Салонът по тренировки за поддържане на теглото и формата

Пропуснах закуската,защото не бях гладна,което беше странно,защото винаги сутрин огладнявах.Влязох в салона при останалите ми саученици.След малко влезе учителят и посочи едно момиче за отговорник.Тя излезе отпред и започна да показва различни леки упражнения,правех всичко както трябва,а една група момчета обсъждаха с какво бельо са момичетата днес.Това е просто отвратително!!След малко спряха всякакви упражнения и момичето отпред им направи забележка,но тя не даде никакъв ефект.След малко часа свърши и се изнизах бързо преди да разбере целия клас с какво бельо съм.

Влязох със слушалки в ушите.Музиката кънтеше в главата ми, където мислите бяха насочени единствено към бягане.Обичах да бягам, освобождаваше ме от всичко.
Качих се на една пътека и натиснах страт бутона.След няколко минути загрявка започнах да увеличавам все повече и повече.Не мислех за нищо и така си ми харесваше.Нямах си друга работа, пък и нямаше смисъл да правя нищо друго.

Реших да побягам, имах нужда от отпускане , защото главата ми в момента беше пълна каша, а това винаги ми действаше отпускащо. Влязох в салона и веднага отправих поглед към пътеката... и тя беше заета. Слава Богу съседната бе свободна. С бързи крачки се запътих към нея и за нула време скъсих разстоянието. Натиснах старт бутона. Беше страшно отпускащо. Погледнах към момчето до мен. Беше красив. "Роберта, спри да мислиш за момчета, а и този тип не е за теб!" смъмрих се мислено, надявайки се изражението ми да не издаде какво се случва в главата ми. Отпуснах се и се заслушах в музиката, която идваше от слушалките на другия дампир.

След час и половина бягане, реших да прекратя, за да си взема нещо освежаващо.Слизайки от пътеката, забелязах дампирката, която също изключваше съседната пътека.Така изпотен определено не бях нито цвете за мирисане, нито цвете за гледане, но й се усмихнах дружелюбно.
- Здравей, - казах. - Аз съм Александър Корвинус, пазител.
Изглеждаше на около двадесетина, така че вероятно и тя беше такава.

-Здравей, аз съм Роберта Синклер-усмихнах се в отговор- пазител- добавих и подадох дясната си ръка. Той я пое.
Сега, когато застанахме лице в лице и можех да го огледам добре, наистина се обедих, че е красив. Една струйка пот се стече по врата ми и аз мигновено я избърсах, но усмивката не слезе от устните ми.

Прибрах ръката си.Потните длани не бяха нещо приятно, а и двамата бяхме с такива.
- Разпределена ли си вече?
Май аз бях единствения пазител, който всъщност нищо и никой не пазеше.Какво пък, все пак бях прехвърлен само преди няколко дни, а и Джанин трябваше да се върне скоро и да ме прилепи към някой морой.

- Не. Все още не съм- казах и леко наклоних глава, изучавайки погледа му.
Явно и той не беше разпраделен. А си мислех, че съм единствена!
Каква глупачка само. Е, надявах се скоро да ми определят някой морой, но не знаех кога ще е това.
- Все още се радвам на свободата си- усмихнах се.
Защо не можех да задам въпрос? Толкова ли трудно беше да го попитам за нещо. Изтърсих най-елементарното нещо дошло ми на ум
- А ти?

Брей, имаше и друг индивид като мен.
- Аз също.Казаха ми, че Джанин Беликова се водила като шефа на пазителите тук, но в момента е извън щата.
Не че изгарях от желание да се срещна с майката на Роза, особено имайки предвид поговорката "Крушата не пада по-далеч от дървото."
- Откога си тук? - попитах, за да поддържам разговора.

- От няколко дена- преброих на ум изминалото време- четири, пет! Сигурно и ти си отскоро след като не си разпределен още - полюбопитствах.
Лека усмивка се изписа на лицето ми.

То си беше очевидно...
- Да, и аз съм тук от едва няколко дни, - въздъхнах.Явно нещо в мен й се струваше забавно, защото забелязах леката усмивка, изскочила на лицето й.
- Виж, точно в момента не мога да се представя в най-добрата си светлина, какво ще кажеш по късно да се видим? Предполагам, че си нямаш много работа след като не си разпределена.А и как можеш да откажеш на момче като мен? - пошегувах се аз.

- Разбира се, че съм съгласна. Определено не приличам на нищо.- Усмихнах му се - И о да, няма как да ти откажа, наистина заслепяваш- отвърнах на шегата му и двмата се засмяхме.

Edit by: Роза Беликова
Предупредена за нарушаване на точка 7. от правилата на РП-то

- Какво ще кажеш след около час да се видим направо на Голямата поляна?
Нещо ме съмняваше, че тя ще успее да се приготви за около час, все пак момичетата обичат да се контят, но всъщност дори да ми се наложеше да я чакам, нямаше да е неприятно щом бях сред природата.
- Аз ще донеса нещо за пиене, - добавих и зачаках отговора й.

- Какво ще кажеш след около час да се видим направо на Голямата поляна? - попита Александър.
- Мисля, че нямам нищо против. След час на Голямата поляна- усмихнах се.
Да, аз се усмихнах отново. Като се замисля доста отдавна не го бях правила, но този дампир ме караше да се чувствам добре.
Тръгнах към стаята си, готова за един приятен душ.

ПП. Извинявай, че така забегнах вчера. По това време на деня ми спират нета...

Приготвих се и влязох в салона.Учениците тренираха.Всеки беше заел някой уред.Отидох до момичето с окето почти се запознах в часа по математика.
-Здравей отново-казах аз.
С момичето почнахме да си бъбрим.Бях застанала на уреда за коремни преси,а тя беше на бягащата пътечка...

ето че часът свърши.Прилоша ми ужасно много.

След предпоследният ми час следваше този. отидох до стаята си взех си екипа и тръгнах. Щом влязох всички бяха строени, побързах и аз да се наредя ди тях. През цели час правихме най-различни упражнения за теглото и за мускулите.