Пейките

Заглавие: Re: Пейките Съб Юни 19, 2010 2:55 pm

-А не, не.Спокойно!-бях на границата да прозвуча истерично и се надявах да не изглеждам като луда.Тя не беше нова тук и мислех, че ме е виждала както и аз нея.Знаех името и.Анастасия, но само това.Тя беше хубава, но изглеждаше някак си изморена.Потупах мястото на пейката до себе си и отново се усмихнах.Еха!Ден на усмивките.
-Аз съм Кейтлин.-представих се и подадох ръка на моройката, която туко що се настани до мен.-Ти си Анастасия, нали?Хубаво име.

Заглавие: Re: Пейките Съб Юни 19, 2010 3:19 pm

Ъъъъъ....мозъкът ми съвсем блокира.Откъде пък ми знаеше името???Пристигнах тук преди ден или два (наистина имах нужда от сън вече). Бях тотално объркана,но се опитах да прикрия изненадата си.
-Ъм да... благодаря...а може ли да попитам откъде знаеш името ми? Пристигнах тук вчера...не знаех, че толкова бързо се разпространяват новините. - засмях се. - Твоето същ е хубаво,приятно ми е Кейтлин.

П.П. съжалявам за късния отговор,имах малко работа :ангел:

Заглавие: Re: Пейките Съб Юни 19, 2010 3:27 pm

-Ами да, но пък си мислех, че и лошите се разпространяват бързо.-казах, а момичето повдигна вежда.Посочих себе си и се засмях.
-Аз се водя за изчадие, защото....ами не живея заради вас, а заради себе си и даже имах доста лошо мнение за всички ви до преди няколко дена, но пък май не всички сте толкова лоши и префърцунени.-казах и се засмях на изражението на лицето и.
-Спокойно не хапя или поне не през деня и момичета.Само сладки момчета-отново се засмях и осъзнах, че звуча като курва, но пък аз и малко си бях такава.
-Разкажи ми нещо за себе си.-попитах макар, че не прозвуча, като въпрос.

П.П.-май не героинята ти трябва да се събуди, а аз Very Happy

Заглавие: Re: Пейките Съб Юни 19, 2010 4:31 pm

Странно момиче...но пък ми допадаше. Не беше примерно и добро момиче,както повечето тук и това ми харесваше.Беше различна...като мен. Усмихнах се на тази мисъл и започнах.
- Ами...родена съм в Падуа,в Италия, но когато бях на 11 се наложи да се преместим в Америка. Загубих родителите си тогава и до скоро живеех с леля ми,но след като на 14-тия ми рожден ден специализирах моя елемент и започнах да го практикувам тя ме прати в тази дупка.

П.П. след снощния купон на който бях и будуването и аз трябва да се посъбудя малко ;д;д

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 1:10 pm

Хмм...дупка за академията?Май и тя не се радваше, че е тук и може би щяхме да имаме повече общи интереси.Поне така се надявах.Реших и аз да и разкажа за себе си и заговорих.
-Аз съм израстнала при баща си, който е морой и семейството му.Майка ми е била убита малко след раждането ми.Той естествено не одобрява това, че искам да си имам личен живот, а не да ви боготворя.Аз съм черната овца в семейството в сравнение с малката ми сестра морой, която според мен е изчадие.Баща ми се зарадва, че може да ме изпрати тук и реши да се оттърве от мен.-разказах набързо с по-голямо безразличие от всеки път.Май започвах да придобивам навик да говоря за това.Бях разказала историята си 3-ти за 4 дена.
-Май и ти не харесваш академията,а?Обичаш ли купоните, да пазаруваш, да флиртуваш?-засипах я с въпроси и зачаках да ми отговори.

П.П.-сори, че не ти отговорих по рано, но бях на гости на баба ми.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 1:45 pm

Лелеее...открих си сродна душа! Това момиче беше толкова...естествено. Знаеше какво иска - самостоятелност и личен живот, и се стараеше да го постигне. Много ми допадаше,макар да не харесваше мороите.
- И аз мисля, че вашата съдба е изключително несправедлива - да следвате някого по петите му, където и да отиде, без право на личен живот и забавления. И да, мразя това място и съм страшно ядосана на леля ми, че ме прати тук. Ха, щели да ми помогнат да овладея елемента и емоциите си. Аз пък обичам да го използвам, и според мен трябва мороите да се учат да използват елементите си и при самозащита и атака...иначе защо са ни дадени? - започнах да бърборя бързо,изтрелвайки думите. Това беше една моя лоша черта - да говоря бързо, когато се отплесна, и искрено се надявах Кейт да разбира всичко,казано от мен. - А колкото до последните въпроси - Обожавам да пазарувам, да организирам и да ходя по купони, а какво е един купон без малко флирт. - намигнах и' и се засмях.

П.П. Спокойно,няма проблем ;)

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 2:10 pm

Едва се сдържах да не се разподскачам, като пет годишно от кеф.Та това момиче беше морой, а мислеше, че е несправедливо да ни мъчат така.Такива морой се срещаха....абе бяха направо рядкост, 1 на 1 000 000!
Анастасия също се усмихваше развеселена.Предполагам от тъпо ухилената ми физиономия.
-Как предпочиташ да ти викат на кратко?-добре де, тъп въпрос, но наистина не знаех дали ще и хареса да и викам Ани, защото имах "приятелка", която откачаше когато и кажех така.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 2:36 pm

- Ами както предпочиташ, но най-често ме наричат Аня,Сиси ...абе както ти е удобно. Ами ти? Кейт става ли или..? - говорехме по възможно най - тъпата тема на света, но ми беше забавно.
След като и казах всичко това преди малко, тя изглеждаше като малко дете в Дисниленд.
Идеше ми да се смея с глас, но е неучтиво,затова просто се разсмях.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 2:41 pm

-Добре Сиси честно казано ми харесва много, а относно мен Кейт е добре.Всъщност имам и един странен прякор от сестра ми.-направих кавички във въздуха докато изричах това.Аня повдигна леко вежда.
-Лу-Лу.Съкратено от Луцифер.Името на дявола.-разясних и се усмихнах лекичко.
-Ти кой елемент владееш?-продължих да любопитствам.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 2:47 pm

- Елемента на дявола. - разсмях се силно. Боже, колко ли жестока е била сестра и', че да и лепне такъв прякор. - Добре, вече сериозно. - казах аз и се усмихнах,потошавайки урагана от смях в мен. - Владея огънят, и много се радвам, че точно тази сила специализирах...винаги съм и се възхищавала...още от съвсем малка. Помня, че майка ми беше специализирала водата,а баща ми земя, но никоя от стихиите не ме впечатли толкова, колкото мощта на огъня. - звучах малко налудничаво, но поне беше истината, и не се преструвах на добричко и послушно момиче,подмазващо се на всички, както повечето мороики, които познавах, преди да вляза тук.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 2:59 pm

-Честно казано и на мен най ми харесва този елемент макар, че не мога да съм сигурна.-казах и се замислих за елемента на Алисън.
Извадих телефона от джоба си за да погледна часа и видях, че е минал цял час.Бях доста изненадана, защото не бях усетила.
-Ще тръгваме ли към часовете си или ще се измъкнем?-смътно нещо в мен осъзнаваше, че дори не трябва да и предлагам това при положение, че тя беше морой, а аз зле убучен дампир, но и този път не обърнах внимание на малката частица инстинкт, че трябва да я пазя.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 3:24 pm

Да се измъкнем? Боже,тази мисъл ми звучеше толкова примамлива...толкова желана. Последните 2 седмици,преди да дойда тук,бях наказана и не бях излизала сред хора отдавна...Какво пък толкова...външния свят не беше толкова опасен,доста време живях сред хора и знам от личен опит. Какво можехме да си навлечем? Малко проблеми и смъмряне може би... е, ще го преживея,исках малко забавление.
- Искаш ли наистина? Аз съм съгласна. - казах ентусиазирано. Ах, дано да иска.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 3:30 pm

-Разбира се, че искам!Аз мразя това място!-казах и се ухилих на момичето.Май и на нея не и се стоеше много-много тук, защото беше приела поканата ми без да се замисля особенно дълго.
-Е къде ще отидем?И какво ти се прави?-попитах и се изправих.Опънах сивият си потник надолу и прокарах пръсти през косата си.Не, че нещо се беше променила, но имах този навик.
Бях облякла потник с гол гръб, къси цикламени панталонки, сандали с висока платформа и връзки, а врата ми се красеше от сребърно колие във формата на роза.Беше ми подарък от баща ми за 4 или 5 рожден ден, когато все още не си бях оформила такъв характер и ме обичаше.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 3:41 pm

-Ами....разучих какво има в града, така че ти предлагам да отидем там. От доста време не съм пазарувала и имам доста спестявания,така че предлагам да отидем до мола,после може да отидем на кино или на кафе и да разпуснем малко парата. - ухилих се,представяйки си всичко. Бях толкова развълнувана....Дрехи,обувки,гримове....мол! Изправих се,заедно с момичето,стараейки се да изглеждам спокойно,макар че ми се искаше да заподскачам от радост.

Заглавие: Re: Пейките Нед Юни 20, 2010 4:01 pm

-Чудесно!-отвърнах и тръгнах към изхода на академията.Преди малко аз бях като дете в Диснилент, а сега тя изглеждаше така.
-Отиваме към изхода на академията.Ще се надяваме да ни пуснат, ако не, ще бягаме.-казах и видях недоверието в погледа и.
-Единият от пазителите си пада по мен.-обясних и се усмихнах.
След няколко минути вече бяхме там и аз се усмихнах, когато видях, че Джъстин беше на смяна.Приближих се и му се усмихнах похотливо.
-Здрасти, Джъс.-казах тихичко и се заиграх с пръстите на ръката му.Той ме изгледа все едно бях разярен лъв.
-Не и този път Кейтлин.Предния път здравата го загазих.Пък и няма да ти позволя да изведеш морой навън.-каза той строго, а аз прехапах долната си устна и се постарах да изглеждам така все едно всеки момент ще ревна.Ръката му се изпоти леко, а в изражението му се четеше борбата с това да ми угоди или да направи каквото трябва.
-Е предполагам, че днес ще трябва да останем тук.Или пък просто да се измъкнем през гората където е опасно, но какво ти пука на теб?А аз те мислех за свестен и се надявах някой път да излезеш с мен.-казах тихичко и се обърнах.Тръгнах към Анастасия, която ме зяпаше изненадано.
-Охх...добре, но обещайте да внимавате!-каза той и ми хвърли един предупредителен поглед.Усмихнах се и го целунах по бузата за секунда.
-Както кажеш.-хванах Сиси за ръка и я задърпах навън преди да се е отказал.

П.П.-пиши където искаш.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 5:37 pm

Раиса дълго се размотава из Академията,докато не седна на пейките.Там беше спокойно и се чуваха звуците на природата.Наоколо обикаляха момчета и момичета.Някои ту с книга,други със слушалки.Беше интересно и Раиса нямаше търпение да намери някой с когото да си допадне.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 5:45 pm

Все още се чувствах уморена, но реших че свежия въздух ще ми се отрази добре. Навън беше много красиво. Природата винаги ме бе успокоявала по своя си начин. Тръгнах към любимата ми обмисляйки дали да не се върна да си вземе слушалките, когато видях някакво момиче седнало там. Струваше ми се, че не я познавам, верояттно бе нова. Помислих малко, и реших, че нечия компаия няма да ми се отрази зле. Стигнах до нея...
-Здравей, аз съм Лиз... ъм, извинявай ако те прекъсвам.... - Замълчах, смутена от собствената си мисъл.

П.П. Ох, извинявай не съм сигурна дали героинята ти е нова в академията. Ако има проблем, кажи ще го едитна.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 6:13 pm

Едно момиче се приближи до мен.Изглеждаше малко неоверена,но явно нямше нищо против мен.
-Здравей, аз съм Лиз... ъм, извинявай ако те прекъсвам.... момичето се спря.Изглеждаше адски приятна.
-Здрасти.Аз съм Раиса.Нямам си прякор.-поне все още.-Приятно ми е.
Седни.

П.п- няма проблем,нова е да.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 6:49 pm

-Мерси. - Седнах смутено. Момичето изглеждаше доста мило. Определено май не сбърках като реших да се запозная. Не бях особено сигурна дали - Хм, не съм те виждала преди, нова ли си? - Усмихнах се. Надявах се да не си личи колко съм притеснена, одавна не се бях запознавала с нови хора, а и точно в момента едва ли правех добро първо впечатление...

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 6:54 pm

- Хм,не съм те виждала преди,нова ли си ? - попита Лиз.
-Да.От съвсем скоро съм тук.-казах искрено и я погледнах искерно.Това май беше пърия човек,с който говорех тук.Определено се радвах,че попаднах на нея.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 6:59 pm

Усмихнах се. Поне не се оказа че одавна е тук, а аз не съм я виждала нито веднъж. Изведнъж се сетих.
-Ооо... Колко съм разсеяна. Трябва да те поздравя с "Добре дошла" в академията. - Размях се. Това май беше доста нескопосан опит за шега. Изчервих се и добавих. - Ох, днес не ми се получават майтапите. Не знам кво ми става...

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 7:06 pm

-Ооо... Колко съм разсеяна. Трябва да те поздравя с "Добре дошла" в академията. - каза тя и се засмя нервно. - Ох, днес не ми се получават майтапите. Не знам кво ми става...-засмях се с нея.Е,ако не шегата,то поне обяснението и` ме разсмя.
- Благодаря! И не се притеснявай.Днес майтапите се получават без дори да подозираш.-усмихнах се аз.Тя беше нервна.Аз май също.Но мисля,че се отпускахме.Така де,майтапите вършат работа.Дори и по-размитите.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 7:16 pm

Усмихнах се глупаво. Не знаех какво да кажа и реших да я побутна тя да говори повече.
-Хм, разкажи ми нещо за себе си? Ако не съм твърде любопитна де... - За стотен път се смутих. Не трябваше да нахалствам, може би Раиса не бе от хората които се отпускат лесно. Е, то и аз не бях де... Зачаках притеснено отговора и.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 7:31 pm

-Нещо за мен.Амии...добре аз съм на 17 години.Зодия риби.-започнах аз.-Майка ми е пазител.Беше се оттеглила за известно време.Но се върна,веднага щом аз пристигнах тук.Тя обича работата си.Аз също.Така де,бъдещата.Ами когато бях малка ходех в човешко училище до 5 клас.Бяха ме изключвали няколко пъти.-изпуснах една присмехулна въздишка.-Бях се сбивала доста често.Нормално нали за това съм създадена,за бога! Да ти кажа при човеците е като при нас,само че е с предмети като история или природо,хич ме няма! - вдигнах ръмене.
-Нали се сещаш,живота ми е тук.Е,и там.-казах аз и посочих перд себе си.-Ох нещо ми става.Имах предвид,че света на вампирите ми допада повече.
-Ами аз незнам какво друго да кажа.Ако искаш питай нещо.Ако не искам да отговоря няма.Макар,че не се сещам за нещо на което да не ти отговоря.Е,ако ме питаш дали чорапите ми миришат определено ще се почудя какво да отговоря.-казах аз.Държах се като идиотка.Не спрях да плямпам.Накрая млъкнах и я погледнах.Ха,нейн ред беше.

Заглавие: Re: Пейките Вто Юли 06, 2010 7:37 pm

Засмях се. Това за чорапите беше перфектна шега която да разчупи настроението. Усмивката ми се стопи след миг.
-Аз не съм ходила в човешко училище... Израстнала съм тук, както виждаш дори след като завърших реших да остана тук. Просто това е моя свят... Живота навън, колко и примамлив да е, просто не е за мен. Харесва ми да съм пазител... Хубавото е че сега, след като завърших, мога да излизам когато си поискам. Преди живота навън ме привличаше, сега когато съм свободна да го имам вече не ми е толкова интересно... И как се чувстваш тук?