Поляната

Заглавие: Re: Поляната Нед Юли 11, 2010 11:12 pm

- Интересна история. - казах поглеждайки леко надолу. Защо ли моето минало отново ми говореше. Отново всичките разговори с леля ми за родителите ми минаха, като лента пред очите ми. После единадесетия ми рожден ден....този проклет рожден ден, който ми се искаше да не се случва. И отново въпросите нахлуха в главата ми. Защо родителите ми постъпиха така? Защо се обрекоха на сигурна смърт? Защо ме оставиха самичка в този жесток свят? Защо ? Защо? Имах толкова въпроси към тях...само ако можех да ги срещна..., но е късно..тях вече ги няма...и никога няма да ги видя отново. Усетих лека влага в очите ми, затова разтърсих глава и погледнах надолу, с надеждата никой да не е забелязал отнасянето ми.

п.п. Кейтлин си легна...

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 12:06 am

Забелязах, че Анастасия навежда глава. Сложих ръка на рамото й и я потупах приятелски. Реших, че вече е време да тръгвам и да оставя мороите и дампирите да купонясват свободно. Станах от тревата и се обърнах към Кейтлин и Анастасия:
-Е, чао момичета! Може би скоро пак ще се видим!-обърнах се и тръгнах към гората.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 7:21 am

Това момиче беше по-различно от стригоите в учебниците ни.Предполагам, че и Изабел беше, но тогава просто не и дадох шанс.
-Чао...-казах, а след миг тя изчезна в гората.
На поляната настъпи оживление, но всички все още зяпаха към нас все едно и ние самите сме стригои.Усмихнах се нехайно и погледнах към приятелката си, която вече бе вдигнала глава.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 11:05 am

Появих се на поляната в жълтата си рокля. Забележително. Не знаех въобще какво става тук. Тоест, то си беше повече от очевидно. Купон, но не беше ясно дали аз съм поканена. Всъщност беше си напълно ясно- НЕ. Не исках да се натрапвам затова просто застанах в края на поляната и се заблеях. Слушах кънтящата музика, или по-точно тя просто преминаваше покрай ушите ми. Наблюдавах различните фигури...
Легнах на тревата и се загледах в едно облаче.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 11:16 am

След като стригойката си отиде всички се поодпуснаха, но все още бяхме в центъра на вниманието и съм сигурна, че заради тази постъпка и твърдението на Кейтлин, че "се заприказвам със всеки стригой" определено щяха да странят от мен. Ах, а тя само да знаеше на мен какво ми е...какво съм преживяла, не мисля, че щеше да се шегува с това. Не издържах тук, в центъра на погледите на всички, затова се промуших през тълпата и отидох накрая на полянката, до едно дърво. Въздъхнах и облегнах глава на ствола му, хвърляйки поглед на околността около мен. Я..на какво се натъкнах. Едно момиче стоеше на около 10 метра от мен, излегнало се на тревата, гледайки към небето. Дали и тя е видяла огромния ми падеж?
- Хей..защо си тук, а не в тълпата, на поляната? - попитах.

п.п. сори, че ти се натрапвам ;дд

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 11:24 am

-Хей..защо си тук, а не в тълпата, на поляната? - приближи се към мен едно момиче.
Изправих се
- Еми, незнам дали съм покаанена..и просто гледам да не се натрапвам.-усмихнах се- А и тук ми е много добре- хем имам музика, хем и не съм в "тълпата"- цитирах я и двете се засмяхме като направих кавичките с пръстите си.
-Аз съм Роберта Синклер- продегнах ръка, за да се здрависаме.

ПП Естесвено, че не ми се натрапваш

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 11:29 am

- Приятно ми е, Анастасия Старлинг. - усмихнах и' се и се здрависахме. Явно не е видяла всичко. Дано поне тя да ме мисли за нормална.
- Партито е за цялата академия, стига да не си пазител и да не ни издадеш. - засмях се аз, но после я огледах .
- Не си завършил пазител нали? - попитах и прехапах устна. Леле, ами ако ни издадеше....това не беше първото ми "прегрешение".

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 11:34 am

- Приятно ми е, Анастасия Старлинг. - усмихна ми се момичето -Партито е за цялата академия, стига да не си пазител и да не ни издадеш. - допълни през смях тя.
- Не си завършил пазител нали? - попита и прехапа устна тя.
Личеше си, че я е страх да не я... да не ги издам
А и сега, когато каза името си си спомних. Анастасия беше повереният ми морой.
- Всъщност съм завършил пазител....и всъщност съм твой пазител- усмихнах се- Но няма да ви издам. Обещавам- казах

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 11:42 am

- Всъщност съм завършил пазител....и всъщност съм твой пазител- усмихна се Роберта.- Но няма да ви издам. Обещавам.
- Ох, слава богу. Иначе всички щяхме да загазим много. - засмях се, но след това се замислих върху предните и' думи. Тя ми е пазител? Изглеждаше мила, това беше хубаво. Но пък ограничаваше възможностите ми за излизане от академията и изключваше възможностите да се видя отново с Изабел, но..нямаше какво да правя.
- Аз защо не знам, че имам пазител? - засмях се аз.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 11:48 am

-Аз защо не знам, че имам пазител? - засмя се Анастасия.
- Въпрос с повишена трудност- ухилих се аз - Нямам идея защо ти не знаеш, а аз не знаех коя си, и никой не ми....не ни беше казал нищо- започвах да звуча откачено.
Сама не разбирах какво говоря. Спрях се, поех си бавно въздух и започнах отначало. Не исках повереният ми морой да ме мисли за откачалка, особено ако се очакваше да я пазя. Усмихнах се и опитах отново.
- Нямам идея, защо нито една от двете не беше уведомена както би трябвало- просто, кратко, ясно.
Надявах се да залича предните си несвързани думи.
- Както и да е, нали все пак се намерихме- усмихнах се отново и седнах на тревата, като потупах мястото до себе си.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 1:01 pm

Тя започна да обяснява, но май сама се обърка, затова спря и го обясни по-кратко. Седнах до нея и и' се усмихнах.
- Да. Ъм...ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си? След като си ми пазител, предполагам , че трябва да се опознаем. - Засмях се аз и зачаках да ми отговори.

п.п. сори за краткия пост

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 2:29 pm

Приближих бавно, избягвайки клончетата и листата. Някъде зад мен трявбаше да е Лорд Дългокос-Белокоско. Спрях точно преди началото на Поляната.
Музиката гърмеше, точно по моя начин. Музика се слуша само така... така, че да притъпи всичко друго. Затворих очи и за миг се потопих в ритама на песента. Усещах прерязващия аромат на алкохол и сладникавия полъх на съблазън. Опияняващо. Толкова ми липсваше тази част...
Отворих очи и поех въздух.
- Никакво ядене, Лорде. - прошушнах тихо. - Няма да се подложа на тази гледка. - направих красноречив звук на отвръщение.

Усещате ли ме, дампири?! Усещате ли... Усетете ни.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 2:36 pm

Не знам дали полудявах, но ми се струваше, че тук имаше още стригой.Другите продължаваха да се забавляват, а не бяха изтрещели от ужас като преди малко така, че вероятно се лъжех, но все пак се изправих.Започнах да вървя към края на поляната.Там стоеше момиче.С кафява чуплива коса и кърваво червени очи, а до нея момче с бели коси.Също стригой.Не можех да отместя погледа си от косата му, а след миг се разсмях.Охх...наистина бях леко пияна и в ужасно лигаво настроение.Тръгнах към тях.
-Гладни ли сте?-попитах и отново се ухилих.
-Защото много държа да остана цяла.-допълних преди да решат, че ми се мре.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 2:52 pm

Загледах се настойчиво в младия дампир идващ насам. Русата й като пшеница коса се развяваше около шията и главата й. Слаб полъх на алкохол се усещаше от дъха й.
Пристъпих една крачка към нея, чула думите й. Вдигнах примирително ръце.
- Не съм дошла тук за да ям. Не убивам... дампири. - усмихнах се едва, едва. Щях да кажа и морои, но не беше истина. Мразех ги, презирах ги, но търсех ги, издирвах няколко по-специални... - Особено пък от тази Академия.
Свалих ръцете си и пристъпих малко напред.
- Убочаваш се, нали? - попитах я тихо, присядайки до последното дърво.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 2:53 pm

Бях изпила толкова много уиски, че нямаше как да остана трезва. Просто никакъв шанс. Всички наоколо се вихреха и кълчеха на силната музика, а аз се наливах. Утре щеше да ме боли главата, несъмнено. А може би и други ден. Но вече беше късно. Присъединих се към танцуващите, но залитах насам - натам. Изведнъж се появиха още стригои. Разбрах го, защото видях отбранителната поза на другите морои и дампирите, готови да скочат в огъня, за да защитях своите морои. Роза... Нея я нямаше. Беше изчезнала някъде. Олеле, а сега какво? Набутах се зад няколко дампири и се добрах до Аня, която седеше зад пазителката си.
- Страх ме е. - казах и политнах напред, но тя ме хвана, преди да бутна момичето - дампир.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 2:58 pm

Савана много спокойно се настани до едно дърво и започна разговор с дампирката, която се беше появила малко преди това. Аз просто стоях отстрани и наблюдавах случващото се – не бях от тези, които обичат да взимат думата в разговорите, независимо между кой се водеха или дали участвах в тях.
Просто се облегнах на дървото до което Савана беше седнала и се вгледах продължително в косата й.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 3:04 pm

Усетих погледа на спътника ми, както и на цялата уплашена бандичка морои и дампири. Извъртях глава и впих поглед в Дългокоското. Гледах рубинените му очи и не мърдах, не мигах дори... Силен е! Изникна като нищо в главата ми. Усмихнах му се леко, махайки му с ръка да се приближи.
- Няма ли най-сетне да ми кажеш името си? - усмихнах му се колкото се може по-чаровно, представаяки си реакцията на Киън при тази усмивка. Щеше да полудее, ако разбере, че съм я "подарила" на друг. Негов проблем, изчуруликах си на ум и продължих на се усмихвам.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 3:12 pm

Подсмихнах се леко, когато видях опита й за „най-чаровна усмивка на света”.
- Не е нужно да се престараваш. – казах след като вече бях достатъчно близо до нея. – Валънтайн Вариа. – отговорих най-сетне на най-важния й въпрос, който задаваше още откакто ме бе срещнала. Не разбирах защо бе толкова жизнено важно, да научи името ми, но нямаше да ми стане нищо, ако й го кажех.
Предполагах че най-сетне ще спре със набързо скалъпените си обръщения към мен.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 3:25 pm

Захилих се... Имаше специфично име. Не се срещаше често. Залюлях се леко, прихванала колена с ръце...
- О, Велики Лорде на Светлината, най-накрая ме удостойхте с честта да знам почитаемото Ви име. - пак го ударих на тежкия сарказъм. Може би прекалявах?! Според някой съм направо отвратителна, но съм такава саркастична, цинична... Преди време няколко момченца-мороичета ме превърнаха в такава... студена кучка.
Усетих, че съм стиснала очи и пулса ми се е ускорила. Разтърсих глава, за да се отърва от гадните мисли. Проклетите малки ко****нца бяха мъртви отдавна, а аз дължах живота си на Киън. Трябваше да съм му благодарна, но нямаше ли да е по-добре да ме беше убил в онази зимна нощ?!
Ши**на мелахолия! Ударих с юмрик по меката почва.
Извърнах се отново към новия ми познат.
- Имаш хубаво име, Вал. - усмихнах му се.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 3:32 pm

Завъртях очи и погледнах към хоризонта или поне към посоката, я която трябваше да е, защото всъщност не виждах нищо пред себе си. Познавах това си състояние – най-вече означаваше, че не исках да говоря, но точно в този момент просто не исках да гледам към момичето.
- Едва ли. – казах, все още гледайки в нищото. Имах такова име, което да ми напомня единствено, за миналото ми. Щеше да е по-лесно просто да го сменя или да си измисля ново, което да няма
нищо общо със старото, но нямаше да има смисъл. Винаги щях да си го спомням, така че нямаше да навреди повече, ако се представях под старото си име.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 3:45 pm

- Името е красиво.. - повторих тихо, усетила как той се отдръпва. - Нашите имена неизменно са свързани с миналото, Вал. - продължи, загледана в повърхостта на Поляната. - Добри или лоши спомени, но са спомени... Горчиви или сладки, болезнени или умилителни... Това са спомени, които винаги ще ни носят болка, тъга, омраза...
Отново разсъжденията ми. Защо просто не си затворех устата?! А, да, не можех. Моята проклета сантиметалност. Ето за това, от мен стригой не ставаше!
Хванах едно клонче и почнах да ровичка земята около мен. Сигурно преличах на невменяема. Знам, че за повето хора бях такава. Как по-друг начин можеше да наречеш момиче, чиито настроения се сменят по-бързо от ураганен вятър?! Луда?! Побъркана?! Ненормална?! Все тая...
Продължих да ровичкам земята около мен, кръстосала крака по турски.
Вдигнах глава и поех жадно въздуха, хвърлих една усмивка на Валънтайн и продължих да си играя като малките деца... Моето детство, имала ли съм такова?!

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 3:57 pm

Насочих погледа си отново към Савана, която ровичкаше в мократа пръст с една клечка, явно крайно решена да се натъкне на заровено съкровище.
Кръстосах ръцете пред гърдите си, все така облегнат върху големия дънер на дървото, но продължавах да се взирам в заниманието на момичето. Искаше ми се и аз да можех да правя нещо толкова незначително – безцелно, би била по-добра дума – но някак си не можех да си представя да седна и да почна да ровя в земята.
Дори и да исках... не, не бих искал.
- Е, Савана Джеймс МакКензи, предполагам че историята ти не е била една от щастливите. – започнах, макар да не знаех накъде исках да отведа разговора. Просто не исках да е тихо...

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 4:11 pm

Въздъхнах тихо, повдигнах глава и му се усмихнах с полусъблазнителна, полууморена усмивка.
- Не, не беше... - засмях се тихичко. Погледнах го в очите, облягайки глава на ръцете ми. Прехапах устни, стараейки се да избягна заприйждалите спомени. - Сигурен ли си, че искаш да чуеш цялата травиялна история за отхвърленото от богатите и властни родинини момиченце, за плашещата загуба и за отнетото достойство? Една история, която завърши насред зимната гора в ръцете на един изненадващо милостив и сложен за разгадаване стригой...
Поклатих глава. Не искаше, никой, никога не искаше... Никой не знаеше, нито пък желаеше.
Саркастичен, болезнен смях се изтръгна от гърдите ми. Живота е гаден и тогава... се тоявява някой безсмъртен, решавайки, че не трябва да умреш. Живота наистина е една безсрамна кучка.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 4:20 pm

- Както искаш я обобщавай – пак е история. – засмях се горчиво и отново я погледнах. Напълно сигурен бях, че тя не искаше да разказва гадната си история – не беше проблема в това, че аз не исках да я чуя.
Вероятно исках да чуя историята й, толкова колкото тя искаше да чуе как
глупаво бях прецакал живота си без да го осъзная в самия момент. Леле, колко
глупав бях... и все още съм, но поне можех да го прикривам малко сега.
- Според мен, току що ми разказа всичко. – засмях се отново, продължавайки да гледам
надолу към нея.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 4:33 pm

- Всичко... - прошушнах. Може би всеки нормален на мое място би заплакал, но не и аз. Сълзите бяха пресъхнали още в онази декемврийска нощ. Дрезгав смях си прокрадна път през устните ми. - Всичко... - повторих сякаш вкусвах думата. - Може ли с думи да опиша тези неща. Мороите съсипаха живота ми... Убиха майка ми от мъка, убиха баща ми с тъпите си мисии, отнеха... отнеха ми малкото останало. Онова, което щях да даря на любимия. Лишиха ме и от последната ми капка наивност и девственост.
Гласът ми беше станал леден, дори аз го усещах...
- Роднините ми ме презираха, за това, което съм. За това, че "заради мен" майка ми се омъжила за "онзи" дампир. Отнасяха се към мен със съжаление след смъртта на баща ми. Момчетата морои ме имаха за поредната лесна играчка, момичето, което можеха да имат и да захвърлят просто еи така... Защо бях дяла клетва да пазя, малки неблагодарници!
Продължавах да се взирам в нищото.
- Сега аз мога да ги имам, мога да ги убивам... но не искам. Презирам ги, те ме отвръщават, но все още помня няколкото приятелки морои.
...
Ей, може би съм станала мъжемразка?! - засмях се аз. - Каква е твоята история, стригой?

» Поляната близо до водопада
» Поляната с красиви водопади и беседка