Пътеките

Момичето явно се стресна от мен. Неочаквах такава реакция, но да си призная бе леко смешна ситуация.
- Приятно ми е.- казах след като тя се представи и я огледах. Забелязах, че носеше някакви остатъци. - Да ти помогна ли? - попитах учтиво и зачаках реакцията и'. Надявах се и тази година да завържа някое ново приятелство, защото през повечето време бях самотна затворена в стаята си. Лиса продължаваше да мълчи. Може би по- мълчелива... За да избегна неловкото мълчание попитах:
- Ти от дълго ли си в Академията?

Не исках да я задържам много, затова предложих да тръгнем към Академията. Тя просто кимна.
- Не, не съм нова.- отговорих и се загледах в краката си, докато продължавахме да вървим към сградата. - Тази година ми е последна. - довърших и я погледнах. Тя просто вървеше замислено и носеше остатъците.
- Как се озова тук? - попитах. - Най-вероятно родителите ти са те пратили тук? - предположих и зачаках нейния отговор.

Замислих се над думите и', но не обърнах голямо внимание.
- Мислиш ли? - попитах леко заинтересовано, но отговорът не ме вълнуваше много. Просто се опитвах да поддържам разговора, докато приближавахме Академията.
- Надявам се да се виждаме из Академията. - казах тихо и я погледнах. За първи път през целия път и' се усмихнах и се опитах да изглеждам достатъчно приятелски настроена, за да успея да я задържа като приятелка.

Откакто бях пристигала тук се опитвах да отбягвам въпроси около живота си, защото и аз самата не бях наясно с него.
- Може би имам... Всъщност незнам. Всичко около детството ми се държи в тайна. Никога майка ми не ми е разказвала за него. Винаги аз я разпитавах, а тя просто ми отговаряше, че няма нищо съществено. Може би наистина съм единствено дете... - довърших замислено. Знаех, че нямаше нужда да я питам дали имам брат или сестра, защото по-рано вече беше споменала за сестра си. - А ти разбираш ли се със сестра си? - попитах, за да продължа разговора и в същото време да сменя темата.

Определено я разбирах. Като малка, винагибях свидетел на спречкваия меджу две сестри или двама братя. Просто бях отрасала сред такава среда.
- Нали знаеш какво казват... Две сестри или двама братя винаги не са на едно мнение...- казах с усмичка. - А и ти спомена, че сестра ти е по-малка от теб. Може би просто се опитва да се докажа като личност, а не да бъде твое подобие или твоя сянка. - допълних вече по- сериозно. Надявах се да не съм я обидала с изказването си относно отношенията между сестрите и братята.

Изслушах разсъжденията на Лиса и очаквах тя отново да зададе въпрос, но това не се случи. Точно в този момент съжалих, че бях изнесла такава лекция... Сега просто незнаех как да продължа. Огледах се наоколо, почти бяхме стигнали до Академията.
- Аз май нямам какво да допълня. - казах и се засмях. Просто се налагаше да променя темата. - А вие, имам предвид ти и сестра ти, сами ли живеете... Сега, когато сте изгубили родителите си, имах предвид. Или Академията е ващия дом? Защото доколкота знам, понякога мороите могат да се връщат при своите роднини... - попитах гледайки пред себе си.
Лиса не отговори и двете продължихме да вървим по пътеката. Щом стигнахме до Академията я погледнах.
- Мисля, че тук пътищата ни се разделят? - попитах, а тя кимна. - Може би пак ще се видим някой път - довърших и тръгнах към стаята си.