъкнах се на други...май няма да съм сам,а и май едното момиче е стригой...супер.Реших да не се меся в "разговора им",седнах на земята,бях на около педесетина метра от тях...

Да ползва внушение хм.... каква ли е била физиономита на пазачът. Погледнах към нея и видях, че чакаше отговорът ми затова просто казах:

- Не мисля, че някъде има табела ЗАБРАНЕНО ЗА СТРОГОИ, а и обичам да се разхождам около академията.

Изведнъш чух отново някакъв шум "О супер няма ли и минута спокойствие" скочих и се обърнах да видя кой е ......

- Спокойно, това е Арлайн - един извънредно намусен морой. Жалко, защото е сладък, но студеното му отношение убива всяка емоция. - абе и по принцип не ме притесняваше Изабел,но сега (явно от алкохола) станах съвсем голям непокис. Облегнах се на облегалката на пейката и оставих главата ми да клюмне назад, но още щом усетих, че ми се доспива вдигнах глава и я разтърсих. Измъкнах се за малко,още купон ме чака.

- Можем ли да му имаме доверие или ще иде при първия срешнат пазител и ще каже за мен? Ако те притесняма мога да го направя на пилешки хапки? - Усмихнах се злобно и погледнах към момчето на което явно дори не му пукаше от това което става.

Погледнах към беседката и о чудо,там стоеше една от онези дето ми бяха вдигали скандали или нещо от рода,срещнах я в гората.Мислише ме за...ооф зaщо ли се занимавам.Излегнах се на меката трева и погледнах небето.Луната хвърлеше сребърните си остриета,които се пръскаха на снопове светлина и осветяваха по много романтичен начин всичко наоколо.Аз затворих очи и вятъра ме обгърна в хладната си прегръдка...

- Абе....по- скоро не му пука за нищо. Нито ще ни издаде,нито ще ни обърне внимание. Ей това ме дразни в него...разбирам, че му е трудно в ново училище с нови хора, повярвай, преживяла съм толкова много за тези 15 години, че мога да напиша роман и ще бъде бестселър, но не съм свита в себе си...трябва просто да се преживяват промените и да се гледа напред. - започнах да бръщолевя каквото ми дойде на ум. "Боже Анастасия,затвори си устата" - извиках си на ум. О, чудно,вече и сама си говорех....

Хах значи що не я дразнеше толкова и нямаше да я издаде нямаше да го ям ......... ух от кога станах толкова заститнически настроена към мороите. Зачудих се какво да кажа и взех че изтърсих:

- Хайде да поплуваме.

Май отново някой ме коментираше...защо не си затворят човките,какъв им е проблема,нито говоря за тях,нито им обръщам внимание,какъв е проблема забога?!Сложих ръце зад тила си и се загледах в милионите звезди на небето.Бяха пръснати като пчели около своят кошер.Интензивното им блещукане,сякаш беше хипнотично,неможах да отвърна поглед от тях,толкова красиви,толкова тайнствени,забулени в мистериозното наметало на нощта...

- Ти сериозно ли? - Сепнах се и я погледнах учудено.
Проведох малък спор в мислите си дали да плувам или не:
Щях да си измокря прическата (добре че нямах време за грим), но пък щях да се отпусна. Беше студено, но пък аз владея огъня все пак...
- Съгласна съм! - казах засмяно.

Започнах да влизам бавно във водата като при всяка една моя крачка усештах как тя се затопля. Обърнах се към Анастасия и попитах:

-Ти правиш това нали? - Не можех да си въобразявам водята ставаше все по-топла.

- Амиии...ти като не усещаш студа,аз го усещам и мога да настивам. - засмях се. Започнах да влизам и усетих, колко приятна е температурата.
- Ако директорката научи какво правя,ще ме изхвърли като мръсно коте. - засмях се, но си беше истина. Беше забранено да пропускаме часове,да излизаме извън кампуса,да излизаме БЕЗ завършили дампири. Беше забранено да купуваме алкохол,да го внасяме в академията и да го употребяваме. Беше забранено да правим купони и да използваме силите си за забавление...а аз наруших всички тези правила само за ден.

Съвсем забравих за колко бързо мина времето, а ние продължавахме да плуваме. Отново ме обзеха зтранни мисли, че ще започнат да я търся, ами ако я навикват, че е използвала внушението и е избягала без пазител. Попитах я:
- Сега какво ще правиш след като се забърка в толкова много неприятности?

- Ами...ще се надявам да не ме изхвърлят. - засмях се аз. Знам, че всичко това беше сериозно...но просто ми беше супер забавно...да се пие алкохол беше вредно,особено за мен. И без това не ме слушаше главата, а в такива случаи напрво откачах.

Стоях вече около половин час така,очите ми бяха затворени и пред мен изплуваха най-различни спомени,някои приятни други не чак толкова.Отворих очи и отново погледнах осеяното със звезди небе.Отклонх погледа си и видях двете момичета,които се плацикаха във водата,засмях се леко,а след това въздъхнах.Продължих да гледам натам,без те да забележат това...

-Мисля, че трябва да тръгвам, не че някой ще пита за мен, но е време ...... Ако имаш проблеми или нужда да поговориш с някой мисля, че знаеш къде вече да ме намерих - Усмихнах се докъто излизах от водата и изчезнах в сенките на ноща.

- Ей... - докато изрека нещо и нея я нямаше. Това си беше доста странничко. Реших, че е време аз също да изляза. Стъпах на брега, изправих се и започнах да изцеждам рокличката си...дано докато се прибера да исъхне...не ми се ще да почнат нови разпити от сорта на "къде беше" и " какво си правила". Оставих косата си спусната свободно надолу, чак до кръста ми и седнах на един камък, кръстсвайки крака и се загледах в луната...беше пълнолуние...и то невероятно.
Небосвода беше обсипан с хиляди звезди,наподобяващи на малки диамантчета...всяка звезда беше уникална сама по себе си и изящно красива, а самата Луна...тя беше способна да секне дъхът на човек. Сияеше със сребърен отенък ,по средата на звездния килим, толкова величествена и красива. Подухваше лек ветрец, който изостряше сетивата ми...всичко беше толкова уникално и романтично...

Едното момиче си тръгна,остана само другото.Стана ми прекалено скучно и нямах друг избор освен да я заговоря.Изправих се и се приближих до нея,видях че гледа небето усмихнах се и възкликнах:
-Красиво е нали?-продължих да гледам нагоре,ръцете ми бяха небрежно в джобовете,а на лицето ми имаше малка усмивка

Лелее...най-накрая ледения крал се разтопи малко.
- Да, и то много...странно как най - красивите неща са естествените,а не създадените от хората. - усмихнах се на тази мисъл...наистина си беше вярно. - Обожавам да наблюдавам звездите и луната...толкова са величествени и изящни...толкова прелестни.

-Хм..най-красивите неща са природни,естествени,неумърсени от човечеството,само тези звезди,само тази луна останаха незасегнати от алчния и жадния за власт човек,глупав,неразбиращ как сам се унищожава,как унищожава света си...
Седнах на тревата и продължих да гледам към небето...

- Прав си...с унищожаването на природата и всички естествени неща около нас,те погубват и себе си. Жалкото е, че не го осъзнават, както ти сам каза. Накрая ще се осъзнаят, но ще бъде твърде късно и ще съжаляват. Но поне можем да се радваме на недокоснатите и невинните красоти на света. - погледнах го и се усмихнах леко.

-Това си е чисто убийство-констатирах аз и се проближих до водата,потопих длан и леко я раздвижих.Още от малък много обичам водата и вобще да си играя с нея,да плувам или просто да я пия.Запретнах крачолите на дънките си и потопих крака в кристално чистата течност,дъното лесно се различваше.Лунната светлина беше достатъчно силна за да огрее всичко до нормална видимост...

- Кой е твоят елемент? - изтърсих въпроса си аз...
Вярно, че бях любопитна, но ми беше интересно кой ли елемент се подчинява на такъв студен на пръв поглед, но не и в действителност, морой.

П.П. Сори за краткия пост,няма да се повтори.

» Поляната
» Поляната близо до водопада