Поляната

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 4:47 pm

Определено нейната история беше много по-смислена и истинска от моята... Даже като се замислех моята беше малко глуповата. Не само малко.
- Моята ли... – засмях се и най-сетне успях да погледна настрани и наистина да видя нещо. – Бях морой. – казах, сякаш това беше всичко което беше нужно да се знае, за да може да се разбере какво и кой всъщност бях. – Всичко онова което описа че мразиш. Никога не съм отричал това, което съм, независимо дали това е морой или стригой.
Малка пауза.
- Убих семейството си. – и това беше. Бях разказал живота си с две изречения.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 4:58 pm

Преглътнах, бях изтръпнала при думата "морой", а при второто изречение направо се бях вкаменила.
Повдигнах се бавно от земята, подпирайки се на дървото. Застанах пред него и подпрях гръб на ствола.
- Има ли смисъл да казвам нещо... - загледах се в дърветата около нас, заслушах се в музиката.- Всички допускаме грешки, Вал, и след това съжаляваме...
Вдигнах ръцете, усетила, че треперят. Усмихнах се криво.
- Май става страхливка, а? -преглътнах- Извинявай, че реагирах така... студено. Нямам нито правото да те осъждам, нито да те оправдавам. Направил си това, което си направил и точка.
Обърнах се към него и му се усмихнах укоражително.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 5:07 pm

- Аз не съжалявам. – казах твърдо. Без значение какво бях направил и дали беше през миналото или се случваше сега, никога не съжалявах за това, което бях правил и щях да правя.
А семейството ми? Те просто се изпречиха на пътя ми. Дори когато посегнаха към мен, вече не бях част от тяхното семейство, нито заемах някаква част в сърцата им – тогава бях единствено и само стригой – различен от тях. Някой който нямаше право да живее.
Ха. Само като се замисля, че някога съм бил морой ме караше да потръпна толкова силно, че зъбите ме заболяваха.
Спомних си миналото – когато мислих, че света ми принадлежи. Тогава косато ми беше къса. Засмях се. От всичко което можех да си спомня най-ясно си спомнях късата си коса. Това беше най-очевидната разлика между аз-мороя и аз-стригоя.
- И това е. – казах все така, и се усмихнах сякаш току що й бях разказал някой виц.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 5:18 pm

- Силен си. - усмихна се - Аз едва ли някога, ще мога така да се отнасям към миналото си.
Разместих няколко листа с върха на ботата си. Пъхнах ръце в джобовете на мантото и се отпуснах изцяло на дървото.
- Не ставам за стригой. - изчуруликах на среща му. Засмях се, приемайки мърдостите на татко. "Посрещни мига с усмивка." Колко мило... и сантиментално.
- Прекалено съм мекушава. - махнах с ръка към купона. - Повечето стригои биха нападнали, биха направили засада... биха се нахранили?! Това ме отвръщава. Обучена съм като дампир още от ранно детство, а мороите ... е за тях знаеш.
Наведох се и взех няколко листта в ръката си, галейки ги нежно с върховете на пръстите си. Заслужавах ли живота подарен ми от моят спасител?! Не, вероятно.
Извърнах се рязко и запратих накъсаните къстчета липови листа в лицено на Валънтайн.
- О, Велики, покажете ми чувството си за хумор. - намигнах му съзклятнически - Позабавлявай се с мен. - изтананиках му, повдигайки вежди.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 5:45 pm

На лицето ми се появи широка усмивка. Най-сетне щеше да стане интересно – както бях подозирал още от началото. Явно е трябвало малко време докато пламъка се разгори.
- Хайде. – подканих я и я хванах за мантията й, теглейки я към тълпата. – Ще ти покажа
аз един хумор. – засмях се, докато минавах най-безцеремонно между мороите и дампирите, които се наливаха с алкохол.
- Наш ред е да се позабавляваме. – казах докато отмъквах една бутилка с първокачествено
уиски от ръцете на една моройка.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 5:57 pm

Препъвах се след Вал, докато ме теглеше за мантото.
"Хилещатата" фаза тотално ме удари и когато новият ми приятел (надежди, надежди...) отмъкна уискито на една недотам бдителна блондинка-морой.
Ухилих и се нахално и щракнах със зъбки в нейна посока. Малката госпожичка изписка и се хвърли в ръцете на някакъв пиян тъмнокоско. Ама, че тъпоумно същество първо, че оближа Райски порти и след тва артерията й. Т.е. - никога!
Налетях непохватно на гърба на Валънтайн, докато минаваше покрай една маса. Видях бутилчица от любимата ми водка и как един прекалено млад дампир се насочва към нея.
Ръката ми се стрелна и грабнах гърлото на шишето на желаното питие.
Подскок-подскок, гушнала водката кръжах около Вал.
Видях една пейчица с периферното си зрение.
Дръпнах рязко Дългокоско за ръката и заподскачах към местенцето.
Всички се отдръпваха от пътя ми. Изключително! Бяха тооооооолкова забавни.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 6:13 pm

Засмях се гръмко. Не знам защо, но ми беше много забавно д я гледам как подскача и се смее, а още дори не бе отпила и една глътка алкохол.
Тя ме замъкна към някаква пейка и аз най-спокойно избутах двама целуващи се морои, които се запрепъваха да избягат, колкото се може по-далеч от нас. Надигнах бутилката си и тази глътка можеше за всеки друг да си е направо изпиване на половината уиски. Това че беше качествен алкохол ме накара да се приготвя скоро за лов на още уиски.
Савана пиеше от своята бутилка и се смееше, на ужасените физиономии на обграждащите ни морои и дампири.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 6:22 pm

Ох... гаврътнах още една здрава глътка. Хвърлих поглед на Вал и му се намръщих на шега.
- Сериозно, как го пиеш. Няма никакъв вкус... - издъкламирах подхилвайки се. Не си падах по уискито. Говорете, говорете не чувам...
Кога бях преполовила бутилката?! Огледах масите на близо знаех, че очите ми блестят. Бях зърнала плячката си и точно в момента един дребен морой се опитваше да ми я отнеме...
- Стой! - извиках, скачайки към масата. За секунда бях там и държах двете бутилки в ръце. - Съжалявам, приятел, тези сладурчета са мои... - изплезих му се и се върнах на пейката при Вал.
Подадох му втората бутилка уиски, а моята водка сложих между краката ми.
Отпих още една веднъж от преполовеното шише.
- Погледни ги! - изсмях се на тътрещите се, превзети моройки.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 6:29 pm

Засмях се заедно с нея, след като захвърлих празната си бутилка зад пейката и много съсредоточено се опитвах да отворя следващата без да счупя гърлото й. Това ме накара да се засмея още по-силно и естествено без да искам гърлото се строши в ръката ми – имах късмет че само то се счупи.
Затова като опитен барман излях половината съдържание на бутилката в устата си, без да докосвам натрошеното стъкло.
- Не си падам по водка, миличка. – засмях се и се изправих, може би прекалено рязко защото изведнъж ми се зави свят, но след секунда вече бях по-добре.
- Хайде сега, да понаблегнем малко на плашенето. – засмях се по-силно, а един тъмнокос морой до мен се свлече на земята – това ме накара да се засмея още по-силно.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 6:35 pm

Засмях се бурно и отпих от втората бутилка.
Изправих се, позалитвайки и се подпрях на рамото на Вал и се загледах в тукощо падналия морой.
Озъбих му, знаех, че изглежда... омайващо, а и знаех какъв е блясъка в очите ми. Мороят изхълца и запълзя на страни.
- Бягай, хлапе, бягай... - последва нов пристъп на смях - Полека с палналоните... - изкрещях след него. Кой ли му беше задигнал така гадно колана?! Пукаше ли ми?! Неее...
Засмях се отново, оглеждайки лицата на най-близките купонджийчета.
- Добре, Вал... Да се позабавляваме!

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 6:53 pm

Наблюдавах мълчаливо отстрани как се забавлявах и се подхилквах на моменти.Всъщност бях чула историите им и определено бях шокирана как някой може да има толкова кофти живот, като Савана.Също бях изненадана, че мразеше само мороите.Все пак повечето от моя вид биха се опитали да ги убият на мига, но...ами май не всички стригой бяха зли.Аз също си взех една бутилка с водка и започнах да пия докато се смеех на мороите, които плашеха.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 7:41 pm

- Да. Ъм...ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си? След като си ми пазител, предполагам , че трябва да се опознаем. - Засмя се тя.
- Да, мисля, че си права. Ще карам подред. Детската ми мечта беше да стана пазител от висока класа. Много често говорех за това на родителите си, но те бяха твърдо против. Единсвеното, за което говореха бяха внуци и даже правнуци. Един ден просто не издържах и избягах. Записах се в Академията сама. Но те ме намериха, просто защото знаеха къде да търсят. Не бях на себе си, когато се появиха да ме приберат и им се развиках. Накрая след най- големия спор, който някога бях водила с тях, решиха, че ще е най-добре да ме оставят сама да взимам решенията. Останах тук. Винаги съм знаела, че ми е писано да бъда пазител, че е заложено в съществуването му.
Не исках да продължавам да съм сериозна, след като на десет метра от нас купонът беше в разгара си, но бях длъжна да изслушам и нейната история. Лепнах си една усмивка и зачаках.
Но в този момент се появиха стригои. Гадни стригои. Станах внезапно уплашена. Погледнах към Анастасия
- Какъв е елемента ти- заговорих като запазих самообладание.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 8:05 pm

О, не...още стригои..и тези май не бяха, като Кимбърли и Изабел...чувах смеховете им..виждах как дори най - задните пластове на тълпата трепереха от страх от тях. Виждах, как някой побягваха от страх и аз отново просто бях втренчена в центъра на всичко, но този път не ги виждах.
- Какъв е елемента ти? - чух гласа на Роберта. С усилие откъснах очи от тълпата и обърнах поглед към нея, а след това към ръката в скута ми. Повдигнах я съвсем леко, колкото да не се докосва до дрехите ми и в средата на дланта ми се появи огнена топка. Надявах се това да и' е достатъчно, защото точно в този момент не можах да намеря гласът в себе си.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 8:14 pm

В дланта на Анастасия се появи огнена топка. Беше ми достатъчно.
- Слушай ме, Анастасия! Анастасия!- повиках я, за да я изкарам от транса- По най- бързата процедура тичай към стаята си. Ще те наблюдавам докато разбера че си на сигурно, а после ще се оправя с тези- посочих към стригоите.- После ще дойда в стаята ти. Разбрано??

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 8:17 pm

- Не, не мога..тук е Кейтлин...тя е начинаеща, може нещо да и се случи, ти също може да пострадаш, не мога да те оставя! - отвърнах веднагически. Не изпитвах страх (отново) и нямаше да оставя всички, дори и от това да зависи живота ми! И без това не ми беше толкова ценен...

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 8:21 pm

По красиво извиващата се към поляните пътечка се задаваше с пъргави крачки една от дампирите-пазители.
Руса плитка, стигаща до кръста и завързана накрая с перфектно симетрична морскосиня панделка…
Обичайните протрити сини маратонки с връзки, оформени на големи фльонги…
Порцелановобледа кожа с поруменели от пътуването бузи… Сияйни сини очи... Плътни, пухкави устни, в момента жизнерадостно свирукащи по момчешки…
Кора Фокс, разбира се. Ако сте я познали, то със сигурност не е толкова заради къдриците, нито заради очите или устните… а заради петте огромни куфара, които едва-едва мъкнеше в слабите си ръце.
Само тя можеше да приготви толкова много багаж за пристигането си в академията. Незнайно как винаги успяваше да напълни куфарите си с какво ли не – освен че понасяше със себе си целия си гардероб и половината си библиотека, в нещата й можеха да бъдат открити плюшени играчки, френски парфюми, известно количество козметика, стари писма, мастилници, химикали, моливи, скицници… и куп други непотребни глупости…
И вероятно сега Кора изглеждаше странна в очите на момичетата, насъбрали се, водейки спокоен разговор.
Русокоската се усмихна жизнерадостно за миг, и ясносините й очи зашариха и обширната поляна.
Малко почивка...
Мързелана, отиваш в стаята! В е д н а г а!
Само малко...
Не!
Даа!
Не!
Да!

И естествено, Фокс пусна куфарите и една въздишка се отлепи от устните й. Вдиша дълбоко приятния въздух на прясно окосена трева.
- Здравейте! - поздрави Кора, създавайки впечатление за безгрижност и щастие, което беше само на повърхността...

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 8:35 pm

Погледнах в очите и'. Бяха пълни с надежда. Тя искаше да бъде тук, а не да е третирана като малко дете. Тя не се страхуваше...
- Добре- казах най- накрая- но стой плътно до мен
Хванах я за ръката и бавно се приближих към тълпата. Поизбутах другите и се приближих към стригоите. Бях достатъчно далеч, за да имам време за реакция при нападение.
- Ейй..- провикнах се- Какво си мислите, че правите- реших да опитам с приказки, но в гласа ми се долавяше заплашителна нотка. Тя блесна и в очите ми, а ръката ми стисна още по-здраво тази на Аня.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 8:47 pm

Добре вече вероятно наистина имах славата на луда, защото отново се бях замесила със стригои.За разлика от предния те се забавляваха, като плашеха мороите...не, че имах против...
Едно момиче заговори.Изглеждаше заплашително, а до нея стоеше Анастасия.Стригоите просто се засмяха.Или бяха пияни или просто никой тук не им се струваше, като заплаха.
-Те не хапят...-казах в тяхна защита и отново станах център на внимание.Вече на 1000% имах ужасна слава.Усмихнах се на приятелката си и на дампирката - изглежда пазителка.
-Просто им допада да се бъзикат с мороите...-продължих, а след това млъкнах, защото пазителката ме гледаше тревожно и клатеше глава.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 9:04 pm

- Съжалявам...малки проблеми. - обърнах се извинително към момичето, което ни бе поздравило и тръгнах с Роберта към центъра на всичко - при стригоите. Огледах ги. Определено не бяха като Изабел и Кейтлин. Жената беше с дълга черна коса, на около 19- 20 години. Погледът и', макар червените, като пламъци очи, бе премрежен, явно от алкохола.А мъжът бе малко по - голям на възраст, и доста по- висок, със призрачнобяла коса, почти сливаща се с тена му. Новата ми пазителка заговори, а Кейтлин отвърна вместо тях.
-Те не хапят...Просто им допада да се бъзикат с мороите... - каза невинно тя. Погледнах я учудено.
- Май не само аз заговарям всеки стригой. - засмях се леко, но след като видях, как Роберта ме изгледа учудено млъкнах. Очевидно щом свършеше всичко щеше да ме разпита за всичко от игла до конец.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 9:12 pm

-Те не хапят.-каза едно момиче, което явно познаваше Аня. Поклатих глава неодобрително, но тя продължи:
-Просто им допада да се бъзикат с мороите...
Стиснах устни, за да не се развикам
- Май не само аз заговарям всеки стригой. - промълви леко усмихнато Анастасия
Обърнах се сепнато към нея. Стригои. Други стригои...
"Както и да е Роберта, по- късно ще се оправяш с нея, тя всичко ще ти разкаже..."- скастрих се забързо и отново се обърнах към стригоите.
Те просто стояхат там, хилеха се злобно. Идеше ми да скоча върху тях, но нещо малко по-различно от страх ме прониза и не можах да мръдна. Но и по-добре.
На тези стригои определено им харесваше да се закачат с мороите.
Зачаках да отговорят нещо, поне да си имам още по-основателна причина да им скоча. Просто зачаках.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 9:20 pm

Явно дампирката чакаше някаква издънка от тяхна страна, но пък те просто си се хилеха нагло-нагло.Беше ми странно, защото тя определено можеше да прави каквото си поиска за да предпази мороите.Май я беше страх...или поне така си мислех.Не знам.Обърнах се към Аня, която беше застинала.Какво да не би тази да и беше пазител?
"Да разбира се, толкова ли си сляпа?"-смъмрих се на ум.
-Как е да си имаш каишка мила?-попитах и се усмихнах леко.
-Пък и не се тревожи вече и аз се водя за фенка на стригоите.-казах и и смигнах.
-Те наистина не са зли...поне не и момичето...-казах и се опитах да си припомня името и, но без успех.Май бях пияна, а?
"Добро утро, Кейтлин.Как спа?"

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 9:28 pm

Огледах пазителката и все още обучаващия се вампир. Усмивката ми замръзна на лицето и веднага изтрезнях.
Знаех, какво чувства, някога и аз бяха като нея... някога много отдавна. Тръснах глава и се приближих бавно, оставяйки бутилката при Вал. Той все още се присмиваше на няколко морои...
Застанах на крачка-две разстояние от дампирите... моите сес.... преглътнах. Вече не, аз не бях от тях вече, никога повече няма да бъда.
Обърнах се към момичето от по-рано тази вечер.
- Здрасти, отново, дампир. - усмихнах й се успокойтелно, подпирайки се на една маса зад мен. - Гледаш ме странно, дампир, виждам тъга и съжаление в очите ти. Чула си разказа ми, нали? - прошушнах тихо, потрепервайки. - Нечесно е... Искам името ти. Коя си?

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 9:35 pm

-Как е да си имаш каишка мила? - попита усмихнато Кейтлин.Добре..знам, че беше пияна, но се заяждаше сериозно Защо искаше да си разваляме отношенията? Опитах се да замълча, но...устата ми сама се отвори.
- След някоя година ще разбереш, като те прикачат към някой. - знаех, че точно тази част от живота си мрази- да пази мороите и алкохола в системата ми (който си бе доста) я атакува, право в болното място.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 9:36 pm

Не обърнах внимание на Анастасия.Добре де признавам беше гадно от моя страна, но си бях такава.Особенно днес и въпреки, че засегна една от болните ми теми я игнорирах.Бях се научила да го правя перфектно.Имах няколко години опит и в заяждането и нападането на другите и в правенето на силна и игнорирането.
Обърнах се към стригоиката, която започна да ми говори.
Е добре де кое ми беше съжалителното?Моля някой да ми обясни.Започнах да си викам на ум.Гледах по скоро пияно и полу заспало, но както и да е.Нещо ми казваше да и отговоря.Все пак беше нещо, като пияна и може би си беше променила мнението за това, че не убива дампири.
-Кейтлин и кое ми е съжалителното в погледа?-сепнах и се за това, което ме глождеше вътрешно.
-Да чух, съжалявам....-казах по-спокойно. - Ако ти действа утешително всеки тук има гадна история.-отбелязах и огледах присъстващите.

Заглавие: Re: Поляната Пон Юли 12, 2010 9:46 pm

Усминах се приветстващо.
- Приятно ми е Кейтлин, мисля, че моето име ти е известно, но... - пристъпих леко напред и направих шеговит поклон - ... Савана Джеймс МакКензи, на вашите услуги.
Такива и не отвикнах да казвам цялото си име. Човешки навици?! Определено...
Отпуснах се отново на ръба на масата, вглеждайки се в мътните от алкохол очи на новата ми позната. Знаех какво вижда тя в отговор - два кърваво червени магнита, обградени от гъсти черни мигли... очи каращи я да тръпне, да се страхува, да напада... Мразех тези очи. Някога имах красиви очи, сини като ледени капчици, изкрящи като сутринна роса... Сега този спомен причиняваше само болка. Още една загуба.
- Виждам под пелената от спирта в кръвта ти, съзрях спомена за историята ми в очите ти... История, която в повечето случай буди съжалени.
Свих рамене, дала и обяснението, което искаше. Тиха въздишка се откъсна от устните ми. А тя, тя можеше ли да види така в мойте очи, можеше ли да види празнотата, липсата?! Едва ли...

» Поляната близо до водопада
» Поляната с красиви водопади и беседка