Стаята на Кейтлин Сантез

Спалнята беше в един от любимите нюанси на Кейтлин, а тя много обичаше това голямо и меко легло, защото единствено в него можеше да се наспи след поредния купон.

Банята беше доста голяма и отрупана с козметични продукти за коса, тяло, лице и какво ли още не.Дори можеше да се каже, че прилича на баните в онези луксозни спа хотели.

Лаптопа както и останалите вещи в стаята беше в лилав цвят.Той беше една от утехите на Кейтлин, когато не успее да се измъкне от академията (не, че се случваше често).

След малкото ми представление по време на тренировка (започнах да се карам с господина) се върнах с леко натъртен задник, но това не беше кой знае какъв проблем.Важното беше това, че бях казала на някой от дампирите за малкия купон, а ако съдех по предишните купони и те щяха да кажат на някой хора.Тотално бях забравила за това да се обяда на човешки момчета, но не мислех, че това е ще е кой знае какъв проблем.Все пак друг път когато се случваше нещо подобно нямах приятелки насряща си.
Изкъпах се набързо и се преоблякох в рокля с много паети и едни от обувките, които купих днес.Оставих косата си свободна и сложих малко грим.
Сега оставаше само да изчакам останалите да дойдат.

Тръгхан към общежитието на дампирите. За щастие се промъкнах не забелязано и потърсих стаята на Кейт. Не след дълго я открих и почуках на вратата,не след дълго тя отвори вратата:
-Здрасти,Кейт. - казах и прегърнах.- Как върви купона?
По веселото и изражение предполагах,че ще има доста хора и се надявах на това. Колкото повече,толкова по-весело....

След като чаках 15 мин. един надзирател да се разкара от полезрението ми се промъкнах в общежитията на дампирите и тръгнах по коридора. Ослушах се и лесно открих в коя стая се вихреше партито. Почуках и след няколко секунди Кейт ми отвори вратата с широка усмивка
- Тук ли се провежда най - готиното парти? - засмях се аз и влязох заедно с Кейтлин вътре. Отворих чантата и оставих бирите и водките на масата до храната и реакцията не закъсня. Още преди да успея да се отдръпна достатъчно от масата около нея се скупчиха всички,стараещи се да пресушат всичкия алкохол.

Измъкнах една от бутилките преди някой да е гепал всички и после да ми се налага да ги търся под пиянде и камък.Взех една чаша и я напълних до горе.Изпих няколко глъдки и после се ухилих на приятелките си.
-Е изглежда доста хора дойдоха.Само се чудя как ли ще обясним на Кирова, ако разбере за това, но пък ще му мислим друг път.-казах и отново отпих от чашата, като разклатих бутилката пред приятелките си.
-Ако продължавате просто да стоите и да гледате няма да ви оставя нищо!-казах и се изплезих.Всъщност, като се замислех на мен не ми беше нужен алкохол.И така си бях, като пияна.

- Стига ти толкова, не пипай повече. - взех бутилката от ръцете и' и си налях една голяма чаша,която изпих на няколко гълтока. Боже,утре щеше да ме боли глава,но не ми пукаше, исках просто да се отпусна и да си създам рай по средата на ада. Налях си втора чаша и застанах до Кейт,оглеждайки стаята.
- Онзи там те зяпа. - засмях се и посочих един морой, който беше толкова отчаяно вперил поглед в Кейт,че скоро и лигите щяха да му потекат.

Вече пиех втората чаша и се смеех истерично.
-Момичета,мисля,че и трите сме на път да се напием,или вече сме пияни,не съм напълно сигурна.
Налях си трета чаша и продължих да се наливам,момичета се смееха заедно с мен.
-Момичета,ние защо се смеем?

Ех как обичах да съм пияна!
-Защото сме почти или по-скоро пияни.-казах и отново дръпнах бутилката към себе си.Погледнах към мороя, който ме зяпаше и му се усмихнах.Отидох до него и се заиграх с косата му.
-Ммм...аз те харесвам.-казах и се усмихнах, а очичките му пламнаха.
-Ама не наистина.-казах и се захилих отново.

Наблюдавах действията на Кейт, докато пресушавах 3-тата чаша и си наливах 4-та, и ми стана ацки смешно,в момента в който го отряза...верно я беше хванал алкохола. Заедно а Арина се разсмяхме, като откачени,та чак се превивахме. Кейт дойде при нас и се включи в напикаването от смях. След няколко мунути истерия от наша страна побутнах Кейт отново.
- Това не е ли Джестин дето ни пусна днес? И той те зяпа като нещо за ядене. - засмях се от сърце. Смътно си спомнях, че името му беше Джъстин, но алкохола си казваше думата.

Кимнах.Еххх щяха ли да ме оставят намира тези момчета?
-Между другото теб пък те зяпа оня ей там.-казах и най-нагло посочих с пръст едно от момчетата дампири.Отидох при Джъстин, а изражението му придоби строг и сърдит вид.
-Купили сте алкохол и организирате парти?-почти се развика той.Кимнах отново и след това се сетих, че той беше истински пазител и беше нужен да ни надзирава.
-Не ни издавай!-исписках възвърнала контрола над ума си. -Ти не разбираш най-вероятно вече ще ме изхвърлят от академията!-започнах да му се моля, а Анастасия дойде при нас.

- Кейт,няма ли да ме запознаеш с специалния гост, за който толкова говореше? Толкова се конти за него - огледах го от главата до петите. - е верно, си е заслужавало. - казах аз,със възможно най - сериозния тон,впредвид алкохола в организма ми.
Но все пак ставах за актриса,за какво иначе ми бяха тези проклети курсове цяла година по актьорско майсторство?
- Приятно ми е, аз съм Анастасия. - казах с възможно най - ослепителната усмивка, с която разполагах (дори и вампирските ми зъби се показаха). Знаех, че този тук беше истински пазител и затова се стараех да изглеждам възможно най-трезвена. Предпочитах да го омайвам с усмивки и флирт,отколкото да използвам внушение.

Когато Анастасия се върна аз бях още по-пияна и се бях погрижила за проблема, като бях напила и него.Не мислех, че ще има смелост да се изправи пред Кирова в това състояние, защото тогава нямаше да изритат само мен, ами и него.Пък, ако решеше да и каже утре щях да имам достатъчно време да разтребя (или поне се надявах).Потърсих с поглед Арина, която говореше с някакви морой.Добре тя си намираше още приятели така, че не мисле, че беше удачно да ме видят с нея.Тръгнах към Анастасия докато си пеех:
Oh, jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh
Jingle bells, jingle bells
Jingle all the way
Oh, what fun it is to ride
In a one horse open sleigh

След като купонът свърши подредих стаята си и пих две хапчета за глава за всеки случай и си легнах да спя.Щом станах си взех душ и моя изненада се оказа, че изглеждам добре, а не като някое зомби.Облякох впити дънки, бял потник и черни кечове до глезенчето и излязох да се разходя на свеж въздух.

Пазителката, на която все още не знаех името ни довлече до стаята ми почти на сила.Анастасия беше по разочарована, че се наложи да зареже купона и да дойде с нас.Всъщност не знаех, защо реши да изпрати точно нас двете до стаите.Добре де за Аня знаех, но аз?Аз бях, като останалите пияни хора на купона, дори не бях морой, а от нея се очакваше да пази тях.Не мен.Вярно, че вървях след неприятностите, или те след мен?Но и все пак можех и сама да дойда до тук.
Беше ми кофти, при това много, защото приятелката ми все още беше нацупена.Днес се беше показала онази моя егоистична и гадна страна.
-Как се казваш?-попитах накрая решена да зарежа мислите за глупостите ми. - Защо ме изпрати до тук?За Аня разбирам, но аз не съм морой.-попитах я.

-Как се казваш?-попита Кейтлин - Защо ме изпрати до тук? За Аня разбирам, но аз не съм морой.
- Казвам се Роберта Синклер, но може да ми викаш Бет- казах- и знам, че си дампир, но си пияна, а и Аня каза, че държи на теб! Съжалявам ако те притеснявам, но ако някой те хване и те накажат Аня ще е разочарована от мен! Ясно?- отново повдигнах вежда. Започваше да ми става навик
-Хайде лягай! Искам да се наспиш хубаво и като се събудиш ще си приказваме- погледнах към двете приятелки и се усмихнах.
Знаех, че се държа като майка си, но чувствах че трябва да е така.

Добре де бях пияна, но да си лягам?Тя наред ли беше?Онази част от характера ми се обади отново.Тя винаги идваше на повърхността, когато някой се опитваше да ми нарежда.
-Няма!-сопнах се.-Не съм на пет и спокойно мога да преценя кога да си легна и това няма да е сега!Добре пияна съм, но не за първи, нито пък за последен и повярвай, ако всеки път ме измъкваш от такива ситуации ще ти писне бързо, защото не съм от момиченцата, които обичат да им се нарежда и изпълняват послушно.Никога не съм била!Няма и да бъда!И за какво ще си говорим после?Ще ме смъмриш, че съм се напила и, че съм ги заговорила дори без да знам дали представляват опасност за някой от мороите?Е аз не съм от типа "пазител", но спокойно няма да стана "кървава курва".-добре де май прекалих, но наистина бях това.Момичето, което описах и просто побеснявах, когато някой ми налагаше мнението си.

П.П.-не бях аз, а ти Аня, но както и да е.

- Пъво казах ти каква е причината да се опитвам да съм мила. А после щяхме да си говорим поженски- за момчета, за прически и за такива глупости. Това, че се опитвам да бъда добър пазител, не означава, че не мога да бъда нормално момиче- вече виках на свой ред- Хайде Аня, май не съм желана тук! А ако ти се остава при Кейтлин, аз съм в стаята си- ела ако ти трябвам!- сопнах се и тръгнах към вратата. Ако Аня искаше да дойде с мен щеше да ме последва.

Добре официално съм Глупачка!
-Чакай...-викнах и се зачудих какво искам да и кажа когато тя се обърна към мен.
-Добре днес се държа гадно с всички.Не ми е оправдание знам, но не съм свикнала да изпълнявам заповеди.Също така не съм очаквала, че искаш да си говорим за такива неща...свикнала съм всички да ме обвиняват за това, че не си умирам да съм пазител и мислех, че и ти ще направиш това.Дори собственото ми семейство ме мрази заради това...-най-после казах нещото, което от толкова време ме караше да се държа гадно с всички и просто да ги нападам без причина, като сега.Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи и забих поглед в земята и тръснах няколко пъти глава.
"Не циври Кейтлин.Не и за тях!"-заповядах си на ум и погледнах към Бет.

Стоях на средата на стаята, докато Бет беше почти до вратата, а Кейтлин стоеше до леглото и' . За малко да се скарат, когато Кейтлин реши да смекчи тона. Ох, слава богу...ако Бет си бе тръгнала какво щях да правя аз? Да отида при новата си пазителка или да остана при Кейт? Най- вероятно щях да се прибера в собствената си стая. Не можех да избирам между тях двете...

П.П. тя говореше на теб,как ще е мой ред?

Погледнах в очите на Кейтлин. Малки сълзички се бяха насъбрали там , а тя се опитваше да ги скрие
- Е, при мен е точно обратното - казах накрая- моите родители ме мразят затова, че реших да стана пазител. Разбираемо е държанието ти. Аз бях в мноого по-лошо настроение от теб, когато казаха "Добре Бет, върви си троши главата! Достатъчно голяма си, за да взимаш сама решенията!" Идеше ми да изпия целият алкохол на света, но се спрях, което.... както и да е!
Приближих се към момичетата.
- Какво ще правим сега?- попитах вече с по-мек тон

-Е да, но ти си по-добре.Тук си по собствено желание, а аз не.-казах и се постарах да се отърся от тези си мисли.Не му беше времето, нито мястото.Не знаех дали някога ще има момент, който да е подходящ, но не ми и беше необходимо.Бях прекалено горда.Горда до болка.Дори понякога тази гордост ми пречеше и спомагаше да бъда наранена, но нямаше значение.Никакво!
- Какво ще правим сега? - попита Бет, а аз повдигнах леко рамене и погледнах очаквателно към Аня, която изглеждаше все едно до преди миг е държала цялото небе на плещите си, а сега е дала товара на друг.Явно не можеше да избира при, коя от двете ни да отиде.

- Кейт, много добре знаеш, че не само ти си тук не по собствено желание...и мен ме натири тук леля ми. В последните дни, преди да замина ме гледаше,сякаш съм някоя луда пироманка... - казах и сведох поглед надолу. - Няма значение...предполагам. - промърморих и се опитах да сменя темата. Всъщност, колкото по - дълго седин тук с Бет, толкова повече се отменя разпита, на който ще бъда подложена, щом останем насаме. - Можем просто да си говорим. - предложих.

-Вижте...-казах и отворих гардероба и извадих първата рокля, която ми попадна под ръка.
- Помогнете ми да си избера обувки за нея.-казах и се усмихнах на Аня и и смигнах докато Бет не гледаше.Все пак трябваше да им намеря занимание, а аз имах доста обувки.Просто исках поне малко да се реванширам на Аня за днес, като я измъкна от разпита.Поне за днес.
-И после искам да ви покажа още нещо...-казах го така все едно е тайна макар, че и аз самата не знаех какво ще им показвам, но щях да го измисля.

- Дрехиииииииииииии! Обувкииииии! - казах аз почти в транс. Нещо ми ставаше, когато видех дрехи...сякаш не бях на себе си.
- Покажи ми обувките си! - казах радостно.
Усещах как очите ми пламваха, приковани в гардероба и..

Засмях се на радостта и.Беше толкова естествена, а на мен наистина ми беше забавно.Извадих всичките си объвки.От тези на високи токово до тези, които бяха почти без подметка и можех да усетя всяко камъче докато съм с тях.Анастасия се зае да прави разни комбинации, а Бет я гледаше....не се сещам как точно, но не беше лошо, а по-скоро забавно.
-Хайде, Анастасия нещо полудява май покрай дрехи.-казах и се засмях отново.-Мисля, че две момичета са по-добре от едно.И през това време ще разкажеш ли нещо за себе си?-попитах

» Кейтлин...Неси....
» Стаята на Никол Клейв
» Стаята на Алисън
» Стаята на Вероника Ротън
» Стаята на Нейтън Ивашков