Туко що прочетох и последното изречение на книгата и съм просто туш. Честно очите ми са станали на понички от изненада. Толкова много емоции, изненади и не дотам очаквани обрати имаше в книгата, че просто не знам как ще успея да изразя мнение.
Ебаси още не мога да повярвам, че Дмитрий стана стригой и то накрая. Тъкмо викам всичко ще си е наред и хоп- сума стригои се изсипаха. А за реакцията на Роуз, еми кво да ви кажа- разбирам я. Разбирам я напълно. Да видиш как някой умира пред очите е покъртителна гледка, а този някой да е човекът, който е „откраднал” сърцето ти, е изключително болезнено. Колкото и да беше вцепенена намери сили да накара краката си да се отделят от земята и да спаси другото ценно нещо(неправилна дума, ама не мога да се сетя в момента за по-добра) в живота на Дмитрий, а именно тя. Неговата Роза, втората му душа, може би? Тази, която ще го спаси по един или друг начин. А самите Роуз и Дмитрий като двойка са взривоопасни.
Ще си позволя да цитирам Виктор, колкото и да ми е антипатичен:
- Вие двамата сте двойка, благословена от Небесата.
Еми, прав е! Съгласна съм на 100% с него. Една божетсвена двойка, която не знам занапред дали ще просъществува, заради *цензура* стригоите. А всъщност се чудя Роуз откъде събра сили, за да излезе и да зададе най-мъчителния въпрос. Но нали любовта дава крила, а за мен крилата са символ на свобода и оттам на сила и смелост.
Сега ми е интересно да прочета на Дмитрий като стригой. Изключително много даже, защото по това, което съм слушала като стригой той губи голяма част от очарованието си. Тъкмо може да направи място на Ейдриън, който още щом прочетох за него във втората книга директно се забори да е начело на класацията. Той е не по-малко очарователен от Дмитрий и не по-малко готов на всичко за Роуз. Това момиче им завъртя главите на половината Академия, че даже и до кралския двор стигна- а именно до Ейдриън, племенника на Татяна(която честно казано не мога да понасям, ама за нея малко по-нататък, че съвсем ще ги омеша нещата
: ) Та, да се върна на Ейдриън. Еми какво да ви кажа- невероятен е! Лошо момче и непукист го раздава, но зад привидно подригавателната му усмивка се крие една наистина чиста душа. Един галантен мъж способен да те разтопи само с поглед или дума. Последната глава беше страхотна. На мнение съм, че подозира, че Роуз може и да не се върне или може да не му даде шанс, въпреки това той ѝ помогна. Не беше богаташкото синче, а беше влюбеният мъж. Ах, беше толкова сладък като и каза:
- Просто изпълни обещанието си и се върни.
Разтопих се. И все се чудя дали Ейдриън ще успее да измести Дмитрий не само от моето сърце, ами от това на Роуз. Ах, ах има още 3 книги да разбера.
Нека сега под светлината на прожекторите дойде и Кристиан. Леле този е пич е егати жертвоготовният. Той е мъжкият, моройски вариант на Роуз. Готов също като нея да се втурне с главата напред, за да защитава Лиса или да убива стригои. А като си го представих да готви му сложих мислено една невероятна розова престилка та колко съм се смяла ;X
Непоправим сладур, обичам го! Страшно силен персонаж. Кралски по онзи ненатрапчив начин, ах, страхотен е! Маниер на държание, маниер на говорене, отношение към другите всичко е... Беше супер мило от негова страна да не натяква на Роуз или да ѝ прави саркастични забележки относно „зацепването” ѝ пред Стан. Кристиан бе абсолютно сигурен, че не е нарочно, вярваше ѝ. Ах, сладур ми е голям.
Сега малко внимание и на Лиса да обърна.
Еми дразни ме и това е! Как изведнъж реши, че светът точно заради нея се върти не ми стана ясно. Вярно, че си няма никой друг толкова близък, колкото Роуз след смъртта на родителите ѝ, ама нейното граници минава. Тя иска Роуз да живее и диша за нея. И другото толкова сляпа ли беше за любовта на приятелката си към Дмитрий. Ейдриън разбра за отрицателно време, Виктор и той, а не нея и трябваха 3 книги?! 3?! WTF?! И накрая ѝ вика, моля ти се, не си тръгвай. Че и внушение използва?! Да се стегне малко. Ами тия ѝ мити изблици с вените и безумния гняв, заради нея Роуз „полудя”. Ама Дмитрий беше при нея да ѝ помогне. Sweet
Добре де, въпреки че и се дразня има и нещо, което ме кефи в нея. Не знам точно какво, ама го има. Тъй че, ако реша да изтребвам литературни герои тя няма да влезе, първо заради Роуз и после и заради самата себе си.
И за Кралицата да кажа нещо да не се сърди „горката”.
Лиса може и да ме дразни, но Татяна ме вади извън нерви. УжасТна е! Не мога да понасям присъствието ѝ още от 1та книга! Има нещо влудяващо в нея. Конспиративнити ѝ теории са ми повече от противни. За к’ва се взима, че ще ми сватосва Лиса с Ейдриън. За Лиса е Кристиан, за моя любим(след като цяла седмица си пиша коментара по книгата, Ейдриън измести Дмитрий и застана на челно място в класацията ми^^
) Ейдриън само Роуз. Не го давам да никой друг! Освен може би на мен
И как искам да я свалят Татяна от престола не е истина. Дано и това стане в някоя от следващите части.
А, Роуз, ах Роуз. Беше огън, лед, мълнии и още и още. Изпадаше в крайности и беше уравновесена! Беше умопомрачителна в тази книга. Нейният образ винаги ми е бил любим, но тук просто беше зашеметяваща. Тя е една от малкото, да не кажа единствен, персонаж, на който се възхищавам. Безумно влюбена в живота и с всяка глътка въздух се бори, за да живее. За да обича, да мрази, да чувства, да има право на избор. Изключително силен персонаж!
И като за край. Разтопих се, когато Дмирий заплаши Виктор с убийство, заради Роуз. Обичам такива мъже. С главата напред, заради едната жена, ама всъщност не коя да е, а жената на сърцето ти^^