Столовата за учениците

Тук учениците се хранеха.Всеки ден храната беше различна.Тя повечето пъти беше полезна,защото дампирите трябваше да поддържат тялото си.В отделна стаичка,която беше скрита на края на столовата се хранеха мороите.Когато те се нуждаеха от кръв хранителите трябваше да им услужат.Те обикновено бяха пълни жени и бяха пристрастени към ухапванията на мороите.

Доста време измина от последната ми среща с Роза и отново изпитвах нужда да видя личния си пазител.Сестра ми все още я нямаше никаква ,а аз не разбирах къде се губи.Не вдигаше телефина си,не отговаряше на съобщенията ми...Толкова се притеснявах за нея...Мислех за това постоянно,еднвременно с това,че искам да видя Роза.
И,така,дойдох да хапна нещо.Измина и доста време от последния път,когато пих кръв.Вече започнах да ставам все по-бледа и по-бледа и да полудявам все повече.Отново и отново...всичко се повтряше,а само при самата мисъл как ще се побъркам ми се искаше да се самоубия.Ако Роза разбереше само какво си мисля щях да загазя.
Реших,че вече е време да се нахраня както трябва и отидох в столовата.Той беше почти празен по това време.Точно затворих вратата и едно още по-бледо и от мен момиче влезе и ме поздрави.

Бях пребледняла и имах огромна нужда да си пийна малко кръв.
Влязох в столовата.Тя беше празна.Поогледах се и видях едно пребледняло момиче.Разбрах,че беше морой-също като мен.
Поздравих я.
-Здравей!Казвам се Кейт Фелър.Много ми е приятно!-подадох ръката си за здрависване.-Виждам,че си тук да утолиш жаждата си.Аз също.

-Здравей...- поздравих и поех ръката й. Казах го просто така, толкова студено, колкото беше и изражението ми. - Аз съм Лиса...Лиса Драгомир. Да, да, моройска принцеса съм, моля те не припадай, само защото току - що си срещнала принцеса и тя е поела ръката ти. Та, така...ти трябва да си нова, защото не съм те виждала? Е, Кейт, както виждам ти също отчаяно се нуждаеш от кръв. Хайде да отидем до хранителите, докато си говорим...
Държах се като кучка...Да, такава бях, откакто нашите умряха и аз съживих Роза.

Edit by: Анастасия ;;
Поправка на правопис.

-Казах го и го казвам още веднъж-приятно ми е.Нем...Няма да припадна,само защото си от кралска фамилия.Сигурно ти е трудно да бъдеш моройска принцеса.За мен си си просто най-обикновен морой.-усмихнах се.Тя явно се изненада,че се държа с нея като най-нормален човек тоест морой.Засмях се.-Между другото...Аз не съм нова.Тук съм вече трета година просто не се мяркам много наоколо.-казах и тръгнахме към хранителите.

Това,което тя каза,едновременно ме уплаши и изненада.Погледнах я и й се усмихнах,съвсем незабележимо и не бях сигурна дали ме е видяла.Но не ме интересуваше.
-Ето защо не съм те виждала.Ти си една от рядкото,които не припадат още при вида ми.Колкото и да ми е неприятно и странно да го кажа-засмях се.-и на мен ми е приятно.
Не изчаках отговора й,защото вече бяхме стигнали до хранителите.На смяна бяха две доста пълни жени,които бяха доста бледи и съвсем пасваха на обстановката.Едната ми се усмихна и мръдна дългата си коса от врата си,като разкри следите от зъби по бялата си кожа.Без колебание аз я захапах.Предполагам,че и Кейт ухапа другата хранителка,защото,когато я погледнах нямаше и следа от предишното й бледо лице.Естествено,беше бяла,защото беше морой,но не прекалено много.

Лиса захапа едната хранителка,а аз започнах да душа (мириша) другата.
-Мммм...Наскоро си яла шоколад,а?-без да чакам да отговори на въпроса ми,аз мръднах косата от врата `и и я захапах.
Чувството беше пленяващо...Да пия кръв от човек,който наскоро е ял шоколад.Искаше ми се да пия още и още,но трябваше да спра.
Когато вече се наситих на вкусната шоколадова кръв,се надигнах и оставих хранителката,която явно се чувстваше много добре от ухапването ми,защото вече не беше бледа.
Аз също не бях толкова бледа колкото преди,но пак си бях бледа.Все пак бях морой.
С Лиса си тръгнахме.
-Уоу!Кръвта на тази беше много вкусна!Вкус на шоколад!А тази,от която ти пи кръв?-попитах.

-Беше...нормална.-не измислих нищо друго.-Разкажи ми за себе си.За живота,преди да постъпиш в този затвор...Моят беше страхотен...поне без последните четири месеца.-въздъхнах.Не исках да говоря за това.-Пак полудявам.-разбрах,че съм го изрекла на глас,едва след като Кейт ме зяпна и изражението и значеше "Полудяваш?".На нейно място бих казала "Та ти си луда".
-После ще ти разкажа за това.Първо ми кажи по кой елемент се специализираш?

-Аха...Ясно. Живота ми ли? Ами...Израснала съм в богато и идеално семейство. Пътувания по света, купони - живеех живота, който всеки тийнейджър би искал да има. Майка ми и баща ми също са морой. Много съм щастлива. В училище се обучавах тайно. На 13 ме докараха в Академията. На кратко - живота ми беше една приказка и все още е. Не знам защо. Просто...Уф!Не мога да го опиша. - казах и си поех дълбоко дъх, защото казах всичко това на един дъх.- Специализирам по елемента Земя и съм много щастлива. А ти?

Edit by: Анастасия ;;
Поправка на правопис.

-Не специализирам по никой елемент.Поне не точно...Ще ти се стори странно,знам,но мисля,че трябва да ти кажа,ако ще сме приятелки...Дух...По елемента Дух.Да,мислиш,че няма такъв елемент,но това съвсем не е така.Мога да лекувам външни рани и да връщам към живота умрели животни,хора...дори цветя.-спрях за момент,за да погледна изражението на Кейт.Слушаше ме с интерес и изглежда ми вярваше,за това продължих.-Случва се рядко някой да специализира по този елемент,но ето-случва се.Но за твоя елемент ти черпиш сили от Земята,както водния елемент черпи сили от водата.А духа?Той от къде мислиш,че черпи енергия?-надявах се да ме е разбрала.

-Напротив...Не ми звучи странно.Аз знам за Духа и това е страхотно,че ти го владееш.Не всеки е надарен с твоя късмет и невероятната ти дарба.-усмихнах се.Разбирах,че `и беше трудно.Все пак е от кралска фамилия.-Честно казано-не знам.Нямам си и на представа откъде черпи енергия Духа.Имам само едно предположение-Духът черпи енергия от душевната енергия...май.Не знам...Ти кажи.Все пак специализираш по него.

-От къде знаеш за Духа?-учудих се, макар и да не беше първата, която знаеше.-Не е чак толкова невероятно и готино, колкото звучи. И е доста трудно да се конролира. Да, черпи енергия от мен! Така аз ставам по-слаба психически и това води до лудост. Знаеш ли, че и Св.Владимир го е умеел? Може би ще трябва да чуеш поне част от моя живот. Ще ти го разкажа накратко. Той също като твоя беше страхотен.. поне беше. Имам сестра. С нея живеехме като принцеси. Мама умря, когато бях малка. С чичо и пазителя ми - Роза, с която сме приятелки от малки, пътувахме с колата му. Стана катастрофа. Аз оживях. Паникьосах се. Роза е била мъртва, а аз съм я съживила, оттогава имаме връзка. Тя усеща емоциите ми и понякога влиза в главата ми. И тази цялата работа е,защото съм я върнала към живота. Тя е целуната от сянката.- смятах да продължа, но изчаках да чуя мнението на Кейт.

Edit by: Анастасия ;;
Поправка на правопис.

-Мила...Аз знам всичко.Земята е навсякъде около нас и чува всичко.Тя ми каза за Духа.-усмихнах се.-Ухх...Това е много гадно!Дарбата ти да черпи енергия от самата теб.Това е ужасно!Само че можеш да го овладееш и да направиш така че Духът да спре да черпи толкова много енергия от теб.Просто трябва да го овладееш.Да знам,че Св. Владимир също е имал тази дарба.Само че той я е овладял прекрасно и забележи,че Духът не е черпил енергия от самия него,а от природната енергия.Когато овладееш Духа ще имаш възможност и да контролираш другите елементи и Духът ще спре да черпи енергия от теб.-Зачудих се от къде знам всичко това.Както и да е.Лиса започна да ми разказва историята си.-Роза е целуната от сянката?Това значи,че тя може да има връзка с някой от елементите.

-Чакай,чакай...Няма как,това е невъзможно,не може да започне да черпи еднергия от друг...Единствения начин е да не го използвам,което е почти невъзможно.Не,целуната от сянката значи,че тя е умряла,а после се е върнала към живота.Тоест,тя е била и от двете страни...Все още не знам много за това,но смятам скоро да разбера.Ами...общо взето,накратко,това е моят живот.После,татко умря...Уф!Не искам да говоря за това.Сестра ми вече трябваше да е тук,но...предполагам е изникнало нещо спешно.
Исках да сменя темата,но за нищо не се сещах.С Кейт седнахме на една празна маса,далеч от малкото прозорци и продължихме разговора си.Забелязах,че вече е ден...

Засмях се.
-Аз нямах предвид да черпи енергия от другите около теб,а да черпи енергия от природната енергия.Тоест да черпи енергия от природата без да `и навреди,но това ще стане ако го овладееш добре.-усмихнах се.-Знам,че да си целунат от сянката значи това,но значи също и че тя може да има връзка с някой от елементите.

Започваше да ме дразни.Може би беше права,щях да започна спор,но реших,че ще е по-добре да се окротя.
-Най-вероятно...-измрънках.-Е,хайде да се махаме оттук,да отидем на друго място.Искаш ли?
Вече не ми се седеше в този смотан столоват.А и бях пила кръв вече,какво още правех тук?

Разбрах,че започнах да я дразня с тези мои "лекции",но тя имаше какво да учи.Както и да е.
-Хъх...Извинявай за това.-казах.-Дам...Права си.Хайде да си ходим.Само че къде ще отидем или който откъде е дошъл?-Лиса имаше право.Вече пихме кръв пък и нямаше какво да правим тук.

Бях жестоко огладняла. Влетях с бързи крачки в столовата и за моя изненада бях уцелила ученическите столова. Отидох и си взех огромна порция пържени картофки и се настаних на обичайната ни маса с Лиса. Заоглеждах се из столовата, надявайки се да видя познато лице и да го повикам за компания. Погледа ми тъкмо се плъзваше покрай вратата и там забеляза Лиса, която нахлу по-същия начин какво го направих аз.

Щом Роуз ме изпрати се забързах към столовата.Бях ужасно гладна.Искаше
ми се да се засека с Роза.Хвърлих бърз поглед към масата,на която
обикновено седяхме.Тя вече беше там.Махнах и' и се усмихнах.Отидох
бързо до масата.
-Радвам се да те видя.-казах набързо.-Краката едва ме държат,сигурно
съм доста плашещо бледа,ще отида да се нахраня набързо и след това се
връщам.-изговорих на един дъх.
Побързах и влязох в стаичката,където бяха хранителите.Една от жените ми се усмихна.
-Очаквах да дойдеш скоро.-каза ми тя и отметна косата си на една
страна,така че вратът и' да може да се вижда.Без да кажа нищо се
наведох и впих острите си зъби в бледата и' кожа.Това траеше около три
минути,после реших да се отдръпна.Махнах и' за довиждане и се върнах на
масата при Роза.Отидох да си взема кола и после седнах до пазителката
си.
-Е,как си?-попитах,като захапах сламката.

-Защо влетя така? И какво, за бога, те накара да изстреляш всичко това? И закъде бързаш? - подложих Лиса на обичайните за мен кръстосани разпити и тя доста се задъха преди да отговори. Междувременно аз лапах картофките си и устата ми беше извънредно препълнена. На няколко пъти си пийнах от колата на Лиса за да преглътна по-лесно.

-Бях гладна.-казах и придърпах колата към себе си.Отпих няколко
пъти.-Вече не бързам заникъде.Можем да си поговорим както трябва.
Зачудих се дали да и' кажа за това,което стана преди малко.Реших,че
може би е по-добре да и' кажа,въпреки че щеше да ме изяде с онзи
строг,родителски поглед.
-Преди малко попаднах на стригой.-казах и бутнах колата към нея,за да
преглътне.-За щастие с мен имаше дампир и ме защити.-продължих и
изчаках реакцията и'.

-Боже момиче. - изкрещях и почти всички в столовата се обърнаха към нас. - Усетих нещо, но ти не ме пусна да вляза в главата ти. - гледах към Лиса много свирепо. - Имаш късмет че си жива. - след тези думи сниших гласа си, а учениците се обърнаха към приятелите си. Вече никой не ни зяпаше. - Кой те спаси? И къде го намери този стригой? - ужасно се чувствах. Можех аз да спася Лиса, ако тя ме беше пуснала в главата си. Но как така успя да ме спре да вляза. Винаги успявам, когато тя изпитва силни чувства или нещо подобно, но сега ... само силния страх, но не и достъп до главата й. По-късно трябваше да поговорим и за това. - Да не си излизала от Академията?

-По-спокойно..Нали съм жива?Бях в гората,без да искам навлязох в
опасната и' част,там трябваше да има пазители.Но нямаше.Не можах да
нямеря пътя обратно.Добре,че беше онова момиче.Казваше се Роуз,беше
дампир,последна година от обучението.Заговорихме се,появи се и
Кейт,момичето, което скоро ще стане пазителка.Не трябваше да има
стригои ,но...появи се един и Роуз го уби. Убила е общо четири
стригоя. Беше доста плашещ, по-страшен, отколкото, когато ми го описваше...Не ме беше страх, не се уплаших, за това не си успяла да влезеш в главата ми. Знаех, че ще ни защити.-изпих и последната глътка от колата и погледнах Роза, очаквайки, отговора и'.

Edit by: Анастасия ;;
Поправка на правопис.

-Запознай ме с това момиче. - казах, видимо по-спокойна. - Трябва да й благодаря. И трябва да се разправям с пазителите на гората. А ти какво си правила в опасната част. Знаеш че ти е забранено, ако не си с пазител. И, за бога, стригоите са страшни. Ти какво очакваше - някой мил мъж, приличащ на баща ти? - знаех, че с това ще засегна Лиса, но й бях твърде ядосана, за да я щадя. - Трябваше да ми позволиш да видя какво става. Ами ако въпросната Роуз не беше там. Сега щеше да си мъртва, а аз щях да съм без работа.

-Роза...-въздъхнах.-Казах ти,не отидох там
нарочно.Просто се загубих.Случва се.Ще те запозная при първа
възможност.Добре,хайде да променим темата.Да поговорим за теб.Какво
става?Нещо интересно?-направих опит да променя темата.-Защо не ми се
обаждаш?Очакваш вечно аз да те търся ли?Разбирам ,че имаш работа,но
имаш и задължения към мен.Не помниш ли,че трябва да ме пазиш!?-започнах
този път аз с караниците.

» Столовата на възрастните (завършили обучението морои и дампири)