Кабинетът по математика

Бяха минали 5 минути от началото на часа,когата аз влязох.Госпожата ме смъмри за закъснението и ми каза да сядам.Това беше най-тъпия час.Не харесвах математиката и не разбирах почти нещо затова си пуснах музика на Ай пода и само преписвах механично от дъската.Нямах търпение да мине деня и да правя нещо друго.След като часа свърши си събрах бързо нещата казах "довиждане" на госпожата и бързо се изнизах от стаята.

Първи час.Математика.Отврат.Така мразех математиката,просто не знам как ще издържа следващите 30 минути.Госпожата влезе.Всички бяха по чиновете си.Седях на последната маса.Бях нова в академията и не исках да се карам с съучениците си още първия ден.Отворих учебника.Госпожата забързано пишеше на дъската и обесняваше,но аз не я слушах.Пишех и същевременно си мислех за следващите часове.Едно момиче ме побутна.Обърнах се.
-Здравей!-каза момичето.
-Здравей!Приятно ми е казвам се Роуз.-отвърнах аз.

Госпожата погледна към нас,след което повече не проговорихме.Оставаха 15 минути до края на часа.Просто не знам как ще издържа.

Трети час,математика,един от най-любимите ми предмети.Влязох в стаята първа и седнах на първият чин,както обикновено.Нямах търпение да започне часът.Стаята се пълнеше постепно с ученици.Най после учителят дойде.Той беше с очила и много приветливо лице.Беше се преместил от Аляска и това му беше първият работен ден тук.Часът най сетне започна.Той се представи. Казваше се Томас О'нийл.После попита всеки един от нас за името му.Часът протече приятно.Взехме нов урок и решавахме интересни задачи,е поне за мен бяха интересни.След часът събрах учебниците си казах довиждане и се отправих към следващият си час с ясната мисъл ,че скоро господин О'нийл може би ще бъде любимият ми учител.