Стаята на Роберта Синклер

Стаята беше топла и уютна- любимото ми място в кампуса.

В стаята имаше едно голямо легло- точно по вкуса ми. Дюшекът беше много мек и осигуряваше добър сън.
Стаята на Роберта Синклер Bedrooms-101

Към спалнята имаше баня с тоалетна. Обожавах и ваната, обожавах и душкабината...

Стаята на Роберта Синклер Contemporarysetformodernbathroombyhoesch4554x442-thumb

Лаптопа беше подарък от родителите ми.

Стаята на Роберта Синклер LaptopNetbookLenovoIdeaPadU35059032700SLLezardSkin

Влязох и забързо оправих багажа. Имах доста дрехи и ми отне много време докато реша по какъв начин да ги подредя. Накрая ги сортирах по вид. Напъхах личните си вещи по шкафчетата, козметиката заедно с гримовете и лаковете(които носех със себе си просто ей така)- в шкафа в банята. Не обичах много да се гримирам

Не ми се стоеше в затворено пространство, затова реших да се поразходя из кампуса.

Влязох в стаята си, съблякох се и се пъхнах във ваната. Оставих на топлата вода да ме залее и се отпуснах до краен предел. Не ми трябваше много време. Облякох дънки и една черна блузка с Vобразно диколте. Изчаках малко излегната на леглото, но реших, че ще се чувствам по-добре сред природата. Дали Александър щеше да е там или шях да се окажа по- бърза. Станах, опънах завивките и се отправих към Голямата поляна.

Върнах се в стаята си, а адската болка се беше засилила. Проснах се на леглото и се свих на топка, завивайки се с юргана.
Паренето започна да намалява, докато не остана само леко трептене в слепоочията. Всъщност болката замръзна мигновено, без писъците които очаквах да се изтръгнах от устните ми.
Отидох до огледалото и се погледнах.
- Каква глупачка си Роберта- казах си бавно- тъкмо си намери приятел и го изостави на поляната. А ако той си помисли, че си се преструвала само, за да избягаш от него?
Изстенах. В компанията на Александър наистина ми беше много приятно. Факт, който не можех да пренебрегна.

След четвърт час вече бях по-добре. Не знаех какво да правя затова се замъкнах до гардероба и извадих една страхотна рокличка. Беше жълта, без презрамки. Стоеше ми прекрасно, а и времето беше хубаво. Обух си някакви обувки и отворих вратата. Нямах представа къде отивам, но не можех да стоя на затворено.
"Сигурно ще намеря някоя друга полянка"- ухилих се сама на себе си и затворих вратата.

Отворих вратата и се вмъкнах в стаята. Не мислех, че може леглото ми да е в такова състояние за това по най-бързата процедура го поопънах, за да можем да седнем. Посочих го с ръка. После отворих гардероба и направих жест към Аня да започва с претърсването.
- Съжалявам още веднъж за бъркотията- промърморих.
Усмихнах се на любопитната и' физиономия и зачаках реакция.

Влязохме в стаята на Бет и тя отвори гардероба и'. Леле, беше внушителен...голям почти- колкото моя. Имаше дрехи във всеки цвят и то в няколко нюанса.
- Имаш добър вкус за дрехи. - усмихнах и' се аз и започнах да оглеждам. След няколко минути разглеждане започнах да вадя различни дрехи. Извадих една рокля .
- Имаш страхотни дрехи, а тази е супер готина. Може ли да я пробвам??? - казах и заподскачах пред очите на Бет с мили очи.

Аня заразглежда в гардероба ми и накрая започна да вади различни неща. Спря се на една жълта рокля. Тя беше една от любимите ми.
- Имаш страхотни дрехи, а тази е супер готина. Може ли да я пробвам??? - заумолява ми се тя
- Нямам нищо против- казах и се усмихнах - тази ми е подарък от бившето гадже, но мисля, че страшно много ще ти отива.

- Хм...бивше значи ? - казах докато отивах в банята и се преоблякох. След малко излязох и се завъртях пред огледалото. - Страхотна е. А сега нямаш ли си гадже? - поинтересувах се докато се оглеждах и пробвах какви прически отиват на такъв тип рокля.

Грабнах една черна рокля и влязох след Аня в банята. Когато излязох, тя се оглеждаше в огледалото.
-А сега нямаш ли си гадже?- попита ме, докато застанах до нея загледана в отражението си
- Не, нямам- казах кратко- Стои ти чудесно- огледах я и се усмихнах.
А мислех, че тънката и' моройска фигура няма нищо общо с моето телосложение. Е, не бях кой знае колко дебела. Или бях напълняла. Отърсих се от тези мисли и се завъртях пред Аня:
- Какво мислиш- попитах я с лека усмивка

- Прекрасна си! - усмихнах се въудушевено.
- А, защо си нямаш? Ти си красива, имаш страхотно тяло и ангелско лице, мила си, забавна си...как може да си нямаш половинка? - започнах да изреждам.. Леле права беше линда (една приятелка от Италия), че ставам за сватбен агент.

-Предполагам просто още не съм срещнала правилния човек- усмихнах се- Освен това вече съм пазител, вие сте на първо място, вече нямам особено голямото право да се влюбвам- усмихнах се аз.
- Тази не ми харесва особено- казах въпреки че знаех че изглеждам много добре. Грабнах една синичка рокля, прилична на тази която бях дала на Аня. Облякох я и пак се завъртях пред моройката.

Засмвях се на гледката, която бяхме.
- Като близначки сме. - продължих да се смея.
- Виж Бет...не искам да се чувстваш длъжна или отговорна към мен...толкова време се оправях сама...от 11 годишна живея само с леля ми..повярвай ми живота ми никак не беше лек и се оправях. Нямам нужда да ходиш след мен, така че си свободна да правиш каквото искаш. - усмихнах и се в огледалото.

Отвърнах на усмивката в огледалото.
- Знам, Аня. Виждам, че си кораво момиче, но просто това са правилата. Длъжна съм да те следвам на всякъде като кученце. Не искм да се притесняваш, че не ми е приятно да се лишавам или нещо подобно. Аз избрах този път и така ще бъде. Не се притеснявай- усмихнах и' се още по- нежно и я хванах за ръката
- Обувки??- попитах повдигайки лявата си вежда. Недочаках отговора и. Просто посочих рафта, или по-точно рафтовете, на които стояха обувките.

- ОБУВКИИИИ! - втурнах се към рафтовете, препъвайки се на няколлко пъти, но пристигнах благополучно. Имаше доста разцветки...аз избрах едни бели сандалети с дълъг, тънък ток. Много нежни и красиви, а Бет си избра едни в същия цвят като роклята.
- Вече си перфектна! Аз...почти. - засмях се аз, но отново станах сериозна.
- Знам какви са правилата, но не искам да нямаш личен живот. Искам да си щастлива и да не се притесняваш, че си ме загубила от поглед или нещо подобно...наистина мога да се оправям сама.

- Ти си най-страхотният морой който някога можех да си пожелая да ми поверят- ухилих се- Не се притеснявай, ще си живея живота.
Бам!! Лицето на Александър се появи в съзнанито ми. "Та ти не го познаваш още"- скастрих се набързо наум.
- И спокойно- идеална си- казах и пооправих един от кичурите коса паднали пред лицето и'
- А сега какво?- попитах като се погледнах в огледалото и се усмихнах доволно.

- Ммм не знам...Какво ти се прави? - попитах. Приближих се до тоалетката и' и започнах да разглеждам гримовете, пресите, лаковете и всичкок останало, което бе наредено там. Имаше богат избор от всякакви цветове пудри, сенки, спирали, червила и всичко останало. Усмихнах се...определено Бет ми допадаше.

- Аз се сещам за нещо- казах докато наблюдавах как Аня разглеждаше нещата на тоалетката- Обясни ми, какво беше онова което каза за стригоите на поляната-Гласът ми беше спокоен сякаш говорех за някаква рокля.
Аня се напрегна. Не цитирах точно думите и' , но бях сигурна, че тя знае точно за какво говоря.
Подсмихнах се лекичко
"Дългоочаквания момент настъпи, Анастасийке" помислих се, но не с някакъв лош замисъл. Просто исках да разбера в какво се е забъркала преди да се появя.

- Аз се сещам за нещо- каза тя- Обясни ми, какво беше онова което каза за стригоите на поляната.
Опа...ето сега вече ме хвана в крачка. Какво да и' кажех? Че имам приятелка стригой и още една позната отново стригой???
- Ъми аз...в смисъл..тъй де...просто... - заоправдавах се аз, но накрая реших да и кажа истината. - През първият си ден тук без да искам се загубих в гората и стигнах до опасната и' част. Там срещнах Изабел. Тя е стригой. Поговорих малко с нея и после тя ми показа обратният път. На другия ден се запознах с Кейтлин и заедно се измъкнахме от академията и отивохме в града. Пазарувахме, взехме алкохол с намерението да направим купон в нейната стая и там срещнахме друга наша съученичка - Арина. Тръгнахме към академията и по пъят навръщане отново я срещнахме . Кейт и Арина се страхуваха, но аз размених няколко реплики с нея и от тогава Кейтлин се шегува, че се заприказвам с всеки срещнат стригой. А днес на полянката, точно преди да дойда при теб имаше още една стригойка. И ние с Кейтлин, като най - "дружелюбни" се запознахме с нея, и цялата академия ни гледаше като луди. Сигурна съм, че вече са ми лепнали стотици прякори, само защото не се страхувах от стригойката. Но какво да направя...имам си причини. - промърморих последното и погледнах надолу, сядайки на един стол.

-Но какво да направя...имам си причини.- завърши разказчето си Аня
Стоях опулена. Не знаех какво да кажа
- Майчице- беше единственото което можах да изтръгна от устните си.
Това моройче ходеше и си приказваше със стригои току така.
- А какви по-точно са тези причини- попитах най-накрая като се приближих до Анастасия.
Тонът ми не беше някакъв строг, а мил и пълен с любопитсво.

Вдигнах поглед и я погледнах в очите.
- Миналото ми. - Отговорих простичко и сведох глава отново, оставяйки косата да закрие лицето ми. Надявах се да го закрие...това беше слабото ми място...болната ми тема...никога не го бях разказвала на никого. Само аз си знаех какво ми е и какво преживях...На никого...никога не съм споделяла... Но предпочитах да ме мислят за странна пред това да разберат миналото ми. Ужасните спомени отново обсебиха умът ми и една малка сълза се търкулна по бузата ми.

- Миналото ми- каза Аня и остави косата и да закрие лицето. Но въпреки спускащите се кичури, аз видях сълзата, която се търкулна от очите и'
Наведох се и избърсах капчицата с показалец, а после придърпах Аня и я прегърнах
- Извинявай- казах само. Не знаех какво друго да кажа, как да върна думите си назад, за да не я бях разстройвала, как да започна друга тема за разговор и да върна красивата и' усмивка.
Нямах намерението да задавам повече подобни въпроси, когато и да било оттук нататък.
-Съжалявам- казах още веднъж.

- Няма проблем..аз просто...никога не съм говорила за миналото ми с някого...никога не съм споделяла с някого... - изказах мислите си на глас.
Как мразех тази дата само...17 юли...Най - омразния ден в годината. Ден изпълнен със спомени и горчива болка. И най - лошото бе, че наближаваше....само след няколко дни ставах на 16...не можеше ли да се прескочи тази дата и да спре да ме наранява?

- Добре момиче,- казах като се опитах да пренебрегна неловкия разговор- мисля, че може да правим нещо друго, като например- усмихнах се и посочих разноцветните лакове.
Грабнах два лака, готова да си направя френски манилюр и ги сложих на малката тоалетка.
- Взимай каквото ти хареса- усмихнах се надявайки се, Аня да се зарадва на гримовете и лаковете колкото и на дрехите.
Исках тя поне да се направи, че забравя разговора ни отпреди малко.

Усмихнах се и разгледах лаковете, които Бет ми предложи. Беше ми много забавно с нея...усещаше, когато бях разтроена и се стараеше да избегне темата, въпреки, че виждах любопитството в очите и', но не питаше, за да не нарани чувствата ми. Харесвах я.
- Радвам се, че си ми пазител. - Усмихнах и' се и взех няколко лака.

» Стаята на Лукас Нийл
» Стаята при захранващите
» Стаята на Алисън
» Стаята на Вероника Ротън
» Стаята на Нейтън Ивашков