Цветната поляна

Заглавие: Цветната поляна Пон Апр 05, 2010 12:59 pm

На поляната през пролетта и лятото беше пълно с цветя.Мороите обичаха да берат букети.Учениците обичаха да си правят букети и венци от цветята.Уговаряха си срещи тук и щом единя кажеше "на цветната полянка",другият веднага разбираше,че срещата е тук.
Цветната поляна Flower58

Бях чувала, че мороите често се събират тук, но аз самата никога не бях идвала на цветната поляна. Реших да наваксам този пропуск. Най-мразех да ме взимат за невежа. Въпреки че беше нощ въздухът беше тежък и не се усещаше никакъв вятър. Часовете бяха свършили когато тръгнах от училището и пристигнах към четири на уханната полянка. Цветенцата бяха затворили чашките си и "спяха". Имаше едно увяхнало наведох се към него и съвсем леко докоснах стълба му, изпращайки доволно количество магия към крехкото му телце. То потръпна и вдигна главичка, разпервайки цветните си листчета.
Доволна от стореното, аз се изправих и се приближих към едно дърво за да седна под него. Наблюдавах лунните лъчи през гъстите му клони и си играех с едно листенце, паднало от величествената му корона.
- Здравей - чу се нежен момичешки глас на няколко метра от мен. Обърнах се към източника и видях красиво момиче морой, облегнато не един вековен дъб да ми се усмихва. Изправих се и изтупах роклята си.
- Здравей!

Реших да изляза навън,за да подишам малко чист въздух.Нямах някаква специална среща,но пък исках да постоя малко покрай цветята.Докато вървях спирах,за да си късам цветя,от които после да направя венец.Наведох се,за да откъсна едно доста високо цвете и ,когато погледнах напред видях едно русокосо момиче.Не я познавах лично,но бях чувала за нея.Алисън Зеклос беше името и'.Беше от кралска фамилия.
-Здравей.-поздравих я.Тя ме погледна,изправи се и изтупа роклята си.
- Здравей!-отвърна тя.
-Аз съм Лиса.-подадох и' ръката си.-Ти си Алисън,нали така?

Откъде ли всички знаеха имто ми? Първо Роза, сега и тази Лиса.
- Да, Алисън Зеклос - кимнах в отговор. - Лиса... Бях чувала това име. Днес. - О ти си Лиса Драгомир? Повереният морой на Роза?
- Да. Откъде знаеш?
- Тя ми каза днес.
Забелязах откъснатите цветя в ръката и и потръпнах. Досага ги бях съживявала, а тя ги късаше. С трепереща ръка ги посочих:
- Защо си ги откъснала?
Нямах нищо против нея. Тя наистина изглеждаше приятна. Но гласът ми прозвуча студено и режещо, когато и зададох последния въпрос. Тя стоеше и ме гледаше учудено. Чак тогава се усетих, че всички късат цветя, а аз съм тази представила се като откачалка пред принцеса Драгомир. Стоях и чаках реакцията и. Не исках да направя лошо впречатление от първата минута на разговора ни.

-О,значи сте се запознали?-усмихнах се.Тя погледна към цветята,които държах в ръцете си.
- Защо си ги откъснала?-попита,а аз я изгледах учудено.
-Моля?-това беше първото,което изръсих.-Просто ще направя венец от тях.
За първи път някой ме питаше защо късам цветя от тази поляна.Нима беше нещо неприлично,непочтено?Да не би да имаше нова заповед,която гласеше да не се късат цветя от тази поляна?

- Уф, съжалявам! - Извиних се бързо, а думите ми се изстрлеляха от устата почти неразбираеми. Вдишах дълбоко и заговорих отново. - Просто... - Не знаех как да го обясня. Това нещо... Духа ме побъркваше.
След разговора си с Кейтлин аз се разрових из библиотката и разговарях с учителката ни по специализациите и открих, че съм била права. Мороите наистина бях сбръкали нещо в сметките. Елементите не бяха четири, а пет и аз владеех петия - Духа. Може би най-трудният за овлдяване и най-пагубния за вледеещия го морой. Всеки път когато правех някаква магия, тя черпеше силата си от самата мен, а не от външния свят и разклащаше психиката ми. Бях много горда, но и доста уплашена от откритието си. Ами ако полудеех?
Тотално бях забравила, че всъщност се намирах на поляната с друг морой пред себе си, докато една ръка не махна пред очите ми и аз не се събудих от транса.
- Добре ли си? - Лиса изглеждаше леко угрижена.
- Да, чудесно! Съжалявам - извиних се за втори път за пет минути.

Тя се извини набързо,едва я чух,а после се замисли за доста дълго време.Не казах нищо.Между нас настана спокойствие.Накрая се усмелих да я попитам дали е добре.
- Да, чудесно! Съжалявам.-тя се извини отново.
-Няма проблеми.Понякога и аз дрънкам глупости.-И в момента го правех.-Ти от кога си тук?-реших да сменя темата.Не исках да ми се извинява за трети път.
Седнах на земята и започнах да подреждам цветята.

Глупости ли? Де да беше така. Никога не говорех глупости, но доста често ми се случваше да казвам това, което наистина мисля в този момент - нещо пагубно в средата, в която се подвизавах. Реших поне за малко да игнорирам състрадателния порив, който ме обземаше при вида на мъртвите цветя и клекнах до Лиса.
- Искаш ли да ти помогна с тези? - Посочих красивите, туко-що откъснати цветя в ръката и. Надявах се само да не съживя някое докато ги подреждам.
- За кого са тези венци?

/П.П.: Много съжалявам, че толкова се забавих, но нямах възможност да пиша./

Алисън ми помогна с подреждането на цветята и за това свършихме по-бързо.
- За кого са тези венци?-попита тя,докато ги подреждахме.
-За никой.Тоест,за мен.Понякога обичам да си правя венци.Ти не обичаш ли?-попитах и започнах да плета един,докато тя подреждаше останалите цветя.Щом приключи,реши да ми помогне,като ми подаваше цветя.
-Какъв елемент специализираш?

Обичах. Някога. Но отдавна не го бях правила. Преди събирахме цветя с баба ми или майка ми, но това беше преди много време.
- Какъв елемент специализираш? - Попита ме тя след като свършихме с цветята.
Усетих как лицето ми пребледнява, след това почервенява и сведох глава.
- Слонжо е. Ти кой специализираш? - Заувъртах.
- Не знам дали си чувала, че има и пети елемент? - Каза тя тихо. Обърнах се рязко към нея и подскочих леко. Тя също беше отклонила поглед от мен играейки си с откъснатите цветя.
- Ккакво? - Почти изписках и се отдалечих на около педя от Лиса.
- На нас ни преподават четири елмента, но има и пети - опита се да поясни тя, все още държейки недовършения венец.
- Духа? - Казах на фалцет. Тя се обърна към мен с широко отворени очи. Значи имаше още един морой в Академията, който специализираше този елемент? Опитах се да видя аурата и. Да, беше златна, преплетана със сребристи нишки. Наистина бях готова да закрещя от радост, но се овладях, чакайки отговора и.

Излязох на една поляна, която беше цялата покрита с цвета. Седнах на земята и се заслушах какво си говореха двете момичета пред мен стараейки се те да не ме видят. Не исках да се разтичат като викат СТРОГОЙЙЙ. заслушах се и разбрах, че си говореха нещо за елементите за който специализират, изведнъж споменаха за някакъв дух ..... хммм какво ли е това за първит път го чувах.... без да се уетя изтърсих:
- Какво е духът?

С Алисън потънахме в разговор.Когато споменахме за духа гласът на някой се чу:
- Какво е духът?
И двете подскочихме.Не е стригой,казах си.Не можеше да е стригой,тук нямаше стригои.
-Коя си ти?-пристъпих напред.Изглежда Алисън се беше вцепенила и не можеше да помръдне.Ами сега?

Ох защо го казах и двете се вцепениха като статои. Едното момиче каза плахо:

- Коя си ти? - това беше добър въпрос, но какво можех да кажа "здравей аз съм Изабел и съм строгой" ох за бога. Реших първо да се представя, мисля че сами се досетиха какво съм ....

- Здравейте, аз съм Изабел. Спокойно няма да ви нараня, но моля ви само не викайте .......

- Какво е духът?
Извърнах рязко глава и видях онзи ужас, с който ме плашеше баща ми, когато не слушах. На полянката, само на някакви смешни метри от нас седеше високо и невероятно красиво момиче със снежнобяла кожа и кървавочервени очи. Когато видяхме стригойката двете с Лиса подскочихме рязко и се отдалечихме назад, неспособни да издадем и звук.
Момичето сложи ръка на устата си и се изправи колкото може по-бавно. Определено не изглеждаше да иска да ни нападне или убие. Това беше странно. От стотиците истории за стригои, които бях чувала нямаше и една, в която стригоя просто да седи пред безпомощните морои и да ги гледа.
- Коя си ти? - Попита Лиса. И двете ни беше страх, но любопитството взимаше връх.
- Здравейте, аз съм Изабел. Спокойно няма да ви нараня, но моля ви само не викайте...
- Как влезе тук? - Казах аз на свой ред.

ъъъъъ какво можех да отговоря. За това казах първото нещо което ми дойде на ум.

-Обичам да се разхождам около академията, но не разбирам какво правите вие туп без пазители. - сегнах да тревата и се загледах в тях като любопитството ме изгаряше .......

Моля?Обича да се разхожда из академията?Това да не беше някаква шега?Хах...стригой с добри намерения.Пфу...
-Ами смятам,че тук сме в безопасност,обаче...как се промъкна тук?И от къде се взе?
Беше ужасно странно.Беше ме страх,но едновременно бях любопитна и изненадана.Беше хубаво да знаеш,че има и добронамерени стригои.

Едно от момичетата беше доста любопитно и ме попита
- Ами смятам,че тук сме в безопасност,обаче...как се промъкна тук?И от къде се взе? -Ох какво да й отговоря. Реших да кажа истината.
- Разхождах се из Опасната част на гората после излязох на някаква голяма и обширна поляна и от там направо дойдох тук. А сега някой може ли да ми каже какво е духът? - запитах .........

След като прецених, че е що годе безопасно (колкото може да е безопасно около стригой) се обадих:
- Всъщност... и ние не знаем много добре какво е. Елемент, магия и още много странни неща. Теб какво те интересува това?
Тя ме изгледа странно. Май прозвуча по-грубо отколкото исках. Под погледа, който тя ми хвърли силно се притесних за живота си, но тя не направи нищо. Прехапах устна.
- Е? Защо се интересуваш от духа? - Пак прозвуча грубо, но аз исках да разбера, колкото и неучтиви да бяха думите ми.

- Е? Защо се интересуваш от духа? - ох така ми се пада като питам .
- Любопитствно...... Междо другото не мислите ли че ако исках да сте мъртви до сега нямаше да ви нападна - казах като се засмях високо. - Е няма да ви притеснявам - казах със спокоен глас и станах от мястото си като се запътих към гората .........

В първия миг, когато го каза аз си отдъхнах, щастлива, че най-вероятно няма да я видя повече. Но после се сетих, че не получих стойностен отговор на въпроса си. Нямах идея защо ме интересуваше толкова, но преди да се усетя вече се бях изправила.
- Чакай! - Скочих напред и я настигнах. Сложих ръка на рамото и, но веднага я отдръпнах - кожата и беше ледена.
- Какво? - Обърна се тя към мен с безизразен поглед. Този път страхът надделя и аз отстъпих крачка назад без да обеля и дума. Изабел пак тръгна да се обръща и преди да е тръгнала аз възвърнах говора си:
- Зззащо те интересува Дддуха? - Казах заеквайки.
Тя обаче на отговори, а продължи навътре към гората.

Стригойката си тръгна,а аз захвърлих цветята нянякъде.После обаче се наведох над тях и едно по едно ги съживих.Алисън ми помогна,а после само ми се усмихна.Мисля,че така беше по-добре.Не исках да късам повече от чудесните цветя.
-Кога разбра,че владееш духа?-попитах,като седнах до Алисън.

Всъщност можеше да се каже, че тази история е доста забавна.
- Случи се преди една година - започнах да разказвам. - Мисля, че познаваш братовчед ми - Джеси? - Това май беше реторичен въпрос. ВСЕКИ знаеше кой е Джеси Зеклос. Или поне всеки в Академията. И естествено - Лиса кимна. - Миналата година ми беше първата тук и той за първи и последен път в живота си беше на моя страна - все пак честта на фамилията Зеклос не трябваше да се опетнява - и се опита да ме предпази от злостните нападки на останалите морои. Е, може да се каже, че успя, но не съвсем. Накрая просто... ги накарах да спрат. Накарах ги да виждат най-големите си страхове - това беше моето отмъщение и беше доста по-страшно от техните атаки. После ги накарах да спрати да ме обиждат. Позабавлявах се малко, после им казах "Оставете ме намира!" и те спряха да ме тормозят. За нещастие Джеси видя какво направих. Бях адски учудена да видя, че братовчед ми го е страх от мен! Заплаши ме, че ще каже на директорката, че използвам магията, но не го направи. Не защото не посмя, а защото го накарах да забрави. Оттогава не съм използвала внушението. Не ми е приятно да го правя - да манипулирам хората като марионеткси. По-късно открих лечението и това... с аурите. Така разпознавам кой какъв елемент специализира или от какво раса е, кога е тъжен или щастлив. Но не винаги я виждам. Понякога трябва да се напрегна за да се покаже, но пък е много полезно. Ти какви неща можеш да правиш?

Щом ми разказа историята си ме попита:
-Ти какви неща можеш да правиш?
Позамислих се.
-Аз също използвам внушението. Не ми пречи да го правя. Мога да лекувам като теб. И... влизам в сънищата на хората.Как става тази работа с аурите?
Много исках да се науча да управлявам елемента си напълно. И Алисън можеше да ми помогне да го направя.И аз можех да и' помогна,ако тя искаше.

- Не съм сигурна... - казах неуверено. - Просто се случи. Един ден не можех да го правя, на другия - можех. Беше много странно и доста стресиращо. После разбрах какво е и се научих да го управлявам. Ще се опитам да ти обясня горе-долу как става - спрях за малко, опитвайки се да го формулировам, так че да лесно разбираемо. След няколко минути мълчание, в които усещах напрежението и нетърпението, което струеше от тялото на Лиса, аз бях готова с едно що-годе скалъпено обяснение. - Например специализациите - при морой със специализация земя зеленото преобладава в аурата му, с вода - синьото и т.н. А духа е във златно. Всяко съмнение или неприятно чувство потъмнява аурата, а всяко хубаво я кара да блести, тя става по-ярка и се появяват нкакво цветни нишки. Наистина е много странно. В момента моята би трябвало да е златна. Опитай се да я видиш. Предполагам, като знаеш какво трябва да видиш ще ти е по-лесно.

П.П.: Утре сутринта заминавам, така че ще трябва да свъшим с РП-то до довечера.

Концентрирах се. Златна. Трябваше да видя златно сияние около Алисън. Втренчих поглед в нея и преминах на вълната на Духа. Видях, за стотна от секундата, една златна нишка около нея. После изчезна, аз премигнах и отново бях на поляната.
- Аз... видях нещо... някаква нишка... Това ли трябваше да видя? И защо беше толкова закратко? - запитах Алисън.Погледнах часовника си.Беше почти седем!Трябваше да тръгвам, а не ми се искаше...
-Ъм...Алисън,аз трябва да тръгвам.-само това казах и си тръгнах.
пп:окей..

» Голямата поляна