Опасната част на гората

Обастановката тук беше подтискаща,мрачно,влажно,въздуха беше тежък,дишаше се трудно.Беше кално и краката ми потъваха,спънах се наняколко пъти.Чувал съм,че тук не е подходящо място за разходка,не ме беше страх,вече бях се срещал със смъртта.Избавление,толкова е лесна,изгодна.Не беше време да мисля за това сега,дойдох за да се разсея,обчах мрачните места.Ненадейно чух шумове и гласове,трябваше да бягам,краката ми искаха да тичат и да не спират,но волята и любопитството надделяха,аз се приближих и се скрих зад едно дърво,не от страх,просто исках да видя кой е там,без той или тя да ме види.Имаше две момичета,не чувах добре какво си говорят.Дали бяха с лоши намерения?

Все още неможех да повярвам,че стригоя не ни нападна. Защо ли ни пусна просто така? Не вярвах да съществуват добри стригои. Докато се замислях над теориите видях нещо да мърда зад един храст."Пак стригой" помислих си. Бях уплашена,но все пак любопитството ми надделя,направих една крачка напред и извиках:
-Хей,кой е там? Покажи се веднага!
Ако видех още един стригой щях да получа сърдечен удар.....

Минаха няколко минути и ето на-разкриха ме.Заповядаха ми да изляза и аз какво да правя друго-излязох и леко се усмихнах.Огледах момичето....не мисля,че беше лошо настроена,даже май беше морой,като мен.Тя попита кой съм аз,мълчах малко и накрая се представих:
-Конър Арлайн...-казах студено,празния ми поглед ми през нейния и сякаш го проби и излезе от другата страна.Винаги съм се държал студено с непознатите.че дори и с някои познати.Напраивх една крачка и отново погледнах момичето...

Слава богу не беше стригой.Беше морой-беше висок,както всички морои и със сини очи. Беше симпатичен младеж. Попитах го кой е,той ми отговори малко грубо и се приближи.
-Аз съм Арина...Ивашков.-казах аз също студено.
-Шпионираше ли?-надявам се не е видял,че си бъбрим най-приятелски със стригой.
Приближих се към него и чаках отговора му....

П.П. Анастасия също излезе. Останахме само ние. Опасната част на гората - Page 3 Icon_biggrin

Тя май очакваше стригой,успокои се и се приближи,като се представи и ме попита дали съм шпионирал,аз...шпионирал,честно казано не ме интересува кой какво прави,само исках да видя кой е там... няма значение.
-Не госпожице...възпитанието ми не позволява...най-малко не е морално,да си пъхаш носа където не ти е работа...нали така?-казах аз монотнно и безчувствено.Подпрях се на дървото и очите ми сведоха поглед надолу.След малко отново погледнах момичето и задържах погледа си върху нея...

Това момче започваше да ми лази по нервите...Опитвах се да бъда любезна,ама той-не. "Спокойно"-казах си. Не се ядосвай. Погледнах го леко надменно:
-Аз ли си пъхам носа? Невъзпитана ли ме нарече,туко що?!-започвах да повишавам тон. Наистина Конър започва да ме изкарва от кожата ми. Скоро не ми се беше случвало подобно нещо,по принцип не избухвам лесно.Имаше нещо в неговото небрежно поведение,което ме накара да реагирам така. Чаках да се извини или поне да стане по-любезен....

Май това момиче не схвана...
-Исках да кажа,че АЗ(наблегнах) не си пъхам носа там където не ми е работа,не съм казал нищо за вас...-засмях се леко и погледнах към небето,не се виждаше много добре,заради мъглата и високите дървета,но светлината някак разбиваше препятствията и проникваше през тъмнината,някои лъчи не успявах,други се отклоняваха.Погледнах отново моимичето,но не казах нищо...настъпи мълчание,което донякъде беше неловко...

Боже или бях слънчасала (на сянка) или бях луда.Имах ужасен късмет!Още един стригой и се съмнявах и този да е толкова добронамерен, като предишния.За моя изненада Арина попита кой беше и се оказа, че е момче морой.Беше хубав, но не изглеждаше добре настроен към нас.Ни най-малко.Съдех по тона, с който отговаряше на Арина.Но пък защо и говореше така при положение, че май беше добре възпитан.Защото и говореше също на Вие и някак си...като благородник от филмите.
-Кейтлин Сантез, а това е Анастасия.-казах и посочих момичето, което също май се беше замислило по този въпрос по който и аз преди миг.

П.П.-имате ли нещо против мен?Защото се върнах, а ми е тъпичко хД

-Приятно ми е...-обърнах се към другите момичета,като леко се усмихнах и отново замълчах,не бях много разговорлив напоследък.Ъ...защо вобще стоях тук,при тях...и аз незнам,ам се отнесох нанякъде и забравих да си тръгна,е ще поостана още малко и ще си ходя.Явно не им е приятна моята копания,както и аз не държа да съм в тяхната.Намерих едно сухо мосетснце и седнах на тервата,подпрях галва на дървото и въздъхнах...

Обърнах се към Кейт и и прошепнах:
-Какво ли му е?-та той просто ни подмина и седна на тревата.
Стана ми мъчно като го гледах да стои там сам. Знаех какво е да не си общителен,аз самата до скоро не бях. Тръгнах към него и му казах с лека усмивка:
-Ти...искаш ли да се помотаеш с нас?-не знам защо го поканих,дори не беше любезен,но преди да се усетя се бях раздрънкала.....

П.П. Естествено,че нямаме нищо против. Даже се радвам. (:

-Ама ти наред ли си?-започнах да викам след около 10 минути мълчание?
-Какво против имаш към нас?И ако наистина си толкова възпитан на колкото ми изглеждаш - а то е много, защо се държиш така?Не, че не съм свикнала, но ти дори не знаеш, защо ме избягват другите!Ами тях двете?Те са си нормални.Или поне сравнително!-продължих да викам и видях изненадана физиономия на момчето, но не спрях.Много ми се беше насъбрало днес и имах нужда да се развикам на някой, а не желаех това да е Анастасия.

Напълно игнорирах викащата,след като се изместих в Москва,се научих да игнорирам и пренебрегвам хората,подигравки,убиди...всичко.Погледнах момичето което ми предложи да се размотавам с тях и възкликнах:
-МОЛЯ???...а...да искам да кажа...може-засмях се леко и я погледнах,защо ли приех.Няма значение,сигурно ще е...збавлно?интересно?...незнам.Стоях на меката трева и се бях подпрял на ствола на дървото.Странно,но така ми беше удобно.Замалко затворих очи,явно ме мислеха за необщителен,напротив,просто на последък не ми се говори много...
-И...къде ще ходите...искам да кажа...ходим-отворих очи и погледнах момичетата

Конър прие. И то съвсем очтиво. Направо бях поразена. Усмихнах му се в отговор,след това се обърнах към момичета,защото и аз не бях сигурна къде отивахме. Надявахсе,че нямаше да имат против,че поканих Конър. Обърнах се към тях с усмивка:
-Е,къде отиваме момичета?
Радвах се,че си намерих приятели.

-Ами аз все още имам нужда от това да погълна този алкохол.-казах и размахах чантата с водката.
-Така, че мисля, че нечия стая е по подходяща от гората, защото ме съмнява да извадим добър късмет два пъти за една нощ.-казах и се усмихах леко недоволно.
-Ооо и обещавам ти, че ако ни издадеш ще те убия!Питай другите морой и те също ще те оверят, че от мен трябва да се пазиш повече и от стригой!-заканих се макар да знаех, че леко преувеличавам, но всъщност основното си беше така.Другите морой се страхуваха от мен.

П.П.-ще се върна в 6 часа.

-Тръгал съм да те издавам пък тебе-засмях се леко след предопреждението и се изправих,поизтупах се от прахта и всичко полепнало по дрхите ми и се огледах.Опредлено ще деойда тук отново...
-Та къде ще ходим?-попитах отново и погледнах Арина
П.П излизам ще се върна към 9.30-10

Ядосах се малко на Арина...нестига, че този тук беше невъзпитан, ами и се опитваше да ни игнорира.И защо го покани? Да не си падаше по него? Мълчах прекалено много,дори за мен. "Стига толкова мисли,открий гласа в себе си и говори." казах си и започнах.
- Където те отведем ние. - засмях се аз,обръщайки се към този Конър. - Арина е с нас и щом се присъединяваш, трябва да смекчиш тона и да станеш малко по-разговорлив. Ще правим купон и не искаме лоши настроения и нацупени физиономии! Хайде, ставайте,трябва да се приберем за последния час и да разпространим новината за купона. - започнах да бърборя пак и заедно с Кейт тръгнахме напред.

П.П. тук съм и се надявам да не преча на никой

Анастасия изглежда се ядоса. Нямах лоши намерения,просто не можех просто да го зарежа да виси тук сам,въпреки че май си го заслужаваше. Погледнах за последно Конър преди да тръгна и казах:
-Мърдай!
После забързах крачка,за да настигна момичетата. Погледнах Аня виновно:
-Съжалявам,май те ядосах.- надявах се да ме разбере и да не ми се сърди дълго,ако въобще ми се сърдеше.

П.П. Не пречиш естествено. Все пак аз първа се натрапих. Опасната част на гората - Page 3 Icon_biggrin

Вървях мълчаливо, като се стараех да държа Конър под око.Не, че беше опасен или нещо, но не ми вдъхваше доверие.Стараех се да не обръщам внимание на нехайното му изражение, защато иначе щях да се развикам (отново), а това не беше добра идея.Даже никак.
-Виж..съжалявам.Не съм свикнала хората да се държат така с мен.-извиних се някак си тъпо и безсмислено, но беше самата истина.Той не реагира и почувствах как гнева ме връхлита отново.Прехапах устната си и се опитах да мисля трезво.
Нацупих се и се постарах да не вървя с неговото темпо.Знаех, че се държа, като дете, но какво ми пукаше?
-Момичета мен ще ме бият след малко в часа по тренировки.-казах и се захилих леко истерично.

Този сериозно ме дразнеше, и въпреки че се стараех да бъда мила и да не се дразня от глупости нищо не ми пречеше да го поопърля малко." Ха,надувко" помислих си и се заех да отговарям на момичетата.
- Спокойно, не се сърдя. - усмихнах се дружелюбно на Арина. - Само да не ми вгорчи партито,всичко ще е наред. - намигнах и' и се обърнах към Кейт.
- Аз съм виновна,не трябваше да излизаме от академията...сега ти ще си го отнесеш...съжалявам. - направих тъжна физиономия.

Успокоих,се когато Аня каза,че не ми се сърди. Наистиха ми беше приятно в тяхната компания,не бяха надути като повечето ученици в академията. Надявавах се и Кейт да не си навлече неприятности. Продължихме да вървим мълчаливо. После започнах да ги разпитвам:
-Вие откога се познавате?-може би бяха приятелки от дълго време....

-Ама не си ти виновна.Аз бях намислила да правя глупости още от преди да те видя.-казах и се усмихнах.
-От днес.-казах и се засмях.Май изглеждахме малко по-близки.
-И така момичета аз отивам в часа си.-казах и им връчих водката.Не, че те имаха къде да я оставят, но трябваше да бъда малко по-бярза този път.
Оставих ги заедно с Конър и се затичах към салона за тренировки.

Кейт се забърза за часа си и останахме само аз,Аня и Конър.И разбира се чантата с водката.Тримата се спогледахме и накрая аз попитах:
-Е,сега къде ще скрием този алкохол?-надявах се някой от тях да има идея как ще влезнем в академията без да видят водката,която носим,защото,ако ни хванеха щеше да си имаме големи неприятности...

- В моята стая, вие влизайте в часовете си и кажете на всички за купона, ще бъде в стаята на Кейт, аз ще занеса водката в стаята ми и ще вляза в часа също. Ще бъде супер. - заподскачах аз лекичко, с широка усмивка на лице. прегърнах торбата с бутилките, за да мога да бягам по-бързо, а и да не се счупят де и тръгнах. Не се стърпях,завъртях се на пръсти няколко пъти и продължих към стаята си,оставяйки зад мен Арина и Конър с учудени физиономии.

Аня ни даде инструкции и весело заприпка към общежитията.Зачудих се как ли ще влезе с алкохола,но явно вече имаше план. Погледнах към Конър и му казах:
-Аз също ще тръгвам,ще се видим на купона.
Помахах му и се запътих към стаята си,чудейки се какво да облека...

Разбрах,че не съм желан,рабрах че не ме искат,не ми пука,нямаше да отида,мълчах,чух всичко,вървях и гледах към земята с полуотворени очи.Ще си тръгваме,най-накрая,нямаше да отида на този купон,щях да си стоя някъде,сам...не ми трябваше никой...
П.П геро ями е такъв,не му се сърдете хД