Цитати

Ако можех да си позволя да те обичам, аз нямаше да се хвърля пред нея.Щях да се хвърля пред теб.
------------------
Има голяма разлика между смъртни заплахи и любовни писма.
------------------
-Роуз трябва да се махаме от тук!
-Той остана там вътре!-изкрещях и се задърпах с всички сили.Как можех да избивам стригой, но не можех да го освободя от тези двамата? - Дмитрий е вътре!Трябва да се върнем за него! Не можем да го изоставим!
.....(описания)....
-Той е мъртъв, Роуз! Не можем да се върнем вътре.Слънцето ще залезе след четвърт час, а те само това чакат.Ще трябва да се промъкваме в тъмното, за да се скрием зад защитните пръстени.Нуждаем се от всяка секунда - времето може да не ни стигне.
...(описания)...Не можех да спрада гледам втренчено пещерата, където Дмитрий остана жив погребан, заедно с половината от душата ми.иНе можеше да е мъртъв. Защото, ако беше и аз щях да съм мъртва.
Майка ми ме зашлеви силно и болката ме извади от унеса.
-Бягай! -кресна ми тя - Той е мъртъв!Но ти няма да умреш!
....(описания)...
-Бягай! - изкрещя ми отново.
И аз побягнах с лице, обляно в сълзи.
----------------
-О, боже мой, Лис.Ти можеш да го спасиш.Ти можеш да помогнеш на Дмитрий.
----------------

Тези цитати много ме изкефиха хД

Джеси: Тази вечер трябва да се отвържеш от кучешката си каишка.Ще дойдем към 8.30 да те отведем на нашето място в гората.Марк ще донесе малко трева...
Роуз: Не мога да се откопча от каишката.Аз съм с моя руски тъмничар....
Джеси: Няма ли някой път да те пуснат за примерно поведение?
Роуз: Разбира се....Ако изобщо някога бъда примерна.
----------------------------
Роуз: Зная, че това в момента е най-новия хит в Източна Европа, но не мислиш ли, че ще е по-добре да послушаме нещо, което не е било записано преди моето раждане?
----------------------------
Лиса: Значи си ме следил?Шпионирал си ме?За да докажеш, че прибягвам до внушението?
Кристиан: Не.Всъщност те следях най-вече, защото те харесвам.Внушението беше допълнителна премия.
----------------------------
Мия: ....ти и твоята курвенска приятелка!
Роуз: Хей!Тук е курвенската приятелка (и за финал счупен нос хД)

Спойлери!!! Ето ви по един цитат от 5 книга.
Границите на духа - 4 глава
- Е, значи ще излизаш с Лиса? – попита, когато се озовахме пред стаята ми.
- Мхм, съжалявам. Нали се сещаш – момичешки неща. – И под момичешки имах предвид влизане с взлом.
Границите на духа - 5 глава
- Всичките ти бижута ли са сребърни? – попитах.
Тя разсеяно докосна огърлицата с опали, висяща на врата й. Носеше три пръстена.
- Да, - отговори тя объркано. – Защо?
- Ще ти прозвучи наистина странно… е, може би не чак толкова, в сравнение с обичайното ми странно поведение. Но може ли, ъм, да ни ги заемеш?
***
Лиса, Еди и аз се натъпкахме в багажника
Границите на духа - 6 глава
- О, Боже. Това може би ще е най-вкусното ми хранене, - гласът на Виктор бе едва доловим.
- Забий зъбите си някъде в мен и ще ти е последното хранене, - промърморих с все така тих глас. – Но ако искаш възможност да се измъкнеш оттук и да видиш света отново, прави точно каквото ти казвам.
Той ме погледна въпросително.
- Нападни ме.
Границите на духа - 7 глава
- Дори и да ги изтрие, има хора, които може би могат да ги възстановят от паметта на компютъра, - отбеляза Виктор.
– Програмирането или каквото и да е не е в пакета ми със способности.
- Може би, но разрушаването със сигурност е.
***
-Лас Вегас, - рече Виктор накрая. – Трябва да идем в Лас Вегас.
Границите на духа - 8 глава
Той замръзна и това беше от онези редки моменти, в които Ейдриън Ивашков е хванат абсолютно и тотално неподготвен.
- Знаете ли, - рече бавно той, – че Виктор Дашков седи на едно от леглата ви?
- Да, - казах. – И за нас беше шок.
****
– Имам нужда от питие.
(описания)
- Да, точно това искам. Да помогна на гаджето си да си върне старото гадже, имам нужда от две питиета.
Границите на духа - 9 глава
-Въпросът е: кой е способен да го направи? Милото момиче или Пияният младеж?
Границите на духа - 10 глава
– Вечността ще е самотна без теб.
***
-Какво беше това, по дяволите? – възкликна Еди. – Ти го пусна!Сърцето му ми беше на мушка! Имах възможността, а ти ме спря!Знам, че преди ти беше инструктор – но беше.
- Обичам го!
- Какво? - попита Еди объркан.
- Дмитрий... той беше повече от мой инструктор...
Границите на духа - 11 глава
- Не смей да говориш за тях така или ще разбия тази чаша с вино в лицето ти.
***
- Трябва да я обличаш по–добре, нали знаеш.
- Не се интересувам от това да слагам дрехи върху нея, - обяви Ейдриън, като ме насочваше.
- Внимавай, - предупредих го през стиснати зъби, - или може ти да си този с винената чаша в лицето.
- Играя роля, малък дампир.
12 глава
-Чух, че е отишла с Ейдриън Ивашков в Лас Вегас, за да избягат. Хората на кралицата едва пристигнали на време, за да ги спрат. Татяна е бясна, особено откакто Хатауей обявила, че нищо не може да ги раздели с Ейдриън.- прошепна тя.
Брей. Това беше шок.
***
- Добре. Как и защо го направихте?
- Какво?
- Знаеш точно какво. Малкото ви приключение. -заговори Кристиян - Веднага щом разбрах, че трима души са освободили Виктор Дашков от затвора се сетих, че трябва да сте вие. Трима от вас са заминали? Без съмнение.
13 глава
- Мразя, когато ти си разумният. Това е моя работа. - Ейдриян ме погледна шокирано.
- Роуз, - каза той, опитвайки се да запази тона си сериозен, - мога да измисля много думи, с които да те опиша, като за начало секси и страстна. Знаеш ли коя обаче не е в списъка? Разумна.
Засмях се.
- Добре, тогава работата ми е да бъда по–малко лудата.”
- Това мога да приема.
14 глава
- Напротив! Виждал съм те да чукаш по врата по-силно отколкото в момента ме удряш.
***
Бях съвсем на ръба да избягам от Двореца и да тръгна на стоп до Лихай, за да им покажа наистина как се удря – и Серена щеше да помага при демонстрацията ми.
***
- Угаси го, - рече Дмитрий. – Угаси го или тя умира.
- Не го слушай, - рече Лиса задавено. – Ще ни убие така или иначе.
Но зад нея жегата замря. Сенки отново покриха лицето на Дмитрий. Кристиан не би рискувал живота й, макар че тя беше права.
Очите на Дмитрий светнаха.
- Трябвате за примамка за Роуз.
15 глава
- Знам, че пазителите ще дойдат, защото Роуз гледа. - Каза Дмитрий. – Нали, Роуз? – като отпусна малко хватката си, той прокара пръстите си по гърлото на Лиса, толкова нежно. . . и все пак нямаше съмнение, че имаше силата да строши врата й с едно движение.
- Там си, Роуз, - безжалостна усмивка изкриви устните му. - И няма да се откажеш от никой от тях двамата. Не си и толкова глупава, че да дойдеш сама, нали? Може би някога би го направила – но вече не.
Излязох от главата й, неспособна да гледам тези очи – и да ги виждам как също са втренчени в мен.
16 глава
Дмитрий не беше стригой.
И плачеше.
17 глава
- Роуз, не можеш да отидеш, - този път тъгата в гласа на Лиса се отразяваше и във връзката ни, която преливаше в мен. – Не е това, че Дмитрий не е пожелал да те види. Той изрично помоли да не вижда точно теб.Каза, че не иска да те вижда.
20 глава
– Според теб как е разбрала как да те спаси? Имаш ли някаква представа през какво трябваше да минем – ДА МИНА АЗ, – за да получа информацията? Мислиш, че заминаването ми за Сибир беше лудост? Повярвай ми, дори не си бил близо до това да ме видиш полудяла. Познаваш ме. Знаеш на какво съм способна.
****
-Не те обичам. Между мен и теб няма нищо. - отвърна Дмитрий.
- Не! Не е вярно! Обичам те и ти...
- Охрана!Изведете я оттук!


Има още седем глави и знам, че там даже има и по-яки, но ме мързи сега.