Опасната част на гората

Академията беше оградена от голяма гора,а тази беше една от най-опасните й части.Обитаваше се,макар и рядко от стригои.Тя се охраняваше денонощно от дампирите-пазители,те следяха за някой нарушител на правилата,който се усмеляваше да навлезе навътре в гората.

Защо, за бога, се пилеех тук?!
Естествено, от толкова много ученици в Академията, имаше едно-единствено момиче-дампир, което да обикаля из горите и да си търси белята. Ако не съм аз, кой ще върши тази работа? Кой друг ще си пъха носа, където изобщо, ама изобщо не му е работа, ако моя милост не беше поела тази задача?
Естествено, никой. Никой не беше с достатъчно болен мозък за целта. Е, за разлика от мен, естествено. Бях чувала, че тук понякога имало стригои. Колкото и безрасъдно да звучеше, исках да ги срещна и да видя как изглеждат, наистина ли са толкова бързи и непобедими, колкото ги описваха. Защото под секрет си признавам, че понякога ме изпълваха с възхищение. Но това, разбира се, не го бях казвала на никого. Не искам да ме изгорят на клада. Вътрешно се засмях при собственото си сравнение.
Зад себе си чух шум от стъпки. Обърнах се и косата последва жеста ми. Видях...

Без да разбера се озовах в опасната част на гората,там където Роза изрично ми каза да не стъпвам.Ако ме хванеха пазителите,които не виждах щях да си изпатя.Не знаех накъде вървя.Бях като дрогирана и всичко ми беше размазано.Вече доста време търсех пътя обратно.Напълно се изгубих и ми се искаше да изкрещя.Щях да звънна на Роза,тя щеше да дойде,да ме измъкне оттук и да ми се навика.По дяволите!Нямаше обхват!Прибрах телефона си и щом вдигнах поглед видях едно момиче.Червенокосо момиче.При пръв поглед се стреснах.
-Ох...изкара ми ангелите.Радвам се,че си тук!-скочих в ръцете на момичето и я прегърнах.Знаех,че върша глупости,но бях уплашена.

Засмях се.
- Спокойно, всичко е наред. Донякъде би могло да се отбележи, че с мен си в безопасност, доколкото изобщо някой може да е в безопасност, докато е с мен. Аз съм Роуз Уайлд, междудругото. - подадох ръка за поздрав, после я погледнах изпитателно. - Ти си морой, нали? Какво правиш тук? - погледът ми стана неодобрителен. - Е, и аз не съм завършила още, но съм дампир. Виж. - обърнах се с гръб към нея и отметнах косата си, където се виждаха трите малки назъбени мълнии на шията ми. Усмихнах се гордо. - Поне донякъде, като идвам тук, ще мога да си спася кожата. - засмях се. Колко типично за мен да се шегувам с подобни ужасии. - И все пак, как се казваш? - попитах накрая. Приличаше ми на единственото момиче морой, която ще стъпи на място като тази гора без охрана...

-Аз съм Лиса Драгомир.Не нарочно съм тук!И без това ,ако пазителката ми разбере ще загазя.Да не говорим за някой от другите пазители.
Реших да не споменавам факта ,че съм принцеса и се надявах да не се сети.
-Значи ти си дампир?А къде са пазителите,които трябва да обитават тази гора?-огледах се.-Ами ,ако ни хванат?

Вдигнах безгрижно рамене.
- Няма ги, не знам къде са. Ако ги имаше, нямаше да избера този момент да дойда дотук. Достатъчно пъти вече съм си навличала неприятности, накрая най-вероятно ще ме изхвърлят от училището. - млъкнах, като осмислях думите й. Имаше пазител. - Лиса Драгомир. Хей, значи ти си от кралските родове? - на лицето ми разцъфна усмивка. - Вие, кралските особи, сте толкова много, че направо понякога се чувствам като абсолютна дивачка между вас. - засмях се и се погледнах: дънки, суитчър, обувки с дванадесет сантиметров ток, пусната коса и слушалки в ушите. Ако някой от възрастните пазители ме видеше в този вид, щеше да ме довърши. - Как попадна тук?

-Трябва да ти призная.Изглеждаш доста страшничко на този фон.-ухилих и' се.-Ами,разхождах се и се изгубих.Нали съм шматка..Ти вече имаш ли поверен морой?
Огледах момичето,този път по-добре.Роуз-името и' подхождаше на цвета на косата и'!И наистина изглеждаше доста странно.

Придобих доволно изражение, когато тя, както се изрази, каза, че изглеждам доста страшничко.
- Да. Вече ми повериха момиче на име Кейт Фелър. - засмях се. - Надявам се да се справя със задачата си да я охранявам. Да стана пазителка е най-голямата ми мечта. Въпреки мълниите и това, че съм убила трима стригои, все още не съм завършила и нямам клетвен знак, но пък мисля, че той е само формалност. Нямам търпение да ни дадат официално практика. - вероятно звучах странно. Повечето момиче дампири в училището не приемаха особено насериозно обучението си, и за тях моите представи за всичко това бяха доста шантави. Но аз лично винаги бях искала да посветя живота си на професията си като пазител.
- Коя е твоята пазителка?

-Кейт?Познавам я.-усмихнах се.Тя беше готина,с нея бяхме станали приятелки.-Ще се справиш..Моята пазителка се казва Роза Беликова.Обаче не е с червена коса!Скоро завърши обучението си и е истински пазител,както и моя приятелка.Много сме близки,още от деца.Ами ти кога стана пазителка на Кейт?

пп:сори,че пиша кратки рп-та ;дд

Вече бях оставила котката,която намерих в стаята си и реших да се поразходя.
Запътих се към опасната част на гората.По дяволите!Това беше най-опасното място в Академията и малко ме беше страх,защото все още нямах пазител,а и не съм закусвала.
Опитах се да тръгна в обратна посока,но просто краката не ме слушаха.
Когато навлязох по-навътре видях два силуета на момичета.Едното момиче беше Лиса,а другото...Не знам.
Изтичах при тях.
-Здрасти,Лиса.Хей,ти трябва да си Роуз Уайлд.Аз съм Кейт Фелър.Разбрах,че ти ще се обучаваш да ми бъдеш пазител.Приятно ми е.-подадох ръката си към нея за здрависване.

- И на мен ми е приятно. Роуз Уайлд. - представих се все пак. - И да, аз наистина се обучавам за твоя пазителка. - усмихнах се сърдечно, след което се засмях на коментара на Лиса за червената ми коса.
- Чувала съм за вас, и за двете. Баща ми е Иван Зеклос, затова и съм наясно с много от моройските родове. - странно беше как гласът ми безгрижно отекваше сред вековните дървета.
Чувала съм, че тук понякога се подвизавали стригои. - като заговорих за това, инстинктивно понижих глас. Макар да ги бях срещала, все още малко или много ме плашеха. - Вярно ли е?

П.П: Ох, хора, ставам...

И като заговорихме за Кейт тя се появи.Бях останала с впечатлението,че те вече се познават.
-Досега не съм попадала на стригой,не искам и да попадам.Описват ги доста страшнички.Предполагам,че не мога да си ги представя.Да,обитава се от стригои,но рядко.За това и пазителите обикалят тази част.Обаче сега не знам къде са.Ами,ако от някъде изскочи стригой?Как ще опазиш два мороя?Ще е много трудно.

-Ами да,вярно е.Но няма как да се мотаят тук през пролетта така че няма опасност.Попринцип тук има стригои само през зимата,защото тогава е най-студено,а и макар това да е тъмна гора,пак има светлина.През лятото,пролетта и началото на есента няма опасност тук да се появят стригои.-обясних и се обърнах към Лиса.-Лиса,купона,който направихме онзи ден беше страхотен.Надявам се да има още един.-казах на Лиса и се обърнах към Роуз.-Роуз,прегледах досието ти.Пише,че си убила три стригоя.Това е невероятно.Не знам как го правиш,но това е доста впечатляващо и се радвам,че ще си ми пазител,а и се надявам,че ще станем приятелки.

-Три?Това е супер.Роза беше убила три или четири,вече не си спомням.Сещам се,когато разбрах,че тя ще ми е пазител.Пощурях от радост и вдигнах купон.Можем да направим парти отново,но този път да сме повече.Какво ще кажете?
Радвах се,че отново виждам Кейт и ,че се запознах с бъдещата и' пазителка-Роуз.

-Ама разбира се,че ще си направим купон!-започнах да подскачам.-И наистина,ще бъде супер да сме повече.Роуз,нали ще дойдеш?Нека и Роза дойде!Ще бъде супер!Нямам търпение да направим купон!-ухилих се до уши.Радвах се,че отново ще направим купон,а и Роуз също щеше да присъства.А и аз си бях купонджийка по рождение.

П.П. Хайде да спрем да пишем и да изчакаме Роуз отново да се появи.Ако се появи,де.

- Ще дойда, как няма да дойда. - усмихнах се. - По природа съм си влюбена в купоните. - засмях се, след което погледнах към Лиса.
- Не се тревожи. - казах необичайно тихо за себе си. - Миналия път, когато убих въпросните трима стригои, бях с четирима морои, единствен дампир. Няма значение колко морои защитаваш, основното е да се съсредоточиш само върху стригоите един по един и това как да ги унищожиш. Не трябва да се паникьосваш, защото в такъв случай и ти, и мороите сте мъртви.
Погледнах към тях и срещнах широко отворените им очи. Засмях се леко виновно.
- Е, това не е тем за обсъждане с морои. Все пак вашата задача е просто да седите зад мен, ако стане нещо...

-Браво!Сигурна съм,че ще станеш добра пазителка.-усмихнах и' се.-А,относно партито...къде ще се състои?
Не ми се искаше да е на същото място.Исках да сме повече хора,за да е по-забавно.
-Хей,знаете ли,по-добре да отидем на диско.Знам една дискотека в столицата,ще се преоблечем и ще си викнем такси.Искате ли?

Кимнах с обичайния си енергичен, отсечен начин.
- Това е много добра идея. Единственото неприятно в случая е, че мен половината град ме познава... така де, познава ме цялото училище, като нищо да ме познава ицелия град. - засмях се. Думите ми звучаха малко самоуверено, но си беше вярно - половината от населението на този град бяха морои и дампири. А пък аз бях... хм, от по-общителните, така че картинката ми беше ясна.
- Хайде да отидем все пак. От толкова отдавна не съм излизала от Академията... - понечих да допълня още нещо, но изведнъж млъкнах. Лицето ми придоби сериозно изражение. Изведнъж, сякаш от нищо, от дрехите ми се материализира еднометрово, назъбено оръжие - сребърния кол.
- Тихо. - промълвих. Не можех да рискувам и да ги оставя тук сами. Заех котешка стойка и се запромъквах през дърветата. Внезапно се сблъсках с висока, масивна фигура. Едва не ме събори на земята. Окопитих се в последния момент.
- Пролетта не е гаранция. - чих мекия, а същевременно с това и студен глас. Завладя ме ужас, но все пак успях да се изправя на крака. Инстинктивно метнах поглед през рамо към Кейт и Лиса...

Невъзможно...Доколкото знам тук не са се мяркали стригои наскоро.
Опитах се да призова земята,но знаех,че Роуз щеше да ни защити.Е,все пак реших да опитам.От доста време не съм използвала силите си.
Насочих ръка към земята и около нас се оформи стена от здрави корени.
Те погледнаха към мен.
-Това ще го задържи...-изведнъж стената се разруши-...замалко.Роуз!-извиках аз.Бях уплашена,а уж можех да се защитавам.О,супер,Кейт!Сега показа,че си слаба!Браво,просто перфектно!-Съжалявам!Не знам какво ме прихвана.Просто от доста време не са се мяркали стригои наоколо.

Отсъпих назад към момичетата, печелейки малко време. Кимнах.
- Всичко е наред. Ще се справя с това. - звучах по-уверено, отколкото се чувствах. Присвих се като котка, хищническите ми инстинкти се напрегнаха. Подобни неща бяха крайно нетипични за мороите - те бяха толкова деликатни и нежни, че не бих си представила как правят подобно нещо. След едно последно преценяване на ситуацията се хвърлих напред като кобра.
Изведнъж спрях. Оръжието, което щеше да спаси всички ни, едва не изпадна от пръстите ми. Въобще не се предполагаше да се колебая. Внезапно отново станах на себе си, но мигът колебание едва не се беше оказал решаващ. Отново нападнах, този път без да губя и секунда. Не се приближавах прекомерно до Лиса и Кейт, но пък и не исках да ги изпускам от поглед, ако случайно този води подкрепление някъде в гората. Каква ирония, че точно преди малко бях искала битка, а сега се борех за живота им. Защото в момента моя живот нямаше значение, а само този на мороите. С последни сили се възползвах от това, че нападателят беше доста по-висок и по-тежък от мен, подскочих на около половин метър и направих решаващото си действие.
Оръжието проблясна в ръцете ми и след секунди го измъкнах с отвратено изражение на лицето си от тялото на вече мъртвото... същество.
Седнах задъхана на земята.
- Господи. - промърморих, след което се изправих и се усмихнах.
- Вече всичко е наред.

През цялото време стоях като вцепенена.Исках да помогна,но не знаех
какво да направя.Наистина бяха страшни,не така както ги описваха.Как успях да запазя такова спокойствие и да я оставя сама да се бие?Исках да помогна.Наистина,но нещо ми подсказа,че трябва да я оставя да се бие сама.Но все пак тя се справи,а това беше най-важното.
-Леле,наистина си добра!Защо се притесняваш толкова за това дали ще
си добра пазителка?-казах все едно нищо не се е случило.Не бях
уплашена изобщо,може би,защото знаех,че тя ще ни защити и,че съм постъпила правилно,като съм стояла настрана от битката.-Някой ранен?-попитах,като придобих загрижен вид.

Поклатих глава.
- Май не, или поне не и аз. - несъзнателно се усмихнах при мисълта, че ще ми татуират още една мълния. Макар самия процес да беше малко болезнен, все пак ми беше приятно, защото знаех, че е още една добавка към неособено блестящото ми минало. Въздъхнах, след което се изправих и ги погледнах разтревожено.
- Добре ли сте? Стрес? Шок? Някакви наранявания? Каквото и да е? - попитах. Може би в техните уши думите ми им звучаха странно, но аз бях сериозно притеснена за тях. Все пак, нали на това ме бяха учили цял живот - независимо какво чувствам и как съм аз, те винаги са на първо място. В това вярват пазителите. В това вярвам и аз.
Продължих да ги гледам тревожно, докато ги чаках да отговорят на въпросите ми...

- Добре ли сте? Стрес? Шок? Някакви наранявания? Каквото и да е?-попита тя.
-Мм..не.Няма ми нищо.Стана толкова бързо...Не съм уплашена.Дори изобщо.Знаех,че ще ни защитиш.-усмихнах и' се.Чудех се дали Роза ме е търсила.Тук нямаше обхват и тя можеше да се е притеснила.-Хей искате ли да се махаме оттук?-попитах.Изведнъж изпитах глад.Бях гладна.Непременно трябваше да минем през столовата.
-Кейт,ти добре ли си?-двете с Роуз погледнахме моментално към нея,исках да се уверя,че всички сме добре,въпреки че стригоя нямаше достъп до нас с Кейт.

-Нем...Няма ранени-отговорих на Лиса.Обърнах се към Роуз и се усмихнах.-Леле,Роуз.От теб ще стане страхотен пазител,повярвай ми.-казах аз и се ухилих до уши,а после си спомних случилото се преди малко.Не мислех,че стригоите са толкова...страшни.Бяха дори по-страшни отколкото ги описваха.Потреперах при мисълт,че може отново да ни нападнат,но слава Богу,това нямаше да се случи...Поне не сега.
-Аз предлагам да отидем на друго място?-попитах и се усмихнах.Обърнах се към Лиса.-Да добре съм.-отговорих.-Роуз,добре сме.Няма ни нищо...Благодарение на теб.-обърнах се към Роуз.

-Радвам се,че всички са наред.Ами аз ще отскоча до стаята си,а после...ще отида до столовата.Гладна съм,а после...Трябва да се видя с Роза.Може би се притеснява,а и не сме се виждали скоро.Беше ми приято да се видим,а ето и номера ми-подадох на Роуз листче с номера ми.-Когато искате да излизем ми звъннете.Съжалявам,че няма да си правим купон...не и днес.Друг път.-тогава се сетих,че не помня пътя обратно.-Роуз ще ми покажете ли пътя обратно?