Зелената гора

Заглавие: Зелената гора Чет Апр 01, 2010 2:55 pm

Тази гора беше много красива и беше хубаво място за разходка и на дампирите,и на мороите.Слънцето грееше по-малко,защото дърветата пречеха на слънчевите лъчи да проникнат.А самите дървета...Те бяха на стотици години и бяха покрити със зелен мъх.Носеше се миризмата на прясно окосена,зелена трева и дъжд.Понякога гората наподобяваше на джунгла.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 11:28 am

Събудих се с голямо главоболие след снощния купон,затова се запътик към гората. Имах нужда от малко въздух и да се поотпусна. Гората беше много красива-цялата беше зелена,дори по стъблата на дърветата се увиваха зелени растения.Затова и я наричахме Зелената гора. Седнах на меката трева,облегнах се на едно дърво и затворих очи вдишвайки чистия и прохладен въздух.....

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 5:31 pm

Разходката ми ме доведе тук където беше най-тихо, а не пълно с морой и дампири, които обсъждат какво станало снощи, кой набили вчера и т.н.
Седнах на зелената трева и започнах да късам малки бели цветенца.Тук беше толкова красиво!Направо неземно и вълшебно!
Легнах си на влажната трева и се загледах в синьото небе.Започнах да оприличавам облачетата на различни предмети и животни.
Някой кихна и аз автоматично се изправих и се огледах.Арина стоеше до едно дърво и се подхилкваше вперила поглед в мен.
-Много смешно!Изкара ми акъла!-сопнах и се, но след няколко секунди и аз се засмях.
-Какво правиш тук?-запитах.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 5:39 pm

Докато си почивах и се наслаждавах на красивата природа се появи Кейт:
-Извинявай,не исках да те изплаша. Имах нужда от малко чист въздух,затова дойдох тук. Пък и ме мъчи главоболие.-казах аз и направих измъчена гримаса.-Ти какво правиш тук? Успя ли да разчистиш след снощното парти?

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 5:59 pm

Май и тя беше дошла по почти същите причини като мен.
-Да.Всичко е наред, а относно какво правя тук, ами почти същото като теб, като изключим, че като по едно голямо, голямо чудо нямам главоболие.Предполагам, че след хубав сън винаги съм си наред.-казах и млъкнах.Отново се загледах в облаците и почти бях забравила за присъствието и когато тя отново кихна.
-Наздраве.Кога си тръгна снощи?-попитах и се опитах да си спомня, но нещо ми се губеше.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 8:00 pm

Незнам какво ми ставаше,непрекъснато кихах. Помъчих се да си спомня кога съм си тръгнала,но не си спомнях. Дори незнам как съм се прибрала. Може би някой ме е изпратил. Усмихнах и и казах:
-Всъщност и аз не съм сигурна. Спомням си само,че се събудих с голямо главоболие,но нищо повече. А вие до кога купонясвахте? Надявам се,че не е имало някакъв проблем?

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 8:22 pm

-Не.Само напих един от пазителите, който беше дошъл да ме види.-казах и се засмях като си припомних колко се бях шашнала.
-А останалото ми се губи.-казах замислено.
-Всъщност все още не знам нищо за теб.-казах и се усмихнах нахално, а Арина заговори почти отегчено.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 8:32 pm

Миналото ми не беше тема,която обичах да обсъждам. Но все пак тя беше права не знаехме нищо една за друга. Загледах се в едно дърво и заговорих:
-Израстнах в Москва с родите ли си. Бяхме щастливо семейство.-погледнах към Кейт и и се усмихнах,тя също ми се усмихна в отговор. Отново отклоних поглед в далечината и пак заговорих:
-Преди две години,майка ми се прибираше от едно пътуване и тогава в една гора близо до вкъщи са я нападнали петима стригоя. Била е с пазител,но понеже той бил един не могъл дълго да удържи стригоите. И те... я убили.-при спомена очите ми започнаха да парят от сълзите,които напираха....

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 8:46 pm

Арина се натъжи и ми се стори, че всеки момент ще заплаче.Приближих се до нея и направих тъпа физиономия в опит да я развеселя.Не, че имаше голям ефект, но поне нещо като усмивка пробягна по лицето и за кратко.
-Съжалявам, че попитах.-извиних се и я погледнах в очите.В тях не се четеше обвинение както очаквах, а просто тъга.Май в тази академия нямаше никой с хубава история, а всички бяхме загубили много преди да дойдем тук.Още една причина да мразя и ненавиждам това проклето място.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 8:59 pm

Кейт също се натъжи. Опитах се да се оттърся от тези спомени. Обърнах се към нея:
–Няма за какво да съжаляваш!-наистина беше така.Тя нямаше вина,за това,което ми се е случило,а и беше крайно време да свикна да говоря за това,все пак минаха три години. Усмихнах и се и я попитах:
-А,каква е твоята история?

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 9:05 pm

И сега е моя звезден миг.
-Ами майка ми е била пазител и не е искала да се грижи за мен.Или поне не достатъчно, че да спре да пази поверените и морой.Стригой са я убили.Израстнала съм с баща си и сейството му от морой, което е странно, но мисля, че в началото той ме обичаше.След това нещата се промениха.Аз си изградих характер и да кажем, че не ви бях фенка.Мразех и така наречената си сестра, която всъщност винаги ме е дънила пред баща ми, а той я харесваше много.Наистина.Тя е много по-добра.Умна, мила, привлекателна и какво ли още не.Зарадваха се да ме разкарат тук.Направиха го веднага щом можаха.-казах и осъзнах, че ръцете ми треперят от яд.Не разбирам защо реагирах така при положение, че бях разказвала историята си доста пъти особенно през последните дни, но ми се искаше да ударя някой или нещо.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 9:14 pm

Оказа се,че и нейната история не е никак весела. Какво ставаше с този свят,нямаше ли нищо добре в него?!
–И твоя живот не е бил никак лек-казах и я погледнах. Цялата трепереше....от гняв. Имах чувството,че всеки момент ще избухне и ще набие първия,който и се изпречи пред очите. Тя видя,че я зяпам едва ли не изплашена и започна да се успокоява....

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 9:19 pm

Успокоих се малко когато видях, че съм започнала да плаша Арина.
-Извинявай.Отново.-казах и се усмихнах.
-Просто мразя онова изчадие!Идва ми да го заколя!-казах и отново се засмях, защото започвах да звуча като луда.
-Спокойно нормална съм.-потвърдих мислите си и на глас за да съм сигурна, че Арина няма да вземе да ми препоръча някой психоаналитик.
-Какво обичаш да правиш през свободното си време?-запитах я.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 9:23 pm

За щастие Кейт смени темата. И на двете не ни беше приятно да говорим за тези неща:
–Обичам да пазарувам,да купонясвам,да се разхождам. Такива неща. А и да не забравя-обожавам да чета. Но скоро не съм чела нищо. Библиотеката в Академията малко ме плаши и не ходя сама.
-А ти какво обичаш да правиш?

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 9:28 pm

-Същото без четенето.-казах и се усмихнах.
-Но пък ако искаш може някой път да дойда с теб до библиотеката и без това обещах на едно момиче да се хвана някой път да прочета нещо.-припомних си за Вероника, която не бях виждала скоро.
-А сега мисля да се прибирам в академията.Не знам за теб.-казах и отново се усмихнах.

Заглавие: Re: Зелената гора Вто Юни 22, 2010 9:35 pm

-Ще съм ти много благодарна,ако дойдеш с мен. Аз също мисля да се прибирам. Ако искаш ще поввървим заедно.
Кейт се съгласи. Тръгнахме към общежитията. Бях много уморена,цял ден стоях в гората,но поне главоболието ми беше намаляло. "Щом се прибера ще поспя и ще ми мине напълно" казах си за успокоение....

Заглавие: Re: Зелената гора Чет Авг 19, 2010 11:42 am

Реших да се поразходя малко преди да съм затъпяла съвсем. Наиситна сега, когато всички в Академията почиваха беше по-скучно, въпреки че се предполагаше да има много купони и пиене. Май предпочитах учебната година.
Тази част на гората беше една от любимите ми, защото можех с лекота да се катеря по дърветата. Захванах се за клона на първото, което ми попадна пред лицето и се закатерих със завидна бързина към върха му. Почти бях накрая и вече гледах с радостен поглед нагоре, защото оттам може би щях да видя слънцето. Това добре, но в един момент стъпих на люлеещ се клон, подхлъзнах се на мъха и... паднах. От около 5 метра. Супер! С моя късмет сигурно съм си счупила поне единия крак, въпреки че всички крайници ме боляха адски много.
С голямо усилие се изправих и тръгнах бавничко към кампуса. Така де, към цивилизованата част на кампуса. Уф, само се надявах да не срещна Лиса, защото тя веднага щеше да почне да се вайка около мен. Сега целта ми беше лекарския кабинет. Там ми беше редовна дестинация, въпреки че за първи път падах от дърво. За сметка на това обаче, редовно си ходех там по разни други причини.

Заглавие: Re: Зелената гора Сря Сеп 01, 2010 12:00 pm

вампир
Историята на един ~~дампир~~,пост 1/3

Имало едно време...
Щрак,приказката започва.Но моята не е по този начин.Моята започва по съвсем различен начин.Тя започва ето така...

Аз съм един нов вид дампир-дампир със характер,чувство за отговорност и много,ама много самонадеяност.И това е моят живот.Един живот,изпълнен със страх,опасности и...веселие,разбира се.Вие какво?Да не си мислите,че за да стане хубава, една приказка трябва да е страшна?О, ако е така, ВИЕ жестоко грешите, а не АЗ.. Аз съм си отвеяна, но за мен не мислете...

П.П.О,и да не забравяме,че мразя тази дума-дампир.И на всичкото отгоре,ние сме по-долу от Мороите.Че те какви са ни?Ние не сме длъжни да вървим след тях като кученца и да ги храним като някакви бебета.Ето това съм аз.Ако някой има възражения,нека дойде и ме набие!(ако може,де...)

Така...До къде стигнахме?А,да.До началото на приказката...

Аз съм на 15,но имам изключително чувство за самосъхраняване и съм дисциплинирана,но понякога тази моя дисциплина си има граници...Като например днес,дата 1 септември,година 2010 и 21 век...Слушайте сега какво стана;

Днес беше мрачно (както винаги;откакто се преместих в Монтана,не се е показвало и едно малко лъченце слънчева светлинка).Намръщих се и станах от леглото.Както винага,си измих зъбките,облякох се за няма и минута и излязох навън.Днес нямах какво да правя,пък и в академията беше скучно-все едно да седиш на едно столче и да чуваш как последните капки снощен дъжд падат на земяса или по твърдите пластинки на замъка и този звук е монотонен.Направо по-добре да се хвърлиш от покрива,отколкото да седиш и да скучаеш от звук,който ще те накара да се убиеш (е,не че и двете неща не са свързани но карай,да върви...).
Запътих се към Зелената гора-скучно място,но поне се движиш.Реших да се покатеря на дърво и да зяпам другите ученици,или за по-просто- да ругая на ред вампирите.
Така и стана,но за малко да се утрепя (да спомена,че съм "малко" непохватна),когато се покатерих на един клон,който от своя страна се потроши и си останах здраво стиснала дебелия напречен клон на дъба.След това започнах да се премятам от клон на клон,докато не стигнах до средата на дървото.Седнах и извадих от чантичката ми на "FishBone"едно пакетче семки.Започнах люпя семки на земята.Част от семките падаха върху главите на минувачите,но те едва ли щяха да забележат какво се е стоварило върху тях.Едва ли щяха и да ги усетят,защото вие можете ли да усетите семка,паднала на рамото или главата ви?Е,отговорът за мен е "НЕ".

И така...Свършихме Първата част от общо 3 те версии на 1 сутрин от живота ми, и бля-бля-бля...

Какво разбрахте?Да,нали?Че съм тотално КуКу...

Заглавие: Re: Зелената гора Чет Сеп 02, 2010 8:31 am

Историята на един дампир, пост 1/3

Дампир, да! Пазител, може би! И каква е голямата истина, каква съм всъщност аз - едно обикновено момиче. Обичам четенето, магазините, веселието, дори мъничко и опасностите. За мен надеждата умира последна, а мечтите са мечти, за да ги направим реални.

Така де, моята приказка започва така...

Тази сутрин беше някак по - различна...Не, беше си същата. Слънцето се криеше зад шепа сиви облаци и не показваше никакво намерение да спусне лъчите си над Академията. Облякох нещо, на което дори не спрях задълбочен поглед/а обикновено не правя така, дрехите ми винаги са подбрани с вкус/. А после, когато уж се погледнах в огледалото дори не разбрах, че съм го направила, което никога досега не се е случвало. Е, както и да е!
Излязох и се запътих към Зелената гора. Моята повереничка Аня имаше планове, които не се касаеха до мен и едно"Хайде Бет, изчезвай", ме беше накарало да изляза от стаята. Ако се влачех слд Анстасия като кученце, щеше да ми е по - добре от колкото да скучая с часове.
Е, важното беше, че Зелената гора ми даваше спокойствие, за да помисля.
Е, да, ама днес нямаше да стане така! Тази сутрин нямаше да е като обикновените скучни сутрини.
Защо ли? Защото едно момиче, ясно личеше че е дампир, но все още обучаващ се, стоеше и люпеше семки над главите на хората, изкачила се на едно дърво. И една от люспите попадна на моята, току що измита коса. Изкачих се ловко на дървото и леко неспокойна се настаних до момичето
Тя ме изгледа странно, изучаващо, обмислящо
- Здрасти - изтърсих накрая и една усмивка от престорена любезност се изписа на лицето.- Казвам се Роберта, викай ми Бет и моля те повече не ми люпи семки на главата.
Момичето се засмя и мо подаде пликчето със семки. Взех си в шепата и започнах да люпа....да, над чуждите глави.

И така свършва моята първа част от общо три, за една сутрин от ненормалния ми живот

Какво разбрахте: Да, че и аз незнам какво се случва с мен - неразбираема личност съм....

Заглавие: Re: Зелената гора Пет Сеп 10, 2010 2:07 pm

След поредния скучен ден в академията краката ми ме отведоха в Зелената гора.Там беше пълно със зайци.Повечето от тях изглеждаха толкова ентусиазирани в бойните хватки,които си показваха взаимно,че си струваше да спънеш някой от тях само ,за да видиш как всичко се изпарява.
Бих го направил но беше пълно с пасители наоколо а напоследък си имах достатъчно неприятности с нарушаването на реда,повечето от които наистина си струваха за разлика от това.
След малко погледът ми попадна на две момичето на едно дърво.Една беше от зайците и се очудих,че не е тук,за да се перчи,а другата още повече ме очуди.Тя беше завършила миналата година и сега беше пазител в академията.
Минах покрай тяхното дърво и една шлюпка падна върху главата ми.Направих се,че не съм го забелязал и продължих пътя си,но рязко свих от другата страна на дървото.Покатерих се безшумно,а момичетата не ме чуха.
-Здравейте,красавици!

Заглавие: Re: Зелената гора Съб Сеп 11, 2010 11:00 am

Мерис нямаше право да бъде тук,на територията на академията.Но явно непукиста в нея надделяваше,за разлика от стригойските ценности.Нямаше намерения да се бие или да създава проблеми на някой.Искаше просто малко компания.Знаеше,че няма да я приемат добре,но можеше поне да опита.
Бе потърсила другите стригои,но явно се бяха отдалечили от околностите,защото не ги срещна никъде,дори в скривалището им.Това малко я обезпокои.Безспокойството веднага бе изместено от порив за щуроти и нарушение на правилата-стригой да не пристъпва в земите на академията.
Ходеше из гората вече около половин час,когато дочу разговор.Бяха дампири,най-вероятно.Ако бяха и пазители,Мерис сама можеше да си отреже главата вместо да чака да я убият.Застана зад едно дърво и се загледа в тях.Без да иска,разбира се в опит да бъде незабележима,настъпи един клон и той изпука.

Заглавие: Re: Зелената гора Съб Сеп 11, 2010 1:17 pm

Имахме цели два нови посетителя. Усмихнах се на момчето, което дойде и се опита да ни изненада, но аз го чух
- Здравейте красавици!
- Здравей красавецо! - усмихнах се нежно и протегнах рька - Роберта Синклер, викай ми Бет
- Мейсьн Ашфорд, на вашите услуги - идекламира той, но бе прекьснат от пукане на клонче в основата на дьрвото
- Стригой?
Момичето се отдрьпна, разбрало, че сьм пазител
- Аз...само исках компания - изломоти стригойката
- Сигурна ли си? - присвих учи, готова за скок
- Напьлно! - окоражи се момичето
- Тогава идвай тук, дьрвото е достатьчно голямо за всички ни, мисля че чу аз сьм Бет
- Мерис - усмихна се тя и пое протегнатата ми рька

Заглавие: Re: Зелената гора Нед Сеп 12, 2010 9:34 pm

Погледнах стригойката с недоверие.Кой стригой иска само компания от една пазителка и двама новаци по дяволите?! Явно Бет й имаше доверие и Мерис или както там й беше името се качи при нас.Не бях много склонен да й вярвам и затова я държах под око.Ухилих се и наперено попитах:
-И какво правят готини мацки ,като вас покатерени на дърво в един такъв страхотен ден? Губят си времето в люпене на семки?

Заглавие: Re: Зелената гора Нед Сеп 12, 2010 10:02 pm

Мерис усещаше недоверието на мъжът към нея.Разбира ше го..Нормално е да не й вярва.Та все пак стригоите бяха точно тези,от които дампирите пазеха мороите.
Мерис се дръпна в леката сянка на един клон и се заслуша в разговора им.Обичаше да слуша и да слуша,но не беше много по говоренето,може би защото нямаше какво да разкаже за себе си.
Стоеше мирно и се усмихваше мило.Очите й светеха в червено.От време на време поглеждаше мъжът също с леко недоверие,но после се успокои и отпусна напрегнатата си поза..До сега не беше виждала дампири или морои,които да приемат толкова добре една стригойка не знайно от къде дошла..
Погледна Бет и се заслуша в отговора й.

Заглавие: Re: Зелената гора Пон Сеп 13, 2010 1:58 pm

- Както си вьрвях сьвсем спокойно една обелка полетя кьм главата ми. Дьржа на вьншния си вид - направих се на обидена колкото да развеселя компанията
Защо вярвах на Мерис... Защо? Предния пьт когато онези стригой дойдоха на купона се бях опьлчила, а сега позволих на Мерис да се качи при нас. Аз бях пазител, по дяволите. Дори тези дампири тук да не ми бяха повереници, аз щях да сьм отговорна ако им се случеше нещо, нали? Хвьрлих бегьл поглед на стригойката. Тя стоеше сьвсем спокойно на един по - далечен клон. Не пробягваше и сянка на раздразнение или знак, който да ми покаже, че може да ни нападне.
Отклоних поглед и се вгледах в Мейсьн. Харесваше ми. Дали можеше да опитам да го свалям, така де, обикновено флиртовете ми завьршваха с врьзка. Можеше да опитам. С Клаудия така или иначе не си говорехме много...даже хич, едва ли щеше да се обиди, ако направех това, което смятах да направя. А Мерис...незнам за нея
- Някой иска ли да се поразходи с мен? - попитах като погледьт ми беше насочен главно кьм Мейсьн

» Мъгливата гора