Поляната близо до водопада

Тази поляна беше рядко посещавана от пазителите,защото според тях беше безопасна.Тук никога не се провеждаха тренировки по каквото и да е.Вечер мороите и дампирите се събираха тук,ако нямаше какво да правят,за да се позабавляват малко.Често учителите ги хващаха и следваше наказание

-Помня,когато с Роза ни заловиха да пием тук.-казах на Кейт,когато се приближихме до полянката близо до водопада.-Не,че пия,просто тя си пада по забранените неща и купоните.Но не е толкова безотговорна!-поясних.-Понякога е много сериозна и,дори загрижена!
Полянката беше много красива.Гледахме известно време красивият водопад,а после седнахме на тревата.
-Е?Какво ще правим сега?

Засмях се.
-Всеки си пада по купоните.-казах на свой ред.-Аз пък често идвах тук.Не знам по каква причина,но ми действа успокояващо и се чувствам някак си по-свързана с природата.Пък и често правех купони тук и винаги загазвах.-засмях се.

-Не е точно така.Не всеки.Поне не си го признава.Като мен.-засмях се.Хванах едно камъче и го хвърлих.-Харесва ли ти тук?Вече имаш ли личен пазител?А гадже?-реших да я поразпитам и се надявах да не съм била много нахална.Не знаех какво да я попитам.Точно в този момент ми се щеше да се забъркам с някой стригой и Роза да дойде да ме спасява.Добре,де,не точно.Трябва да внимавам с това какво си пожелавам...

Засмях се.Лиса беше страхотно момиче.
-Нем...Нямам пазител,но ми се искаше да имам.Разбрах,че има едно момиче,което се обучава за пазител и когато приключи с обучението ще я попитам дали иска да ми е пазител.Засега нямам,но това не е проблем,защото аз мога да се защитавам сама.-усмихнах се.-Ъъъ...Не нямам гадже...Тук няма много момчета.А дали ми харесва мястото...Да...Харесва ми.

-Мисля,че започвам да те харесвам.-засмях се.-Не,че отначало не те харесвах,но...сега щом те опознах по-добре.Може би има да си кажем още много неща,но има време за това.Да имаш пазител е жестоко!Не е същото като да се защитаваш сама.А и нали аз съм една "принцеса".-направих въздушни кавички и двете с Кейт се засмяхме.-Мисля,че ще станем...приятелки.-щях да кажа големи приятелки,но се сетих,че при мен няма такива.Има познати и приятели,по-натам са добрите приятели.

-И аз мисля,че можем да сме приятелки.Според мен някак си се допълваме.Е,това е моето мнение.-засмях се.-Според мен ти си страхотен човек.Тоест морой.Не ти се подмазвам,ако това си мислиш.-казах.-Ъхх...Надявам се скоро да си намеря пазител и с него или нея да се сприятелим.Щеше да бъде страхотно,а мога да помоля директорката за разрешение да си направим купон.-засмях се.

-Малко е странно точно аз да го кажа,но аз също съм на това мнение.-намигнах й и се усмихнах.-Оу,мисля,че ще е по-добре да си го направим без разрешение.-засмях се.Изправих се и й подадох ръка,за да стане.-Хайде да си направим купон.Само кажи от къде да гепим пиенето.-усетих,че съм в настроение за купон и идеята на Кейт ми се ,стори страхотна.-Хайде,бейби,в настроение съм за купон.

Станах и се засмях.
-Оу определено ще има купон,но ще загазим.Между другото аз също съм в добро настроение.Ще бъде супер да си спретнем едно купонче!Хих!-изкисках се.Нямаше да загазя за първи път,но наказанието си заслужава.-А къде ще направим купонааа...Амииии...Всъщност искаш ли да излезем извън Академията?Да напазаруваме и вместо тук да си направим купон да отидем на дискотека.Какво ще кажеш?Другият вариант е да се докопаме до складовете в столовите и оттам да вземем ядене и пиене и да направим купона или в някоя от столовите или в някоя от нашите стаи.

-Виж,може да отидем до някой магазин звън академията и да вземем цигари и пиене,също и нещо за ядене,а после да вземем още няколко купонджийки,например Роза и да се върнем тук.Много по-приятно е да слушаш водопада,докато тук е тъмно и хладно.Поне на мен ми харесва.Може да си пуснем музика и да танцуваме на нощтна светлина.А,ако ни хванат ще загазим,но...не ми пука особено.Е,какво ще кажеш?

-Уууу!Навита съм!И преди съм правила купони,но предчувствам,че този ще е различен...Най-забавният.Пък и трябва да си вземем и дрехи.-ухилих се до уши.Пазаруването беше любимата част от подготовката за един купон.-Яу!Ама какво чакаме?!?Хайде да тръгваме!-засмях се и с Лиса се затичахме.

С Кейт бяхме вдигнали купон,не много шумен,но все пак си беше купон.Никой не ни потърси,което беше необичайно,нали бях "принцеса"..Нито Оза,нито никой.Събуди ме сутрешния дъжд.Главата зверски ме болеше,след като се напихме.След мен и Кейт стана.Новите ни рокли на нищо не приличаха.
-Хайде да разчистим тук.-казах и започнахме да събираме празните бутилки.След като приключихме казах:
-Кейт,аз трябва да тръгвам.-прегърнах я и се разделихме.

-Чао,Лиса.-помахах `и.
Седнах на тревата и се замислих.Не ми пукаше,че валеше дъжд и че ще се намокря.
Лиса е страхотен човек.Явно не е имала истински приятелки.Е,дано мен да ме е приела като такава.
Размишлявах по тази тема,но мислите ми бяха прекъснати от някакво шумолене в храстите.
Станах и заех бойна позиция.
Изведнъж оттам излезе едно сладко малко коте .
Беше толкова красиво!
-Хей,ти къде си се загубило?Ела тук!-гушнах го и извадих палтото от чантата си и го увих в него.-Сигурно ти е студено.Дано правилникът да не забранява да взимаме животни.-казах му аз и тръгнахме към общежитията.

Първият ми ден в този затвор... След като точно преди седмица леля Сара ми заяви, че и е писнало от моите променливи настроения и прекомерното използване на огъня, ми каза да си събирам багажа и ме изпрати тук. Уж каза, че е за мое добро, но не съм обедена в това. Сутринта пристигнах тук и се заех със подреждането на стаята ми. И ето, че свърших. А сега какво? Никого не познавам...какво да правя? Със сигурност няма да седя затворена между тези четири стени. нахлузих дънки и тънка туника с дълъг ръкав,прокарах четка през косата си и излязох навън. Времето беше спокойно. Съвсем леко подухваше вятър, а небето беше безоблачно и посипано с звезди. Тайно се измъкнах от един странчиен вход на академията и тръгнах навън, докато не стигнах до една полянка, в страни от която имаше красив водопад. Гледката беше вълшебна. Седнах по средата на полянката и се загледах някъде в мрака.

С Роза се разделихе отново.Исках да подишам малко чист въздух.Не исках да ходя в гората,защото не исках да попадна отново на стригои.Този път с мен нямаше дампир и беше наистина опасно.За това дойдох тук.Исках да се полюбувам на гледката.Спомних си какви ги вършехме с Кейт и чак ми стана смешно.Когато дойдох там имаше още едно момиче.Навярно морой.
-Здравей.-поздравих я и седнах на тревата.-Харесва ли ти гледката?-попитах.Не исках да започвам отново с това "Здрасти,как се казваш?".Загледах се във водопада,докато я изчаках да отговори.

Изведнъж зад мен се чу звук от стъпки, а няколко секунди по късно и дружелюбен женски глас ме поздрави.
- Да, невероятна е...може би единственото красиво нещо в този район. - подсмихнах се тъжно аз и се обърнах към непознатото момиче.
- Приятно ми е, аз съм Анастасия. - казах възможно най - мило, имайки предвид, колко вкисната бях и подадох ръката си.

-Лиса.-реших да не споменавам фамилията
си.-Нова ли си?-попитах и хванах ръката и'.-Как мога да те
наричам?-попитах момичето и откъсхнах малко трева от полянката.Излегнах
се назад в тревата и се загледах в небето.Звездите се виждаха ясно.бяха многобройни.

- Ами...повечето ме наричат Аня,но ти си свободна да ми казваш както искаш. - засмях се. Леле...това си беше напредък. Първи контакт с някой в тази академия - осъществен. - Иии да, нова съм...преди няколко дни леля ми ме "заточи" тук с извинението, че съм станала неконтролируема и е за мое добро, но пристигнах чак днес сутринта.

Знаех колко е гадно да си новак.Чувстваш се като затворник,не познаваш никой...
-Познато чувство.Аз бях принудена да дойда тук.По желание на съдбата.-уточних.-Е,аз също ще ти казвам Аня.От къде си?

пп:сори за кратките постове..

- Оо...много далеч от тук...Родена съм и израснах във Падуа, Италия, но когато навърших 11 се наложи спешно да се преместим в Америка. - в началото се усмихнах на щастливите ми мигове и спомени в Италия, но след като стигнах до частта с единадесетата ми година усмивката ми се стопи.Подпрях се едната си ръка и също като нея се загледах в прекрасните звезди, опитвайки се да скрия тъгата от спомените. - Ами ти, от къде си?

пп: и мойте не са толкова дълги Very Happy

-Аз...ами от...-замислих се.-Не знам със сигурност къде съм родена.
Истина беше.Не си спомнях.Баща ми не обичаше да говори за това.
-Майка ми е починала,когато се е родила сестра ми.Не си я спомням.Не
знам.Знам,че е странно,но не знам къде съм родена.-усмихнах и'
се.Сигурно ме мислеше за побъркана.-По какъв елемент ще
специализираш?-попитах и зачаках отговора и'.

- Огън...любимият ми елемент...странно беше как разбрах, че съм го специализирала. - засмях се на поредния спомен. - Точно на 14 ми рожден ден иконома на леля ми ме ядоса и едвам не го подпалих....

-Сигурно е било забавно.
Зарадвах се,че не ме попита същият въпрос.Пък и да и' бях казала едва
ли щеше да знае за съществуването на този елемент,който ме караше да
полудявам.
-Ами...ще ми разкажеш ли нещо за себе си и за родителите си?
Щом го споменах настана тишина.Вече не и' беше толкова забавно.
-Извинявай,не говори,ако не ти се говори.-побързах да добавя аз.Не исках да се чувства неудобно.

О...знаех си, че някой щеше да пита нещо такова...дали трябваше да и' кажа?
- Ами те...те...не са сред живите. - наведох глава и забих поглед във водопада. - убиха ги. - казах простичко и образите от последният път , в който ги видях...ден преди единадесетия ми рожден ден..

Знаех си,че съм подхванала неприятна тема.Но какво да се прави,всеки път си завирах носа,там,където не ми е работата.
-Съжалявам.Аз също нямам родители,което до някъде ни
свързва.Единствения ми близък роднина е сестра ми,която не съм виждала
от...един месец.
Тревогите ми се върнаха.Никакви вести,никакви новини за сестра ми през последния един месец.
-Говори се,че е напуснала академията,но не знам дали това е вярно.

» Поляната
» Поляната с красиви водопади и беседка