Пред общежитията на мороите

Много от срещите на мороите се определяха тук. Беше удобно защото отпред имаше две пейки и всеки, който чакаше, можеше да поседне.

След като получих отговор от Лиса, се запътих към общежитията на мороите. Знаех, че на нея ще й отнеме доста време да се приготви, затова вървях спокойно от нашето общежитие. Това на мороите беше само на около 300-350 метра от нашето и така с изостреното си зрение виждах кой беше пред тяхното общежитие. Стигнах там и седнах на едната пейка. Гледах към вратата, чакайки най-добрата си приятелка да се появи. Докато чаках въртях гланца си в ръка и това ме успокояваше. Бях доста изнервена напоследък, а това беше много полезен лек.

Едва не се спънах ,докато слизах по стълбите.Когато стигнах на уговореното място,Роза вече беше там,както и предполагах.
-Здрасти!-казах и се хвърлих върху нея.За щастие бързо схвана какво
точно става и ме прегърна.Нямах търпение да завърша и с Роза да се
махмнем оттук,а тя да работи като мой пазител.Едва ли бях единствената.
-Ще трябва да започнем да се виждаме по-често.-припомних и'.

След продължителната прегръдка на Лиса, аз почти останах без дъх.
- О, да. - съгласих се с нея. - Ама, като излезем от тук да не ми мрънкаш че постоянно сме заедно. - казах с подиграватален тон и се изхилих. - Е, как си? Какво става с теб? - попитах и още преди да ми отговори, пак й зададох въпрос. - И къде искаш да отидем? - трябваше да разбера и по-рано, ако например искаше да бягаме или нещо подобно.

-Няма.При мен...ами,пълна скука!Честно казано
почва да ми писва.Ами при теб?Как вървят тренировките с обучаващите се
дампири?Ако искаш можем да поостанем малко тук.
Седнах на една пейка и изчаках да ми отговори.

Кимнах.
-Съгласна съм, нека поостанем. - казах и замълчах за кратко. - При мен също нищо не се случва. А тренировките вървят супер, дампирите много бързо схващат. - засмях се, а Лиса направи същото.
Помислих малко и после допълних.
-Всъщност, отдавна не съм се качвала в стаята ти. Нека се качим и ще ти отмъстя за дето превърна стаята ми в козметичен център.
После се наместих срещу нея и зачаках отговора й.

-И какво,по дяволите ще вършим в стаята ми?
Не ми се влизаше вътре.Стоеше ми се навън,на чист въздух.
-Хей,чудех се,какво е чувството да си целуната от сянката?-попитах и се засмях на това,което ми беше хрумнало току-що.-Имам предвид,как е да се ровиш в главата ми?-допълних,макар че знаех,че не иска да е в главата ми и не го прави нарочно.

Замислих се и отговорих по възможно най-остроумния начин.
-Попринцип е забавно. А и има доста полза от това, като се има впредвид че ти често попадаш в разни ситуации. А и така мога да обикалям по моройски купони и да присъствам на разни кралски приеми. Но все пак понякога не ми се иска да съм там. Мога да го кнтролирам когато съм будна, но на теб всичко ти се случва през нощта, когато аз спя. - натъртих думата "спя" и погледнах Лиса с изпитателен поглед.

-Ъм,какво искаш да кажеш?-попитах и сведох
поглед.-За това със "спането".-уточних.-Хей,да знаеш,и на мен не ми е
много лесно!-припомних и'.Да специализираш по този елемент изобщо не
беше лесно.-Понякога искам да съм на твоето място и да разбера какво си мислиш.

-Ами, просто не е особено приятно сънищата ми винаги да са през твоя поглед на нещо, което се случва наистина. Нямам свобода на мислене докато спя. - казах философски. - Вероятно наистина е трудно да специализираш с Дух, но и да си целуна от сянката не е никак лесно. Повярвай ми, не искаш да си на моето място.

-Хм...
Не си казвахме нищо ново.Всяка една знаеше положението на другата.Бяхме
толкова близки...Знаех всичко за нея.И не ми трябваше да питам,защото
знаех отговора на всички въпроси.
-Как е Дмитрий?-попитах най-после.Не беше най-приятната тема,защото аз не го харесвах много.Той мен също.

Въздъхнах при въпроса на Лиса. Знаех много добре, че не го харесва.
-Не сме се виждали от почти 3 седмици. - казах. - Мисля си, че вече нямам нужда от него. - допълних, защото реших че искам да съм откровена. - Скоро ще завършиш и ще трябва да се махнем от тук, а не искам да го държа до края. - замълчах за кратко. - Какво ще ме посъветваш?

-Мисля,че трябва да го зарежеш още сега!Напиши му СМС и приключи с него веднъж завинаги.-казах това,което мислех.-А,Роз,аз ще тръгвам,имам много домашни,трябва да уча,да си изчистя лака,стаята,да се изкъпя и още куп неща...Когато искаш да излезем пак ми звънни.
Станах,прегърнах я,а после и' помахах за довиждане.

Кимнах на Лиса и след това отговорих на прегръдката й.
- Ще се чуем. - казах. После се усмихнах.
След това Лиса влезе в общежитието си, като ми махаше докато не се скри напълно. Аз помахах за кратко в последната секунда. След това се ухилих до уши и тръгнах безцелно из двора на кампуса.

По някаква странна причина отново бях излязла да се разходя и по някаква още по странна причина бях седнала на една от пейките пред общежитията на мороите.Бях сложила слушалките си и както предния път се бях загледала в небето.Телефонът ми изписука и музиката спря.Супер!Защо точно сега?Напъхах го в джоба си и се огледах.Единствените живи същества, които се виждаха бяха двама морои и няколко птички на едно дърво.Станах от пейката и се запътих към общежитието на дампирите, като едва не се сблъсках с едно момиче.
-Извинявай.-казах и я погледнах.Това беше Лиса.Лиса Драгомир.

Прибирах се в стаята си и точно, когато бях пред общежитията едва не се блъснах в едно момиче.
-Извинявай. - каза тя и ме погледна.
- Няма проблеми... - казах и понечих да продължа, но не можахме да се разминем. Когато тръгнех в едната посока, тя също тръгваше натам. Когато тръгнех в другата, тя също. Накрая седнах на една пейка.
- Хъм, явно някой не иска да се разминаваме. Аз съм Лиса.

Усмихнах се при нелепата ситуация.
- Хъм, явно някой не иска да се разминаваме. Аз съм Лиса.-каза тя.
-Аз съм Кейтлин.-представих се на свой ред и и подадох ръка.Според мен това беше доста досадно и изтъркано, но нали уж не бях хваната от джунглата, а бях културна.
-Приятно ми е да се запознаем.-казах макар, че можеше да се каже, че я познавам.Тук клюките се разнасяха бързо и доста често се случваше това да се отнася дори за морой от кралски фамилии.

Тя ми подаде ръка, а аз я поех. Усмихнах се.
- Кейтлин, какво правиш пред общежитито на мороите? - попитах и се засмях. Звучах като някой строг полицай. Седнах на облегалката на пейката, където обичах да седя. Заиграх се с връзките на обувките си. Изобщо не знаех какво да кажа. Не беше като да разговаряш с морой. Все нещо щеше да се намери да го питаш.

Тя се заигра с връзките си.Явно и двете не се сещахме за обща тема на разговор, но поне щях да опитам да кажа нещо смислено.
-Ами просто бях седнала и слушах музика.Не знам по каква причина тук...-казах и си представих как допълвам г-жо Полицай и се усмихнах.
-Ами ти защо си сама?-попитах най-тъпото нещо на света, но все пак мислех, че е по-добре от това да си мълчим.

-Ами ти защо си сама? - попита тя, а аз спрях за малко да си играя с връзките си. Защо наистина бях сама?
- Ами... просто... Имам нужда от лично пространство, а и все още се обучавам, пазителката ми - бъдещата, също има нужда от време, в което да е сама.
Това беше най-тъпия възможен отговор, но не ми хрумна по-умно обяснение.
- На кой си пазител? Имаш ли вече поверен морой?

Поклатих глава и се засмях.Аз да имам поверен морой?Не, че нещо, но беше по-вероятно да го нараня докато се опитвам да го опазя.Лиса ме изгледа изненадано.
-Ами да кажем, че съм некадърна и си ценя личното пространство.Осъзнах, че не сте чак толкова лоши, но и все пак не умирам от желание да пазя някой от вас.Пък и ме съмнява, че биха ми поверили морой.-обясних и и видях, че май беше изненадана от това, което бях казала, но пък какво ли се очудвах.Така правеха нормалните хора, а не като Анастасия.
-Ако искаш можеш да избягаш.Ако не искаш да поддържаш контакти с луди де.-казах и се усмихнах, като се постарах да проследя реакцията по лицето и.

Останах учудена. Е, всъшност, това не беше чак такава рядост, нито толкова странно.Може би щеше да забременее и да зареже дампирската си кариера. Светът имаше нужда и от такива дампирки. Не казах нищо,просто кимнах, а после добавих:
- Едва ли си чак толкова непохватна. Обзалагам се, че тренираш усилено, но може би просто не ти се отдава. - изръсих набързо, а после погледнах засрамено надолу и се умълчах, чакайки да каже нещо.
Леле,какви ги говорех? Бойните изкуства да не се отдават на дампир? Ама съм смотана... Винаги ръсех глупости.

-Е не съм непохватна, но не се старая да науча нищо.Защото знам, че ако видят, че умея да се бия това слага край на личния ми живот.Не ме разбирай погрешно нямам намерение да ставам кървава курва.Просто не искам да загубя свободата си.Пък и знам колко ще е зле, ако някой ден имам деца и ги зарежа за да тичам след поверения морой и ме убият например.-казах и този път аз погледнах към земята.Сигурно ме мислеше за откачалка, която мрази всичко живо що е морой.
-Е как е всъщност да си имаш пазител?-попитах и се усмихнах.

- А.Ха. - отвърнах и кимнах бавно. Чудех се какво да кажа.
- Уф, не ви е лесно и на вас - дампирите. -въздъхнах и пак кимнах по онзи начин. После разтърсих глава и косата ми се разпиля по лицето. Нещо се разлигавих.
- Е, Кейтлин... попитай ме нещо.

Замълчах за миг в опит да измисля какво да я питайм.Накрая както винаги изръсих най-неподходящото нещо.
-Кой елемент специализираш?-попитах, а за част от секундата през лицето и премина изненада.Или не беше очаквала това или не искаше да я питам, а инстинктите ми повтаряха, че беше второто.
-Ако искаш не ми отговаряй.-казах и осъзнах, че звуча налудничево, но реших да се доверя на вътрешното си чувство.

» Пред общежитията на дампирите
» Кабинетът по култура на мороите