Пейките

На някои места по пътеките имаше пейки.

На които учениците можеха да си починат,
а след това да продължат пътя си

Минах през столовата, но нищо не успя да събуди апетита ми, затова си взех просто една ябълка. Излязох навън и започнах безцелно да обикалям по пътеките. Плъзгах поглед от дърветата, през сградите до небето. Имаше изгледи за супер обикновен и скучен ден, но нещо-"Може би 6тото ми чувство" помислих си саркастично- ми подсказваше, че греша. Или щях да срещна някой, или нещо щеше да се случи, или нещо аз полудявах. Най-вероятна ми се струваше 3тата възможност. Видях една от пейките и реших, че днес тя ще ме приюти. Седнах по турски върху и започнах да гриза ябълката. Толкова се бях улисала, че... После трябва да мина и през салоните подсетих се и това като че ли още повече ме депресира? Започнах да се обзалагам сама със себе си дали оттук ще мине някой. Едното ми аз се надяваше да позная, а другото ми горещо се молеше да сгреша. Е, ще видим...

Вече час сигурно се лутах по пътеките заобикалящи академията . Исках да се разходя за да разгледам академията не да запомня пътеките така, че и заспала да мога да се разхождам по тях , но май и така ставаше. По-напред по пътеката се задаваше пейка реших да поседна за малко на нея и да си почина ,макар и да не бях изморена просто нямаше какво да правя ...ако се приберех щях да отида в стаята си и да не излизам повече ,се пак не познавах никои , а й не бях от хората които отиват при някои просто ей така....е можаше да се дължи и на факта че съм малко срамежлива .
Останах на пейката и продължих да мисля за глупости.

Погледнах момичето ,явно не ме забеляза веднага , но после се сепна и ме поздрави .
''Здрасти !! '' - и отвърнах и я огледах ,очевидно беше че не е морой , тя беше дампир. -'' Аааа ..аз съм Касандра ...Каси .Приятно ми е !'' и казах и се усмихнах лъчезарно.




Edit by: Роза Беликова
Предупреждение: Нарушена е точка 7. от правилата на РП-то

Момичето беше дирекно , това някак ми хареса.
- Казвам се Касандра Морган, това е първата ми година обучение. А родителите ми са Елена и Ерик Морган. Приятно ми е да се запознаем пазител Беликова.- Погледнах я многозначително и продъжих, зададох и същите въпроси.
-Ами ти? Коя година ? Родители? А първо име имаш ли пазител Беликова.??
Зададох си въпросите и се засмях леко.

-Ммм Роза , хубаво име, харесва ми.А какво специализирам ??Ами огън . Ти си вече пазител. -отбелязах това което вече беше потвъдила.
- На кой си пазителка? - любопитстрвото може да не е ценено много от някой хора , но какво да правиш като си любопитен по натура , няма оттърваване . Какво още да я питам ?? Е поне като ще съм любопитна да карам ди край...
- Коя година е тя? Какво специализира?

Говориш по интересен начин за нея.Някак доста повече от приятелски. Това е страхотно личи ,че сте страхотен екип.Надявам се и аз да си намеря такъв пазител.Ааа да свършвам с комприментите а? - и се засмях.
Сега ми кажи каква си надуда или свесна, тъй като нещо не ми се отдава да разбера, доста си противоречеше . Една нещо казано надуто , друго весело или ако във връзка с Лиса ,ако може така да я наричам, някак благодарно , а после пак надуто и накрая пак отначало.

Наистина нямах представа какво да си говоря с нея. И все пак не исках да оставам лошо впечатление от мен у момичето, затова зададох няколко меко казано тъпи въпроси.
-Ами, добре тогава, ще те питам нещо. Кога дойде в Академията? Колко добре използваш огъня? - попитах, после се замислих малко и преди Кас да ми е отговорила. - Ии,.. срещала ли си стригой? - попитах и старателно отметнах коса, за да си проличат двете мълнии на врата ми символизитащи двата убити стригоя. Вдъхвах респек у всички - морои и дампири - тъй като бях една от много малкото, които бяха убили стригой преди да завършат обучението си. Вярно че бяха само два,а и вече бях пазител, но тези мълнии бяха от последната ми година на обучение, което значеше че съм постигнала нещо. Исках новаците да разберат това. И много се гордеех с мълниите си. А това беше някакси самовлюбено.

Добре ,поне малко ще удължим разговора...
Ами всъщност дойдох в академията днес сутринта ,на бързо си разопаковах багажа и тъи като нямах какво да правя излязох да се разходя , да по разгладам ...сигурно обикалях около час преди да намеря тази хубава пейчица и да по седна.- е добре това малко беше като разказ за това какво съм правила презцилия ден , а не точно отговор на въпроса кога доиде , но какво да се прави усещам се че говоря не нужни нещо чак когато вече съм ги казала.
Ами според мен го използвам доста добре , и честно казано мисляче това е защото разбирам елента си , чувствам вътре в себе си , топлината която създава , за някой огъня е разрушение , но това не е вярно той е живот , стимулира се от емоциите ми , разбира ме .... А за стригойте виждала съм само веднъж преди няколко години ,две или три видях го да напада една жена ......- замълчах за малко и се замислих,преди години един или може да са били и повече убиха баба ми , от тогава семейството ми е доста предпазливо

Гледах известно време .Не бях сигурна какво да кажа .Или дали въобще трябваше да кажа нещо . Личише си ,че й е било трудно .Усетих чувстата които напираха в нея . Обичах елемента от него научавах много за хората и за чувствата им , секи имаше частица огън в себе си , не точно под формата на огън , но све пак имаше...Реших да оставя темата да не я засягам повече , а да се насоча към това което каза за учениците ..дампирите ...моройте , това което каза за стригойте.Незнам как ме караше да се чувствам това че са засилили защитата на академията. Да бъда честна не изпитвах страх към стригой ..по скоро го мразех ненавиждах , исках да разбера защо баба ми ..какво може да им е пречила тя ..за какво да я убиват .... Сепнах се .Не трябваше да мисля за това сега . Трябваше да кажа нещо , да и отговоря.
-Честно казано не ме учудва това че дампирите са приятни ,а децата от кралските фамилии се мислят за голямата работа . Познавам няколко от тях , знам какви са и незнам дали това ще те учуди , но не се разбирам особенно добре с тях - и се засмях . А за учителите дано да добри защото не си падам много изпълнителен човек , като стане дума за учене. А да те попитам ти си дампир , но можеше да си и морой, така де идеята ми беше .ако можеше да избираш ти ,каква щеше да предпочетеш да си?

Ами честно казано незнам. Не съм сигурна. Харесва ми да съм морой и за да съм честна е главно заради елента ми.Винаги когато го призовавам той ме изпълва с топлина , караме да се чувствам добре , на място , не бих го заменила никога. Но разбира се се кефя и на дампирите и може би ако елента ми не беше огън ..сега можеше да ти дам и различен отговор- тогава изпуснах дъхът си и погледнах замислено , след което се засмях. - Тази вечер си напрягам мозъка повече от обикновено.- след като това направих тъпа физиономия и се засмях , тя също се засмя.
-Добре сега сериозно колко е часът , че не съм яла от сутринта и направо умирам да хапна нещо.- и сякаш за да потвърди стомъх ми изкъркори и отново се засмях

Добре , значи се разбрах ме .Отиваме да хапнем , а после ти ще ме разведеш из академията. Съгласна съм . - и й се усмихнах в отговор.Беше ми приятно да си говорим , на дявах се и след днес да се засичаме.
Станах ме от пейката и тръгнахме ,като разбира се тя водеше.

п.п. Добрем....