Мъгливата гора

Заглавие: Мъгливата гора Чет Апр 01, 2010 3:01 pm

Близо до академията имаше много гористи местности.В тази винаги беше мъгливо,по необясними причини за все още обучаващите се.Рядко някой,който не искаше да се изгуби се мотаеше тук.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Вто Юни 01, 2010 7:50 pm

Разхождах се бавно като внимавах къде стъпвам за да не взема да падна някъде и да съсипя новите си дрешки.Знаех, че това не е най-безопасната част.Особенно за мен.С моите понижени знания за бойните техники, но просто имах нужда да помисля.На спокойствие, далеч от всичките тези глупави морой, които ненавиждах от дъното на душата си.Учителите ми бяха глупаци!Ако сега някой стригой ме нападнеше?Щях да умра вероятно без много борба, а какво оставаше, ако трябваше да пазя някой от кралските родове?Това си беше чисто нещастие за повереният ми морой.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Вто Юни 08, 2010 8:12 pm

Отново бях решила да опитам да се загубя в мислите си или пък в гората?Все тая, нямаше значение.След миг се заковах на място.Никога.Ама никога!!!Не съм очаквала да срещна тук морой.Поколебах се дали да отида при момичето.Бях я виждала на няколко пъти и в крайна сметка пристъпих към нея.Така и така днес бях започнала да се запознавам с разни хора (дампири, а сега и морои).
-Ммм....здравей.-казах колебливо и зачаках реакцията и.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Вто Юни 08, 2010 8:24 pm

- Здрасти! - Казах леко студено, но все пак бях усмихната. Момичето пред мен изглеждаше шокирано. Май не очакваше тук да има някой, не и морой.
Аз дойдох за да се поупражнявам. Винаги се криех, когато го правех. Моят елемент беше странен и не мислех, че някой друг знае за него е ще го разбере. За нещастие момичето ме хвана точно докато лекувах една катеричка, която имаше малка раничка на крака. Вероятно от трън или нещо такова. Бях приклекнала и бях сложила ръка върху раненото животинче. На земята имаше няколко капчици алена кръв, но от раничката вече нямаше и следа. Вгледах се в момичето - не можех да видя аурата и. Това беше странно. Може би не бях концентрирана или пък се бях изтощила от лечението. Тя беше дампир със светла кожа и тъмна коса. Искрено се надявах да не е видяла какво правя - можеше да стане проблем и да разпространи, че Алисън Зеклос е някакво откачалка, която лекува животни.
- Какво правиш? - Попита ме тя с недоверие.
Изправих се и изтупах ръце.
- Ъъъм... Нищо?

Заглавие: Re: Мъгливата гора Вто Юни 08, 2010 8:27 pm

Знаех, че не беше нищо, но нямах намерение да и досаждам.Все пак си бяхме казали само по едно здрасти.
-Какво правиш тук?Малко е странно....-попитах несигурно.
Вятърът прониза дрехите ми сякаш бяха от хартия и аз настръхнах.Днес беше необичайно студено за това време.Обгърнах се с ръце и започнах да ги движа по раменете си за да ги стопля.

П.П.-хайде за да не стават обърквания този който се е хванал да пише да пише в поста си "пиша" да го поства и после да го редактира на рп, защото сме много и даже може да съм изпреварила някой...

Заглавие: Re: Мъгливата гора Сря Юни 09, 2010 4:06 pm

Бях съгласна, че е странно, но все пак нямах намерение да и кажа какво точно правех. В краен случай щях да я излъжа. Докато се чудех коя част от истината би било уместно да споделя, катеричката подскочи и изчезна в мрака на гората.
- Какво беше това? - Беше следващият въпос на момичето.
Свих рамене. Това определено беше безопасно.
- Катеричка - момичето вдигна вежди. Нямаше нищо странно в това, че в гората има катерички, но но тя недоумяваше защо току-що се бях надвесила над тази катеричка. Досетих се какво си мисли и и казах с вече мек и спокоен глас и по-широка и искрена усмивка:
- Няма значение. - После се приближих към нея. - Между другото аз съм Алисън З... - Реших засега да не казвам фамилията си. Беше ми интересно как щеше да ме възприеме ако не знаеше, че съм от кралска фамилия. Момичето не реагира - не беше чувала за мен. Усмихнах и се още по-широко. - Колкото до първия ти въпрос - ако обещая да ти кажа по-късно, ще ме оставиш ли намира засега?

Заглавие: Re: Мъгливата гора Сря Юни 09, 2010 4:56 pm

Момичето май не искаше да знам някои неща за нея, но нямах никакво намерение да досаждам.Все пак може би си мислеше, че ще я помисля за луда (ако е нещо странно), а аз много добре я разбирах.
-Съгласна.И така....нова си нали?Видях те днес.-замислих се дали пък не съм се припознала днес, но бях сигурна, че беше тя.
Вятърът отново прониза дрехите ми и аз пак започнах да разтривам раменете си.
-Доста е студено днес...-казах като извод по-скоро за да завържа някакъв разговор отколкото да коментирам как зъзнех.Все пак не беше нещо интересно.

П.П.-аз излизам ще вляза към 7 пак.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Сря Юни 09, 2010 5:04 pm

Поклатих глава без да обръщам внимание на последната и забележака.
- Не, не съм нова. Тук съм от една година.
После обаче нямах какво да кажа и разбрах защо момичето беше казало, че му е студено. Наистина не беше никак топло, но приятната топлина, която ме обливаше всеки път, когато използвам лечението, все още се усещаше и не обръщах особено внимание на провизващия вятър. Предположих, обаче, че скоро топлината ще се разее и и за ще усетя студа. Бях чувала, че като ходиш или се движиш тялото ти се затопля.
- Какво ще кажеш да се поразходим? - Поптеха все още зъзнещото момиче и посочих една пътека, която се виеше пред нас. Не знаех накъде точно води, но не се притеснявах, че ще се загубя. След една година в Академият нямаше такъв шанс.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Сря Юни 09, 2010 6:03 pm

Опа....издънка....тя не беше нова.Не само тя имаше неща, които да крие.Аз също не бях перфектна ни най-малко.Може би знаеше, че мразя мороите или пък дори не беше обърнала внимание на слуховете.Предполагах, че е второто, защото никой уважаващ себе си морой не го вореше с мен.
Двете поехпе по пътеката мълчаливо.
-Имаш ли пазител?-това беше първата глупост, която ми дойде на ум и както винаги първо заговорих, а после се замислих.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Пет Юни 11, 2010 8:16 pm

Стъпвах леко, тихо по меката утъпкана трева без да вдигам почти никакъв шум. До мен момичето дампир вървеше още по-тихо и от мен. Това беше нейната работа. Да бъде тиха и незабележима. За това се обучаваше.
- Пазител ли? - Отново поклатих глава. - Не, нямам.
- А би трябвало.
Разсмях се.
- Не мисля. Не още. Тук съм в безопасност докато завърша. Така че не ми трябва пазител. Поне засега.
Не и казах, че всъщност ще ми трябват двама пазители. Тя още не знаеше, че фамилията ми е Зеклос. То и сега не личеше да ме одобрява много, камо ли като разбере, че всъщност съм от ония надути кралски особи, още повече че съм пряка роднина на Джеси.
- Ъъъ... - Не знаех името и, но тя се досети къде съм се запънала и ми го каза.
- Кейтлин.
- Да, Кейтлин. Още ли искаш да разбера какво правех в Мъгливата гора.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Пет Юни 11, 2010 8:25 pm

Този въпрос ме изненада.Не мислех, че ще ми сподели какво е правела по-рано.Бях останала с впечатлението, че е нейната свръх голяма тайна.Усмихнах се леко при мисълта си и кимнах.
-Само, ако наистина искаш да ми споделиш.-казах макар да изгарях от любопитство.Една от лошите ми страни.Наистина вложих всичката си воля за да не звуча прекалено нетърпеливо.Момичето кимна една забележиво.
Загледах се към далечните светлини на академията докато чаках да проговори.Имах чувството, че тя крие нещо.Нещо, което мислеше, че няма да ми се хареса.И не чувствах това само защото я бях намерила в мъглявата гора, ами и защото внимаваше да не се изпусне.Сякаш не биваше да ми казва нещо.Не, че я опреквах.Това беше повече от всичко, което бих очаквала от нормален морой.

Усмихнах се. Въпреки недоверието и към мен, Кейтлин беше любопитна. Не знаех кое да и кажа първо - за странните ми способности или за знатния ми род. Реших да започна от по-лошото.
- Ами първо, за да разбереш защо се криех - фамилията ми е Зеклос.
Момичето стисна устни и на лицето и се появи очакваното неодобрение. Завъртях очи и въздъхнах. Мразех това. Мразех да ме преценяват само по името ми.
- И те моля да не съдиш за мен по това - беше неин ред да възъдъхне. После се примири да ме доизслуша безпристрастно. Може би ако не беше любопитството и нямаше да се съгласи.
- Благодаря ти - казах искрено. След това продължих с разголването на душата си.
- И второто, което е истинската причина да съм в гората е... - Не знаех как да и го обясня, така че да ме разбере. Най-вероятно щеше да е най-добре с демонстрация. Но какво можех да демонстрирам? - Ами... То е нещо като... магията. Разбираш ли, за разлика от другите морои на моята възраст, аз все още нямам специализация, но мога да правя... Ще ти покажа. Имаш ли някаква рана или нещо такова?

Не бях очарована като чух каква е фамилията и.Ама никак!Имах лоши спомени свързани с това име дори и извън академията, но пък тя не ми изглеждаше толкова лоша и се постарах да прикрия неприязма си.
Продължих да я слушам докато тя се опитваше да ми обясни какво е правела в гората.Не я разбирах много добре, а и последият и въпрос ме обърка още повече.
-Имаш ли някаква рана или нещо такова?-попита Алисън.
За миг се зачудих, но след това се сетих, че днес сутринта се бях порязала на една ограда.Не беше кой знае какво, но май за нея това нямаше да има значение.
Кимнах и надигнах ръкава си за да разкрия малката червена рана на ръката си.
-Какво ще правиш?-попитах преценявайки изражението и.
-Ще ти покажа..нещо...-отвърна тя.

Кейтлин вдигна ръкава на блузата и оголи настръхналата си ръка. Червената резка ясно си личеше на фона на бялата и кожа. Протегнах се и леко докоснах с дългите си бели пръсти раната.
Кожата ми беше студена и когато се допря до нейнта, Кейтлин потръпна. Вдигнах поглед към нея. Тя ме гледаше недоумяващо и малко уплашено. Усмихнах и се успокоитално и и казах:
- Не се притеснявай, нищо лошо няма да ти направя. - Усетих как тялото и, макар и малко, се отпуска от напрежението. Това ме учуди. Бях абсолютно сигурна, че колкото и да и вярвам, тя самата ми нямаше никакво доверие.
Затворих очи и изтласках цялата си сила към пръстите на дясната ръка. В първия миг не се случи нищо и аз усещах изчаквателния поглед на момичето. После, обаче, по тялото ми се разля познатата и така приятна топлина, а когато отворих очи, тънката черевена линия на ръката на Кейтлин я нямаше.
Очите и се разшириха от ужас и изненада, но изглеждаше повече шокирана, отколкото уплашена.
Отпуснах се назад и се облегнах на най-близкото дърво. Чувствах се изтощена. Раната не беше голяма, но днес бях използвала силите си твърде много и и най-малкото нещо ме уморяваше.
Кейтлин стоеше на около метър от мен, продължавайки да стиска мястото на раната и да ме гледа шокирано. Усмихнах и се едва-едва:
- Е, какво мислиш?

Заглавие: Re: Мъгливата гора Нед Юни 13, 2010 2:58 pm

Някаква странна тръпка премина през тялото ми и след секунда разреза го нямаше.Алисън се отдръпна и се подпря на едно дърво.Изглеждаше уморена, но това определено не привличаше вниманието ми колкото ръката ми.Кожата ми все още беше настръхнала, а аз се взирах, като попарена в мястото където до преди няколко секунди имаше рана.Май очите ми изневеряваха.Нямаше друго обяснение!
-Е, какво мислиш?-попита Алисън и ме огледа.Поклатих глава в знак на отрицание.Признавам си, че бях виждала доста странни неща, но това определено се отклоняваше от знанията ми за елементите, които владееха мороите.
-Как го направи?Не знаех, че владеенето на въздуха дава такива способности...-казах едва чуто, но тя имаше добър слух и се усмихна.
-Аз не владея въздуха...-добре оформената ми вежда се стрелна нагоре и аз се приближих към нея любопитна.Съзнавах, че се държах сякаш тя е експонат в музей, но това беше доста интересно.Реших да и обясня преди да ме помисли за луда.
-Извинявай!Просто винаги съм била доста любопитна...

Заглавие: Re: Мъгливата гора Нед Юни 13, 2010 6:53 pm

"Не знаех, че владеенето на въздуха дава такива способности" ли каза тя? Въздух?
- Аз не влазея въздуха... - казах с все още изнемощял глас и поклатих глава.
Вече усещах как любопитството пращи като електричество по тялото и и тя ми се извини за това.
- Няма нищо - отговорих и. - Напълно те разбирам. Аз самата не съм сигурна какво точно е това. Мога само да предполагам.
- И имаш ли някакви предположения? - Попита тихо тя, приближавайки се все повече към мен, без дори да го осъзнава.
Усмихнах и се:
- Засега е само едно...
- Е? - Вдигна момичето вежди нетърпеливо.
- Доста е странно, всъщност. - Спрях за миг и Кейтлин ми направи знак да продължа. Поех си дълбоко дъх. - Най-вероятно владея някакъв пети елемент, а мороите бъркат като си мислят, че са само четири. Знам, че е странно да се съмнявам в тях, но просто не намирам друго обяснение. Мислиш ли, че е възможно?
Вече не я гледах в очите. Гледах играещите си с една висулка на блузата ми пръсти. Кейтлин дълго време не каза нищо. Накрая вдигнах поглед към нея. Изглеждаше замислена и все още недоумяваща всичко, което и казвам. После тя ми отговори.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Нед Юни 13, 2010 7:04 pm

Всъщност имаше логика.Като дампирка израстнала при морой не бях виждала нищо подобно, а така нареченият ми баща владееше огъня, сестра ми въздуха и майка и водата.Хах...каква идилия щеше да бъде, ако и аз бях морой.Върнах се в настоящето и заговорих преценявайки всяка своя дума.
-Ами всъщност да.Или владееш извънредно много някой елемент или си права, а ми се струва по-вероятно това за петият елемент.И ако ще ти помогне сестра ми обича да чете всичко свързано с легендите за вашия вид и ако не се лъжа веднъж беше споменала за нещо подобно, но...ми се губи...не и обръщах особено внимание.Трябва да потърсиш, а ако искаш мога и аз да помогна.-казах и се усмихнах.Беше доста шантаво това, че предлагах да чета книги за мороите, но какво пък?Това беше интересно.
-Казвала ли си на някой за това?-попитах.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Пон Юни 14, 2010 7:34 pm

- Мислиш ли, че някой ще ми повярва?
- Е, ако му покажеш...
- На никого няма да го покажа - поклатих глава.
Тя изглеждаше стъписана.
- Защо показа на мен, тогава?
Свих рамене. Не бях сигурна защо точно го направих. Може би просто имах нужда вай-сетне да кажа на някой.
- Не знам - отвърнах след кратко мълчание. - Поради някакво странна ти имам доверие и знам, че няма да кажеш на никой. Няма да ко направиш нали?
Тя заби поглед в обувките си и не отговори. Смених темата.
- А коя е сестра ти? И с какво може да ми помогне, ако да речем реша да и разкажа за силите си?

Заглавие: Re: Мъгливата гора Пон Юни 14, 2010 7:55 pm

Охх от лоша тема за нея, на лоша за мен, но пък това определено беше важно.Сега и аз щях да споделя нещо ужасно с нея.
-Сестра ми или по-скоро така наречената ми сестра е тук за първа година, но я избягвам.Както и тя мен.Тя дори се прави, че не ме познава.-казах тихо и усетих как ме обзема ярост.
-Защо?-попита Алисън след кратко мълчание.
-Баща ми е морой.Аз останах при него и семейството му, защото майка ми е била убита след, като съм се родила.Предпочитала е да продължи да пази поверените и морой отколкото да се грижи за дъщеря си.-бях започнала да шептя, но това не ме тровожеше.Сигурна бях, че и така ме чува добре.-Той има жена морой и истинска дъщеря.Същински ангел.Аз разбира се съм черната овчица и бяха доста доволни да ме пратят тук.Е признавам, че не ми липсваше нищо материално, но каква полза?...Но това е друга тема.И ако искаш може да опитам да говоря с нея или пък ти...?-предложих и проследих реакцията и.Май беше изненадана от историята, която беше чула.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Пон Юни 14, 2010 8:09 pm

- Не се притеснявай, Кейтлин. Аз мога да говоря с нея. Трябва само да ми кажеш коя е - пъхнах ръце в джобовете на дънките си.
Топлината от магията отново се разсея и ледения вятър проникваше под тънките ми дрехи и ме пронизваше като кинжал. Усещах как кожата ми настръхва и започвам д треперя. Вдигнах поглед нагоре. Небето беше облачно и се виждаха само една-две звазди, а луната биваше покривана откривана от препускащите облаци. Листата шумях зловещо, а от някъде се чу вълчи вой. Потръпнах още по-силно. Усетих нечии студени пръсти около китката си и подскочих.
- Искеш ли да тръгваме към училището? - Беше Кейтлин. Кимнах едва доловима, все още изплашено, но тя ме разбра и поведе и двете ни по пътечката, по която бяхме дошли.
- Нали няма да кажеш на никой за това, което ти показах? - Попитах за втори път, след като на първия не получих отговор.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Пон Юни 14, 2010 8:27 pm

Двете тръгнахме по пътеката, а Алисън отново ме попита дали ще кажа на някой за това, което ме попита.Бях изненадана от въпроса и.Естесвено, че не!Все пак нямах намерение да правя момичето на научен експеримент.
-Не, разбира се!Може да съм всякаква, но никога не бих ти причинила това!-казах почти ядосано.След като видях стресната и физиономия се усмихнах лекичко.-Извинявай, не исках да прозвочи зле, но може да си спокойна.Няма да издам тайната ти, а ако искаш някой път може да споделиш.Знаеш....ако ти дойде в повече.-казах мило и хванах ръката и за част от секундата.

Аз наистина вярвах, че няма да ме издаде, но просто трябваше да бъда сигурна. Правилно бях избрала човека, на който да се доверя. И щом и бях показала лечението... трябваше да и демонстрирам и останалото.
- В такъв случай - усмихнах се дяволито - имам да ти покажа още няколко работи...
Кейтлин спря, взирайки се в мен шокирано, изпълнена с любопитство. Аз продължих да вървя и тя ме настигна.
- Какво още можеш да правиш?
- Не знам дали ще е уместно да ти го показвам, като го изпробвам върху теб - казах замислено. - Трябва ни някой друг. Можеш ли да ме заведеш при сестра си?
Тя отново спря, този път леко изплашена.
- Ще и навредиш ли? - Прашепна.
Обърнах се към нея. Бяхме на повече от метър една от друга. Сега тя ме обиди. Нима смяташе, че съм способна да нараня някой умишлено?
- Не, няма да и навредя, разбира се! Но съм сигурна, че ще е съгласна да ни помогне - отново се усимхнах. - Имаш ли нещо против? Обещавам, че няма да и се случи нищо лошо.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Вто Юни 15, 2010 2:46 pm

Честно казано всъщност не исках да прозвуча толкова грижовно и нямаше да имам нищо против за малко мъчения над това дяволско изчадие, но бях прекалено любопитна.
-Добре....-кимнах.-Само, че ще трябва да се разходим до общежитията ви.-Любопитството ми беше прекалено силно и аз започнах да ходя побързо от преди почти тичайки.След няколко секунди осъзнах това и намалих темпото.
-Всъщност може ли да оставим това за утре?Просто сега е вече наистина късно...-казах тихичко.

П.П.-искам да спрем с РП-то тази вечер, че няма да ме има 5 дена в града и няма смисъл да те задържам напразна при положение, че няма да имам време да пиша

Заглавие: Re: Мъгливата гора Сря Юни 16, 2010 4:20 pm

Не ми пукаше особено. Нямаше да имам нищо против изобщо да не го правя. Чувството, когато използвах внушението не беше особено приятно. Не мислех, че е особено морално - да карам хората да правят някакви неща без дори да го осъзнават. А и беше изтощително. Не толково, колкото лечението, но си ме уморяваше.
- Няма проблем - свих рамене.
Чу се гръм и в далечината проблясна светкавица. Вдигнах поглед нагоре. Не беше останала и една звезда на небетето - буреносните облаци ги бяха скрили, а луната ту изчезваше, ту се появяваше зад черните облаци. Една огромна капка падна на протегнатата ми длан и след миг заваля като из ведро. Ако бях човек със сигурност нямаше да виждам нищо, но като вампир бях в състояние да виждам момичето до себе си. Тя ме гледаше с широко отоворени от уплах очи. Познавах този поглед. Макар да не си личеше да одобрява мороите особено, думите "те са на първо място" се бяха запечатали достатъчно здраво в главата и и инстинктът да опази мен беше по-силен от инстинкта за самосъхранение в този момент.
- Да вървим - каза тя твърдо. Хвана ме здраво над лакътя и ме задърпа, предполагах, към училището. Не виждах къде всъщност отиваме.
След няколко минути се убедих, че предположението ми вярно, защото се озовахме пред вратата на моройските общежития. Влязохме вътре.
- Благодаря, Кейтлин! - Усмихнах и се мило. Тя не отговори и излезе обратно в дъжда, тръгнала към дампирските общежития. Обърнах се на пети и се заизкачвах по стълбите. Докато вървях погледнах през един прозорец - бурятя беше поспряла, а един висок женски силует вървеше към сградата със стаите на дампирите.

Заглавие: Re: Мъгливата гора Чет Юли 15, 2010 7:50 pm

Стъпките ми бяха големи и уверени. Някак си тук се чувствах удобно и приятно и докато стъпвах безшумно върху влажната земя, с върховете на пръстите си докосвах корите на големи дървета покрай, които минавахме. Аз естествено продължавах да водя групата – към какво, никой не знаеше.
Въпреки това двамата стригоя зад мен не се отклоняваха от пътеката, която бях избрал и безмълвно ме следваха.
- Ех, надявам се да открием нещо интересно... – промърморих.

» Зелената гора