Столовата за учениците

Влязох в залата малко след Лиса. Огледах цялото помещение и очите ми се разшириха от изненада. Господи. Тук беше пълно с морои. Всички те изглеждаха някак си деликатни и изискани, а аз, особено в сравнение с тях, изглеждах като пълна дивачка, дори леко грубовато. Колебливо се запътих към тяхната маса, понеже май се караха, като махнах на Лиса. Плъзнах се спокойно на един от столовете и протегнах ръка за поздрав към непознатото момиче.
- Аз съм Роуз Уайлд. - казах необичайно тихо за себе си. - На последна година обучение съм тук... дори вече ми повериха морой. - обясних гордо. - А ти си..? - наведох глава любопитно, като преметнах буйната си коса от едната страна на лицето си...

-Роза,пазителката ми.-отвърнах студено и
скръстих ръце.-Роза,помисли над това,което ти казах и ми кажи дали си
права.-казах набързо.Не исках Роуз да става свидетел на караниците ни.
-Е,запознайте се.-казах,все още намръщена на Роза.Роза и Роуз!?Това ме объркваше.И двете имена значеха едно и също и беше доста объркващо,.

-Ъм, Роуз. Здравей! Аз съм пазителката на Лиса. - замислих се и прерових мислено архивите. - Пазителка си на Кейт Фелър, нали? Скоро ще завършиш. И май аз ще проведа изпита ти за пазител. - смигнах й. - Както Лиса вече ме представи, аз съм Роза Беликова. - здрависахме се.

Влязох в столовата с бойна крачка и завидно зажадняла за нещо сладко. Наредих се на опашката и с безумно нетърпение очаквах да дойде моят ред. Единствения порок, който имах беше сладкото и най-вече шоколадът. Люлеех се от крака на крак и с очи обхождах столовата, докато опашката едва-едва се тътреше. Погледът ми попадна на една маса с три момичета около нея. Едното със сигурност беше морой, а другите две дампири. Ако не се лъжа бяха принцеса Драгомир, пазителката ѝ и един обучаващ се дампир, също като мен. Отбелязох си после да отида да ги поздравя. Мислейки си още най-накрая дойде моят ред. Взех си шоколада и с благоговение отворих опаковката и си счупих парченце. Леле този, който бе измислил това сладко изкушение е бил гений. Вече заредена с нови сили се запътих към масата на принцесата. Усмихнах се чаровно и подех разговор:
- Здравейте! - и трите момичета се обърнаха с преценяващ поглед към мен.- Аз съм Адина.- подадох ръка.- Трета година обучаващ се дампир.

-Здравей, Ади. - насилих се да съм първата, която ще отговори, просто от любезност. А и не само. Всеки момент, в който погледа ми се спреше върху Лиса тя ме гледаше ужасно ядосано, затова предпочетох изобщо да не гледам към нея. - Аз съм Роза, това - посочих Роуз, която се беше настанила до мене - е Роуз и съм сигурна, че знаеш коя е Лиса. - посочих я с ръка, но не се обърнах. - Може да се присъединиш към нас, ако искаш. - после отправих миловидна усмивка към Адина.

Първа проговори пазителката на принцеса Василиса. Тя представи себе си, както и останалите около себе си и ме покани да седна при тях. Отговорих на усмивката ѝ, макар да и се чудех как успя да се разтегли устните си в усмивка, заради безумното напрежение около тях.
- Да, благодаря.- кимнах към Роза и притеглих стол към масата.- Принцесо- поздравих я- Роуз- усмихнах се на момичето срещу ми- И пазител Беликова.- от последната бях силно респектирана. От историите, които бях чувала от баща си, тя бе наистина добра в работата си, даже може би добра е малко. Предполагам изключителна е по-подходящо.

- Приятно ми е, Роуз Уайлд. - кимнах на новото момиче и погледнах програмата си. Бойни техники. Тренировки. Пак тренировки. И допълнителни тренировки. Поне не можеше да се каже, че й липсва разнообразие, помислих си саркастично. Но пък това ме устройваше. Нали аз исках точно това - само битки. Културата на мороите, руския и славянското изкуство бяха единствените изключения в иначе изпънената ми с практика, трнировки и бойни тактики програма. Когато откъснах поглед от нея, вдигнах глава и погледнах към Роза.
- А ти вече си завършила, нали? - попитах по обичайния си леко рязък начин, и то не защото имах нещо против нея, а защото аз по принцип така си говорех...

-Здавей,аз съм Лиса.-поздравих Адина,все още
нацупена на Роза.-Хей,знаете ли?Аз вече не съм гладна,а и тук стана
доста претъпкано,ще ви оставя да си поговорите
по...дампирски.-казах,станах от стола и се врътнах с лице към
вратата.Забързах крачка и излязох през вратата.

И Роуз и принцесата отговориха на поздрава ми, но Василиса реши, че е време на напусне масата. Започна небрежно, на начина, по който каза "дампирски" ми прозвуча като мръсна дума. Най-вероятно си внушавам. Както казваше татко: "Хората търсят под вола- теле, а ти цяла цивилизация". Предположих, че съм я притеснила с натрапването си и реших после да и се извиня.
- Роуз- погледнах момичето, което беше срещу мен- Ти си трета година пазител тук, нали? Мисля, че съм те мяркала в салона.

След като забелязах, че Лиса се опитва да се измъкне, реших да я последвам за да не ми се кара повече, че не се грижа за нея. Всъщност беше права - трябваше да вървя по петите й като кученце, за да не се повтарят случки, като тази със стригоя от преди малко.
-Ъм, момичета. - обърнах се към Роуз и Ади, които водеха някакъв разговор, чиято тема не бях разбрала - Аз трябва да тръгвам, нали все пак съм пазител на Лиса. - после се обърнах към Роуз, за да й благодаря - Хей, Роуз, благодаря ти, знаеш, за преди малко, в гората - казах го така, защото не исках да казвам пред все още непознатата Ади, за случката със стригоя. - Трябва някой път да ми разкажеш какво точно стана.
След това се обърнах и с бързи и шумни крачки, които отекваха наоколо, излязох от стаята.

Учене..Обяд..Учене и пак учене!Скъсвах си гъза
от учене,а Роза не искаше да ме освободи от часовете за един
ден!?Влачех краката си едвам-едвам.Изведнъж се сетих за сестра си.
-Хей,Роз,сестра ми мяркала ли се е скоро?-попитах,като
седнахме.-Сериозно се притеснявам за нея,не ми се обажда.-продължих.-Ще
идеш ли да вземеш една порция и за мен?-попитах,като видях,че стана.

-Видях сестра ти за последно, когато беше погребението на родителите ти. - казах. Защо ти не й се обадиш? Може да се е случило нещо. Тя все още няма пазител и ... - не довърших, но Лиса ме разбра. - Та, какво ти се яде?

п.п.: уф, пиша егати кратките мнения ...

-Роза!?Не говори така!След часовете ще ида до
стаята и' да я потърся.Не си вдига телефона.Ако не е там ще ида до
директорския кабинет и ще уредя нещата,за да и' усигорят
пазител.Наистина много се притеснявам за нея.Ами,вземи нещо
по-калорично.Напоследък не ям много и съм заприличала на клечка.

пп:и аз хД..

Изхилих се на последните й думи.
-Че ти попринцип си приличаш на клечка. - казах, а Лиса ме изгледа строго. -Ъм, мисля че едни пържени картофки, кола и голям шоколад ще ти свършат работа, да заприличаш на дебела клечка. - продължих да се хиля, докато отивах да взема ядене. Взех за Лиса картофки, кола и шоколад, а за себе си взех една салата, вода и една ябълка. После се върнах при Лиса. -Колко различни начини на хранене имаме - въздъхнах и поставих широка усмивка на лицето си докато й показвах нейния хиперкалоричен обяд и моя - супер здравословен.

-Не ти е лесно и на теб..-и аз се
засмях.Започнах да унищожавам пържените картовки.-Колкото и да ям,пак
съм клечка.Е,има и периоди,в които ставам и дебела клечка,както каза ти.

Щом унищожих картовките и колата,което стана за около 5 минути се захванах с шоколада.Роза едвам дъвчаше.

-Искаш ли?-заядох се с нея и оставих шоколада пред салатата.-От кога си
на здравословна храна,като досега ми плямпаше за шоколади?

Лиса ядеше със скоростта на изтребител. Омете всичко, а аз още ядях салатата си. Тя ми набута шоколада.
-Остави ми малко. - казах и отчупих една трета от шоколада. - Това е за мен. ще го изям като свърша със салатата.
Доизядох салатата си и се насилих да отговоря на въпроса на Лиса.
- На здравословна храна съм, откакто ми каза, че никога не се побирам в дънките си. - казах и отпих малко от водата. - Но все пак ще изям шоколада си. - казах, защото Лиса тъкмо посягаше към него и щеше да го изяде.

-Хей,не съм казала,че...-пресегнах се към
шоколада.Роза,обаче го придърпа към себе си и ми се изплези.-Ще отида
да взема кола,която ще компенсира шоколада.
Станах и отидох да си взема кола.За мое нещастие колата беше свършила и
ми пробутаха фанта.Не обичах фанта,ама хайде-от мен да мине.
-Ще я изпиеш ли?-попитах Роза,като седнах.Не изчаках да ми отговори,а направо избутах фантата към нея.

пп:току-що прочетох книгата ;дд..Страхотна е !!!Особено края..

Изядох остатъка от шоколада на Лиса, а тя отиде да си вземе кола. Въпреки това се върна с фанта и веднага ми я набута. Погледнах в чашата - беше фанта портокал. Единствената, която обичах.
-Имаш късмет че си уцелила вкуса ми за фанта. - казах и изгълтах половината чаша. - Е, нещо ново при теб? - попитах, колкото да завържа някаква тема.

п.п.: а ако знаеш какво става в Целуната от Сянката ....

-Ново?Ами,не!Какво ново за бога ще става при
мен!?Все едни и същи кралски тъпотии!Вече ми писна!Аз не съм ти,Роза!-усетих,че крещя,едва,когато всички впериха
поглед в мен.-Няма нищо ново.-повторих,но този път с по-нисък тон.А
какво не бих дала за това...-въздъхнах.-Ами при теб?
Извадих от джоба на дънките си пакетче с дъвки и набутах една в устата
си.Бяха от любимите ми.Радвах се ,че поне дъвки са ми останали.

пп:Кво??

-При мен също е пълна скука. - казах. - Все обикаляне из Академията или за да пазя теб, или за да съм в часовете на дампирите. - после дръпнах дъвките от ръцете на Лиса и извадих една, която набутах в устата си. Погледнах часовника си и станах от масата. - Лиса, след десет минути започва часа ти по Основи на контролиране на елементите.

Не мислех да оставам за обяд за това си взех една вода и тръгнах към някоя по-отдалечена поляна.След като напуснах за малко академията заради хореогравското училище между мен и старите ми приятели не вървеше добре и предпочитах да съм сама.

Гладна бях.И то много.Отидох на опашката.Но внезапно щом видях храната,апетитът ми си отиде.Нещо ми ставаше.Взех си само сандвич и се огледах за маса.Бях нова и не се бях запознала с никой.В залата имаше само момичета.Говореха си,гримираха се,смееха се.Имах чувството,че ще се приспособя много трудно тук.
Седнах на една самотна маса и заоглеждах другите,забравила за сандвича си.Боже,тези момичета бяха адски красиви.Мороите с своите бели кожи и тънки талии.Дампирите със своите изкусно подредени тела.О,да определено щях да се приспособя трудно.
Заех се с храната си,все още поглеждайки към другите маси.Е,все някога щях да се запозная с някой.Защото тук ми харесваше.

Бях гладна и се запътих към столовата.Взех си вегетарианска пица и айрян.Огледах се.Столът беше почти празен.Аз без другото не познавах никой , така че седнах на една свободна маса.Храната доста ми се услади и аз поглъщах лакомо.Не бях слагала нещо в устата си от сутринта.

Както обикновено нахълтах в ученическите столова. Имах разрешение да ям тук, за да пазя Лиса и дори когато не бях с нея по навик влизах тук. След запознанството ми с Лукас, което между другото беше доста приятно, се бях обляла с хубави мисли. Усмихнах се на себе си. Огледах столовата докато си взимах храна. Погледа ми подадна на русо момиче, което седеше само. Вдигнах подноса - салата, бургер, кексче и нектар от кайсия - и го понесох към масата на дампирката. Тя ядеше пица и пиеше айрян. Настаних се без да попитам.
- Здравей. - поздравих с весел тон. Искаше ми се да запазя настроението си за по-дълго.

П.П.: Пиши мнения по-дълги от четири реда.

Докато ядох усетих , че някой се приближава.Едно русо момиче с блед тен се настани на масата ми.Приличаше на морой , но не беше кльощаво.За първи път се затрудних да идентифицирам някого.
- Здравей. - поздрави ме тя весело.
-Здрасти! - казах аз и се усмихнах. - Аз съм Никол - представих се и 'и подадох ръка. - А ти си?
Въпросът ми беше двузначен : за името и вида 'и.Наистина не знаех дали е дампир или морой.

» Столовата на възрастните (завършили обучението морои и дампири)