Пейките

Днес се събудих в кофти настроение,а дори не знам защо. Писнало ми е настроенията ми да се променят толкова често,и то без причина. Разхождах се навън и реших да седна на една пейка,за да си почина и да помисля. Опънах се удобно на пейката и затворих очи. Почти винаги бях сама. Това трябваше да спре, трябва отнова да стана предишната Арина...

Някой прекъсна мислите ми. Отворих очи и видях един пазител. Беше висок,със сини очи.
"Бива си го" помислих си.
-Аз съм Арина-усмихнах се и му подадох ръката си-Приятно ми е да се запознаем.
-Не съм те виждала наоколо-казах аз след малко.

- И на мен ми е приятно.- Кзах, поемайки ръката и. - Нищо чудно, че не си ме виждала наоколо, опитвам да не се набивам много на очи, не ме бива много в общуването с другите. - Отново се усмихнах. - Та, Арина, чудно ми е какво кара момиче като теб да стои само в ден като този, защо не си с приятелите си? Съжалявам, ако е прозвучало нахално от моя страна, просто ми е любопитно. - Седнах до нея на пейката и зачаках отговора и.

-След смъртта на майка ми съм малко разстроена. Предпочитам да съм сама. Но мисля,че е крайно време това да се промени.
Майка ми не би искала да стоя непрекъснато сама и да страня от другите.
Погледнах го и се усмихнах:
-И не е вярно,че не те бива в общуването с другите. Всъщност се спряваш чудесно-засмях се.

- Съжалявам за майка ти. - Казах и продължих след няколко секунди. -Последното нещо, което един родител би искал за детето си е то дабъде само, така че решението ти е правилно. Академията е голяма, лесно ще синамериш приятели. - Разсмях се, защото думите звучаха някак иронично произнесени точно от мен. - Обаче не си права, че общуването ми върви, защото обикновено оплесквам всичко, не знам защо нямаш привилегията да се "насладиш" на това мое качество.

Засмях се.
-Всъщност мисля,че си забавен.
Наистина беше забавен,не знам защо си мислеше,че не е добър в общуването.
-Оправи ми настроението. Мисля,че това се брои за нещо,нали? -усмихнах му се.

Погледнах я и се почувствах добре, доброто ми дело за деня беше на лице.- Да, защото и ти оправи моето или по - точно създаде ми такова. Като изключа грешната преценка, която ти извлича грешно мнение за мен, разбира се, но ще я отредя на слънцето, което днес определено е в повечко. Иначе съм му благодарен, на слънцето, защото в очите ти не изглеждам като глупак, лятото винаги е бил един от любимите ми сезони... Но стига съм говорилл безсмислици, кажи нещо за себе си.

Да,днес наистина беше доста слънчево,точно затова бях седнала на по-сенчеста пейка.
-Ами,на 16 съм. Обичам да се разхождам,да чета. Такива неща.
Замислих се за това,как преди непрекъснато ходех на купони и се забавлявах непрекъснато. Напоследък съм станала доста скучна. Погледнах Лукас:
-Е,твой ред е.

- На 19 съм, обичам да се разхождам, катот теб, но в доста по - различно време... Обичам, не, обожавам да слушам музика и като цяло съм доста скучен, затова и рядко съм в компания. Преди да дойда в Академията не беше така, но... Всеки пораства при определени обстоятелства, нали? Явно моето израстване е трябвало да се случи в тук, макар и да ми коства доста усилия и лишения, но това предполагам е нормално. - Усмихнах се, когато приключих. - Виждаш ли? Дори не мога да се похваля с нещо забавно, което съм правил напоследък, при теб как е?

-Ти си пазител и си доста зает предполагам. Затова нямаш време за много забавления.
Замислих се за малко,после погледнах Лукас и казах.
-Добре,имам идея. Какво ти се прави? Още не е късно да направиш нещо безрасъдно и да се позабавляваш.
Не очаквах да се съгласи просто така да направи нещо лудо,но поне исках да опитам. Той ми оправи настроението,исках и аз да направя нещо за него. Погледнах го и зачаках отговора му...

Изслушах внимателно Арина, изчаках няколко секунди, за да уверя, че не се шегува и после избухнах в смях. - Наистина ли... Моля те, осветли ме откъде ти дойде идеята, че на мен може да ми хрумне нещо забвно, да не говорим за нещо щуро? Най - забавното ми преживяване напоследък е запознанството ми с теб, бъди сигурна, че в момента се забавлявам. Ако ти се прави нещо лудо ще трябва да го измислиш сама, сигурен съм че ще се справиш, за разлика от мен, иначе съм съгласен. - Отново се засмях.

-Хей,не бъди такъв. Все има нещо което си искал да направиш,но така и не си успял.-продължих да настоявам.
Това,че бях решила да съм безрасъдна и да съм предишната Арина не значеше,че и Лукас трябва да си навлече неприятности. Брат ми също обича забавленията и винаги намира начин да наруши правилата.
Замислих се за последното щуро нещо,което бях направила. Беше,купона,който направиха Аня и Кейтлин. Тогава пазителите и учителите не разбраха,че има алкохол в стаята на Кейт...