Стаята на Кейтлин Сантез

- Имаш ли братя или сестри? - попита Аня докато се опитваше да съчетае една тюркоазена рокля с някакви сандалки, а аз през това време се проснах на леглото и се замислих какво ще им покажа, когато на Аня и писне да се занимава с дрехите ми.Пуснах телевизора на един музикален канал с надеждата, че ще ми помогне да си раздвижа мозъка, но не се получи.Нищо.Само лиготия и още лиготия.Колкото и странно да звучи започнах да се смея, като луда.
След минута спрях и се заслушах в отговора на Бет.Дали щеше да е по-различно, ако я нямаше онази моройка "сестра" ми.Едва ли.Един ден щях да я убия...или пък не?Охх не ми се ходеше в затвора.Казах и отново се засмях без да обръщам внимание на погледите.
-Куче, котка, нещо?-попитах

- Куче, котка, нещо-попита ме Кейт.
-Имах змия- казах и се засмях като видях учудените погледи на момичетата.
- Казваше се Мия и умееше да съска- казах и прихнах
Те стояха малко учудено
-Шегувам се!- казах през смях- Имах котка на име Съни. Никаква идея каква порода беше, но беше сива и много пухкава. Често я ползвах като възглавничка.
Леле много се бях разлигавила. Направо не бях на себе си. В очите ми се насъбраха сълзички, и аз се опитах да спра да се смея.
-Стига сме говорили за мен. Мойта история е безинтересна- вече само се усмихнах и погледнах лукаво към Аня.
Все още мислех да я поразпитам за онези стригои, но щях да го оставя за после.

ПП. Аня избяга за няколко часа, да знайкаш ;)

Аня май беше прекалено заета да се занимава с дрехите ми, защото не отговори в продължение на няколко минути.Май нямаше да разкаже сега.Така, че реших да водя някакъв разговор с Бет.
-Как е да си пазител?Убивала ли си стригои?Срещала ли си други дружелюбни?-зададох въпросите, които ме интересуваха един след друг и се засмях на физиономията и.Заиграх се с косата си, като започнах да я увивам около пръстите си.Имах този навик от малка.

-Как е да си пазител?Убивала ли си стригои?Срещала ли си други дружелюбни?- попита ме все пак Кейтлин.
- Уфф- въздъхнах тежко и се надигнах от леглото- пазител съм отпреди няколко часа и още не съм много навътре в нещата- усмихнах се- Мисля, че сама се досещащ че още не съм убивала стригои, но ако онези пак се върнат,с драго сърце ще им смеля физиономийките- казах без дори да трепна. И ако наистина казваш, че тези са дружелюбни, ей сега отварям прозореца и скачам. И не все още не съм срещала дружелюбни. В Академията съм от няколко дена- колкото и странно да звучеше все пак си беше вярно. Погледнах леко учудения поглед на Кейтлин
- Казах ти че не съм навътре в нещата. Това, че съм завършила не е кой знае какво, освен че ставам пазител.- ухилих се.
Знаех, че говоря несвързано, но не ми пукаше особено. Пак се пльоснах на леглото и затворих очи
- Ами ти- явно не искаш да ставаш пазител, да губиш свободата си - попитах

-Никак не искам да ставам пазител.Просто съм израстнала сред морои от кралска фамилия.Имах всичко, но не и любов.Баща ми много харесваше съпругата си и дъщеря си.Все морои, а аз просто бях дампира от една негова грешка.Честно казано съм изненадана, че не ме пратиха тук по-рано.До скоро ги мразех всичките!Всички морои, но се запознах и с Аня и още няколко мороя.Може би не е толкова лошо да си пазител, но аз не съм за това.Ни най-малко, но е неизбежно нали?Освен да се моля да ми се падне някой, като Аня няма какво друго да направя.Е трябва да се науча и да се бия, защото съм некадърна.Буквално.Ще започна да тренирам по усилено, дори сега.Лятото.Трябва да се науча да се пазя.-казах всичко набързо, а след това се надигнах и я погледнах.

Видях, че много не и се говори за това и се усмихнах в посока на Аня, която беше така погълната в съчетаването на дрехите.
- Искате ли да ви покажа и моите дрехи- засмях се аз- имам голямо разнообразие и често не знам с какво да ги комбинирам. Трябва ми спец в тези работи- намигнах на Аня

-Добре, но и аз ще се включа.Може сега да не ти изглеждам, като маниачка тема дрехи и обувки, но съм.Просто моите дрехи не ми представляват голям интерес.-обясних и погледнах към Анастасия, която все още се ровеше из гардероба ми.
Охх размина ни се за днес разпита.Е то за мен не беше толкова притеснително, но за Аня...поклатих леко глава и зачаках някой да каже нещо.

- Добре, добре- казах аз и се запътих към вратата. Хвърлих по една усмивка на нетърпеливката и закрачих към стаята си. Кейт щеше да остане в стаята си
-Но няма да се очудваш като видиш неразборияра на леглото- страшно ме цепеше глава преди да дойда на поляната.- ухилих се пак и тръгнах по коридорите.